КЪМ "МАРИЯ ПРОСТИРА..."

КЪМ "МАРИЯ ПРОСТИРА..."

  Около нас са съдби на реални хора, а добре познатата ми поезия най-често се занимава със себе си – птички, тревички, облаченца, небеса, мераци, въздишки. Странно, но текстът по-горе е свързан с майка ми, когато бях малък и я виждах да изнася от избата, дето живеехме, пълния леген с купчина пране за простиране.

  Поезията е навсякъде около нас, най-често – в прозаични на пръв поглед късове от живота на обикновения българин.

  Момичето вляво горе е тя на шестнайсет. Веднъж, помня, ми рече: "Вуйчо ти Любо (година по-малкият й брат) все ми носеше да чета книжки за принцове с мазолести ръце, та се омъжих по любов за баща ти, когато имах толкова заможен кандидат!" Откакто се помина през есента на 1988 г., водя свой някакъв много специален разговор с нея; а приятел ми казва: "Ама ти хич не обичаш майка си".

  И му отговарям: "Което съм, е от нейния лют характер. Баща си обичам, че беше кротък и мълчалив, какъвто не мога да бъда. На това може би се дължи трепетът ми към него в представите ми, ама виж, отношението към майка ми е друго нещо – то е като отношение към мене си, което значи, че няма място за милост".

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited by 8 apr. 2019

Илюстрации:

– Улица в Пазарджик. вляво е 16-годишната ми бъдеща майка (горе).

 – Пролетта на 1948 г. в Пловдив, баща ми, аз и майка ми Надя (долу).