НЕДОПИТО ВИНО

Като преценявам хладно, безпристрастно,

че човекът е печален, кашля и при все това
в зачервената си гръд намира радост;
че само гледа как да се оправя с дните;
че е бозайник мрачен и се сресва...

Като преценявам,
че човекът се отдава кротко на труда,
и странейки от началството, мечтай покорен;
че диаграмата на времето е вече
на медалите му несменяемо табло,
и очите му – полуотворени и морни,
са научавали отдавна
горестната формула на всички гладни...*

НЕДОПИТО ВИНО

Нямаше злина, която да не ми се случи –
момичето заради някакъв тип ме заряза,
умря ми козичката, побесня ми кучето,
надпреварват се глупаците да ме мразят,

тарикат – уж държавник, труда ми ограби,
идиоти с титла ми съсипват мечтата,
свинята на съседа ми излапа хляба,
не ме забелязват дори и децата...

И като нормален българин, какво да сторя,
на полицията или мутрите да се доверя?
Житейската ми толкова скучна история
напоследък съвсем, ама съвсем загрубя.

Прошка ли?! Идиот ме следи изпод вежди,
гемиите ми потънаха, перушината капе...
а не ме напускат само пустите копнежи,
че все някога ще ми се оправят нещата.

И в горчилката, усещам, имало сладост –
макар загубите ми да са непоправими,
напук на всички сполетели ме "радости",
искри още в чашата ми недопитото вино.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 oct. 2009 – edited by 7 apr. 2019

___
* Сесар Вальехо (1892-1938), из цикъла "Човешки песни", превод на Ат. Далчев и Ал. Муратов. Бел.м., tisss.