Кажи ми, теб защо ти е това изящно тяло, което Господ дал ти е за ласки и любов, като на теб, скъпа, посветен изцяло, до шия да потъна отдавна съм готов?
Проклет да съм, ако те с лъжи омайвам само! Валял бих безутешно като пороен дъжд – по рицарски приклекнал галантно на коляно, ала в леглото бих те любил като хъш.
Пребродил с пръсти всяка гънка и трапчинка, покрил с горещи устни очи, уста, гърди, като ездач бих яздил и всичко бих опитал, букет разкошен свил бих от всичките звезди.
Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула, аз – странник, край оазис камилите си спрял, от глад заклал бих с ножа последното си муле, готов да се сбогувам с живота си без жал…
Не ме ли забелязваш? Защо се криеш в здрача с усмивка дяволита на сластните очи? Нима по теб страстта ми не струва и петаче – тук всичко ме убива, а нищо не теши!
След хиляди години, след пролети и зими, ще дойдат други хора: мъже, жени, народ, и някой пак за ласки горещи ще примира, нещастен пред всемира на твоята любов.
"Като активист на кварталната организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски
градини" – хвали се мило с политическата си дейност любимецът на най-масовите
родни телевизии Георги Харизанов (1978). Нямал бил висше образование, понеже работи
адски много: копае, сее, върти четка баданарка, и решил: за какво му е диплома! Ама сбъркал,
като се изфукал, че през 1998 г. учил бил в Датски колеж. "Извинявам се, какво от туй че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – изречено скромно пред медиите. Та като стана дума за резултатите!
Фрагменти, огласени публично 2014 г.:
1) Осъденият
за изнудване бивш председател на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи" Г. Харизанов е с влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213 а, ал.
1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила на 15 апр. 2005 г. Осъден на лишаване от свобода 2 години условно, с 3-годишен
изпитателен срок и глоба 1000 лв.
Романтичната биография на Георги Харизанов начева още
през 1997 г., когато е момък едва деветнайсетгодишен. Автомобилът
му бил ударен от друга кола и той заставя онзи нещастник да се подпише, че му дължи 400 долара за щетите: такива обяснения дава 15 години по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет, и тъй срещу Харизанов тръгва Първото му дело за престъпление от общ характер.
2) През 2011 г. вади документ, че е реабилитиран.
Сега вече се труди в Съвета на директорите на държавното предприятие "Агроводинвест". През ноември 2011 от министерството на земеделието го
турят в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът не знае, че е осъждан и има висящи обвинения: за заплаха с
убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв. от
сейф на строителна фирма. Случаят... Бил търговски директор във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и
часове преди обира внесъл няколко хиляди в касата. Привлечен е като обвиняем,
защото негов пръстов отпечатък откриват върху стъклената витрина в кабинета на
управителя на фирмата. Според
прокуратурата, Харизанов и неустановените му съучастници проникнали в помещение, където се помещавала касата на фирмата. Демонтирали
облегалката на офис-стол с колелца, курдисали тежкия сейф върху стола, вързали го с кабел и лашнали стола към кенефа. Зад
умивалника с оксижен рязали сейфа и го изпразнили. Чист кяр – 24 хил. лв. и 11 500 щатски долара, кой ти го дава! После влезли в друг кабинет, вече не с взлом, а с шперц. Оттам – в офиса на управителя, където има втора каса. Отключват я, без да я разбиват, и
изкярили пак чиста пара близо 2 000. долара. Към 4 часа след полунощ една от "спящите принцеси" господа пазачите се събудила и отишла да пикае; не щеш ли, съглежда, пикаейки, касата на шефа си в кенефа: Абе, кво прай тоз железен сандък тук! – рекъл си. И позвънил да попита управителя и собственик на фирмата, че и на дежурния момък в столичното VII РПУ тоже позвънил да пита. По отпечатъците в
кабинета на г-н управителя, на трудолюбивия г-н Харизанов е повдигнато Второ обвинение. Което виси и си виси десет години, ама преди срока за прекратяване по давност бил внесен новичък обвинителен акт. Но Софийският
градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът не бил достатъчно доказателство да бъде обвинен такъв честен мъж. Следователите само установили, че Бил Гейтс-Харизанов уж многократно шетал из стаите с двете изтърбушени каси. След умното заключение на Прокуратурата по обвинението относно грабежа, силно озадаченият Харизанов на пресконференция обидено заявява: научил за обира и се озовал там, но с едничката цел да помогне... Кому да помогне, не уточнил.
3) Осъден от фирмата "Топливо" за дълг от 210 000 лв, през 2009 г. Харизанов преживял стрес с частен
съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД иска от Районния съд в София да приведе в изпълнение заповед, от която е
видно, че Харизанов дължи на дружеството 210 000 лв. Харизанов иска, обаче не връща парите и след покана доброволно да ги върне. И тогава онез кожодери го осъждат; решението е Харизанов да се издължи, но той
отново не се издължава, макар да има желание. И с него се заема частен съдебен изпълнител – от януари чааак до края на 2009 г. Декември на същата 2009 г. младият
Бил Гейтс (както го нарича тогавашният биг-шеф земеделският министър Мирослав Найденов) залага имущество като обезпечение за връщането на парата, която дължи, и иска
спиране на изпълнението. Урра, молбата му е уважена от Съда! През 2011 г. – вече шеф в държавно предприятие "Агроводинвест", напереният Бил Гейтс-Харизанов успява да възпре принудителното
изпълнение на вземанията на кредиторите му. Но преди да заеме
постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други
дела, че и там по онзи познат свой стил дължи пари. Същевремнно няма собствен бизнес, нито имот на свое име, нищо-нищичко си няма, освен любов към Партията, която любов е в съответствие с европейските му духовни ценности* и не му носи никакви приходи. Следва
Завършва задочно "Икономика
и организация на труда" в УНСС . От обикновен работник се
издига до биг директор. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската държавно печатница. Бил е и икономист в местното издателство "Христо Г. Данов".
Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., напорист, удобен за онези, които са на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от
местната Демократическа партия, след което с изящен флиг-флаг оказал се в Демократическата
партия на печения политически играч Стефан Савов. После се вписва в нестройните редици на СДС, мотае се около Филип Димитров, но когато СДС започва да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към ярката фигура на друг
ловък политически въжеиграч, Командира Костов и партията му ДСБ (Демократи за
силна България); изключен от СДС,
оказва се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив.
Да, обаче и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се мени, на
изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, но пак в неговия си стил и
амбиции се оказва депутат на партията ГЕРБ.
Ето го стила Гърневски-Амфоров:
"Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по
повод 100-годишнина от рождението му". Били други времена и поетът излял съкровените си чувства в ода за другаря Георги Димитров. Възторженият Спас през
годините ще напише за всичко, докоснало сърцето му – от сантиментални стихове за войника от Съветската армия навръх Бунарджика, през възхвала на всеки началник, който се изпречи на пътя му – от госсин Савов, край Командира Костов, та до именния ден на сегашния кмет
на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ванчо. Същественото е, че все е цамбуркал около персоните,
от които е зависила кариерата му, но поривисто, без излишни скрупули зарязвал хора и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжени стихове. На Ивановден 2015 г. на сутрешната сесия на местния парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия си кмет Иван Тотев и два местни футболни отбора с празнична молитва:
Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,
канали гребни, cпоpтни
зали, cтадиони,
cилно "Локо", cилен "Ботев",
гpад-гpадина,
гpад-позлата.
Смили cе,
Гоcподи, над кмета Тотев
с още няколко мандата!
Изобщо, слабост му е да си рецитира частушките – от възхвала (след завъртане с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за вожда Георги Димитров и толкова любимата някога БКП. Показателна е Епопеята около
паметника на съветския войник в Пловдив. Във вихъра на своята кампания за кандидат-кмет Амфоров се зарече, изберат ли го за кмет филибелии, да изчука каменния Альоша и да префасонира сиенитния войник на Бунарджика във формата на гигантска каменна бутилка – идеална реклама на американската фирма за газирана
вода "Кока-кола".
Според злите езици на Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета от партия към партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук са девет на брой. И навсякъде Гърневски-Амфоров е в първите редички – хвали или заклеймява, но е добре ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ. Следва
Не плачи, майко, не
тъжи, че станах ази хайдутин...
1847-1876
И мъже в хладни механи...
силно да любят и да (се) мразят...
Парламентарен живот. Тема: "Има ли живот в парламента" ДВАМА ОТ ВИДА ПЕНДЖУЕК*
1. – Много си ни е харно заедно двамката!
2. – Ей, тарикат, теб не ща да те познавам!
Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
и вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.**
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 3 mar. 2011 – edited by 5 mar. 2019
–––
* Пенджу-ек (от игра на табла: 5+1, в разг. реч се отнася за нисичък на ръст мъж. ** Сатирата "Патриот" е отпечатана за пръв път във вестник "Будилник" (1873 г.), по-късно – в сборника
"Песни и стихотворения". Бел.м., tisss.
Някъде далече в
неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален
клон на Галактиката се намира дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние
приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля съвсем незначителна малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на
живот, са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници
за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има, или по-точно, имаше
един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от
живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този
проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета
хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета
хартия съвсем не бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и
онези с електронните часовници...*
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (1.) 1. Георги Коритаров (1959)
Докато учи в Софийския университет вече е сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж го принудили да работи за тайните служби, когато открили, че ползва фалшив документ, за да се отърве от военна служба. Бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност (политическата тайна полиция на Т. Живков) в течение на десет години с псевдонима Алберт. Ползва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски, английски. След славния за него Десети ноември и от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на истината и демокрацията. Журналистиката му е вдъхновение в живота.
2. Данаил Кирилов (1970)
По мощни
вътрешни убеждения през 1997 г. става член на БСП, така че вече при управлението на НДСВ е
назначен за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП и от 2003 до 2009
г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на ГЕРБ и тутакси се
оказва областен управител на София. Обаятелен оратор, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов, като председател на Комисията по
правни въпроси в Народното събрание, е ярък борец за европейски духовни ценности.
3. Валери Симеонов (1955)
Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на полит. коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската
политика в третото правителство на ГЕРБ, лидер на КТ Подкрепа, съосновател на СДС
– Бургас. Не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, най-вероятно това се е случило подир славния Десети ноември. Бащата полковникът Симеон Балевски (1929) приключва с армията като зам.-командир по политическата
част на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото това Попово полковникът е
в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския вестник
"Десант", собственост на сина Валери, публикува редица жарки
материали, в които демонстрира мощните си комунистически убеждения.
4. Волен Сидеров (1956)
Политик, журналист, лидер на ПП Атака. Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, осъден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия над 10 диоптъра на двете очи, донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще да значи: вижда до пет метра, колкото да се ориентира де й храната. Мистерия е как само няколко години след като отървал редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, когато с този род ужасно тежко късогледство реално би трябвало да е сляп като кърт. През 1989 г. става член на Комитет 273 и Екогласност, участва и в Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно вече е член на СДС. В зората на 1990-те е гл. редактор на вестник "Демокрация". После зарязва СДС и вестника им, за да го назначат на длъжността зам.-главен редактор във вестник "Монитор". Пак по онова време, говорят, е бил и пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Приет за студент през учебната
2002-2003., приключва годината с две, шестици и четворка. Някой си професор
Тотев е шокиран от познанията му в сферата на Бог и Светото писание, и
окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, но уви, след Армията,
парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямото П.
2003 г. се кандидатира за кмет на
София.
2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по тв СКАТ.
2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, ще стъпи на политическия
Еверест.
2011 г. На 27 май официално в Народното събрание партията му е обявена
от всички останали партии "опасна за управлението на страната".
2013 г. На митинга за Трети март обявява: "Ето, аз съм пред вас – онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с
пречупен кръст на ръкава, а аз винаги съм носел само православния кръст на
своята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"
За геройствата и склонността му да
се изживява ту като Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, побоища,
обиколки из нощна София с ячки съмишленици, за крясъците и подвикванията "Бойко-о-о,
курво!" и прегръдките със същия този ненавистен Бойко, за сцените в
парламента, в самолета, в ресторанта, с господин посланика на САЩ или с младите българи в
сградата на ВИТИЗ или по улиците на столицата, тук изобщо не става дума.
5. Антон Тодоров (1966)
След документално доказани разкрития
за знакови след славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на
Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици,
като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен
Плевнелиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, най-вероятно преживял своя вътрешен
душевен катарзис, се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ –
Вържи попа, да ти е мирно селото, нали! При медиците е познат и този феномен:
заболяват от болестта, която решили да лекуват. Впрочем, безпощадната римска
сентенция гласи: "За мъртвец – или добро, или нищо!"
6. Тома Биков (1980)
Завършил е актьорство, но е и
магистър по политология. 2002-2005 г. – актьор в Старозагорския театър.
2006-2010 г. – автор на полит. коментари. 2008 г. – редактор в сутрешния блок
на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на
Доган“, 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни
апокрифа“, 2019 г. – с книгата "Политически кризи и служебни
правителства“. 2010-2012 г. е гл. редактор на сайта glasove.com.
От 2012 г. се посвещава на политическото поприще – съучредител и ярък член на Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на
Меглена Кунева – снаха на някогашния министър и секретар на ЦК на БКП др.Иван
Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г. участва в учредяването на
Реформаторския блок. След изборите за евро-парламент през 2014 г. самоотвержено
напуска дясно-центристката коалиция, но пък е в управата на Институт за
дясна политика. След предсрочните избори за парламент през 2014 г. се обявява
за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ. Във второто правителство на ГЕРБ
е съветник в МС към екипа на зам министър-председателя по коалиционна политика
и държавна администрация и министър на МВР Румяна Бъчварова, където отговоря за
коалиционната политика на ГЕРБ. След предсрочните парламентарни избори през
2017 г. е депутат на ГЕРБ в XLIV Народно събрание.
И така, от цвят на цвят като пеперуда лекокрила, най-сетне се оказва сред жарките оратори в нашето Народно събрание, наред с обаятелните Спас Гърневски,
Данаил Кирилов и Антон Тодоров, в плен на най-новата си любов партията ГЕРБ.
От хард-седесар костовист се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева.
От онзи период в превъзходната му животопис е откровението му: "Борисов
няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има
шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ
да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, а това ще
доведе до същинска революция..." И втора запомняща се риторична изява...
През май 2013 г. като водач от листата на ДБГ
в Бургас: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще
инициират проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като
вътрешен министър. Няма да спра, докато не видя този човек осъден за всички престъпления,
които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж
завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има
справедливост…"
Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на Родната история: "Борисов не е диктатор. Той
е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек дотолкова си
е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че почваме да
забравяме. Ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в
креслото на министър-председател".
Биографията на артиста-политолог Тома Биков е образец, по който съвременен Алеко Константинов може да напише чудесна книга със заглавие
"Пътеводител на политическия стопаджия".
.jpg)
.jpg)
.jpg)