ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА

ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА

Защо, ме питат, те обичам, като дори не те докосвам?
- Страстта по-сладко ме оплита, когато в себе си я нося.

Защо, по дяволите! – даже не смееш и да я погледнеш?
- Защото ми е триж по-важно да я усещам вътре в мене.

Защо? Нима не се досещаш, че с другиго се тя целува?
- Жена... Когото и да среща, чудесно е да ме вълнува.

И не ревнуваш, и не страдаш, като твърдиш, че я обичаш?
- Мен стига ми и таз награда, че тайничко към мен занича.

Мераци бол, ръцете – празни, а хубостта е ден до пладне.
- Ний всичките сме хора разни и повечето ходим жадни.

И вино няма да отпиеш от нейната кристална чаша?
- Изчезва цялата магия, щом плътското вгорчи нещата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 11 jan. 2019

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете: Тоз няма ум
да люби провалената жена, 
поела по престъпен друм...
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен. С вещина
поднасям сирене, вина.
Платят ли – „Ах, елате пак!”-
смирен подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари.
Тогава да си с нас е просто ад. 
Колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изписква: "Антихрист!" Без срам 
кълне дори Исус... И лепвам й печат
върху устата както аз си знам
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се. С една пръдня
като отровна жаба пръсва смрад.
Побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме „Любовнико мой млад”.
Пияни лягаме си - глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мене тръшва се. От тежестта
усещам - вие ми се свят.
Изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей - поне съм подслонен.
Ама че бил съм прост? И тя е като мен!
От себе си не виждам по-задоволен.
За нея съм - дори по вкус и цвят
приемлив като гъз къмто корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: Jores

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, edited by 10 jan. 2019

ЗАВЕЩАНИЕ (1972) Продължение 9

ЗАВЕЩАНИЕ (1972)

ПродълПродължениежение

CXVII

За други хора, без лице
и без посока, ала вещи,
които търсят с две ръце
в живота щастие да срещнат -
понеже зная колко тежко
без обич и без вяра страдат
(Не казвам, че е много нещо!) -
нравоучителна балада...

БАЛАДА ЗА 

НЕСРЕТНИТЕ ДЕЦА

Защо ти са пари, глупако,
дарена чест и краден дом?
Защо ти е от птица мляко,
модерна дреха, панталон?
Стремиш се вечно да си в тон
с усмивка, жест и маниери;
не бръснеш никакъв закон...
В живота смисъл да намериш!

Живееш ли тъй както трябва?
Лъжецът се облива в пот,
крадецът себе си ограбва,
подлецът страда като скот,
бохемът стене цял живот,
побойникът от страх трепери...
А могат с някой здрав хомот
в живота смисъл да намерят.

Чудакът, който сее вятър
и после тича у дома,
и оня, който вий в гората,
и трети - зъл като комар:
ще изличат ли те срама,
кръвта по своите ревери?
...Да идат в черната земя
в живота смисъл да намерят!

И всички, дето със ракия
поливат мислите си черни
и гледат нещичко да свият -
наместо без компас да скитат,
в живота смисъл да намерят!

CXVIII

Усещам, щраят наближава...
Зъбите тракат, влажно е челото,
стомахът ми изстинал като жаба,
ръцете ми се губят из леглото,
очите ми тъмнеят като локви,
устата ми - воняща рана...
И тъй, да гоним мислите си лоши
с балада за прекрасната камбана!


БАЛАДА ЗА КАМБАНАТА

Ти колко утрини си била
над моя сън със всичка сила!
От детство с теб пораснах, мила,
и тъй - докрай...
Ти гониш дрямката унила
от тоя край.

Запомних светлите ти песни
по празници, по дни злочести;
за всеки ден със звън тържествен
ти възвести
и всеки мъртъв неизвестен
изпрати ти.

Под твоя звън минаха доста
от моя род - все люде прости;
от тялото им никне троскот
на тоя свят...
С рой мълчаливци с гнили кости
съм днес богат.

Зелен и млад, но много грешен,
на тоя свят затънах тежко
и ти единствена ми беше
опора тук -
когато сняг и ръж цъфтеше
във моя Юг.

Как мога тебе да забравя,
камбано без черковна сграда!
Край теб, със теб така съм страдал
и - луд от смях,
о, господи! - плакал от радост
над таз земя.

На мойта сватба ти кънтеше,
макар че сам съм бил, ечеше
в душата ми тоз твой човешки
безкраен звън...
Не се забравя толкоз нещо
дори насън.

И после мъртвите роднини
се връщаха подир години
и всеки искаше да мине
да види сам
таз моя булка - не невинна,
а с плод голям.

И ти ги гонеше далече
със своя весел звън сърдечен,
и тъй във гаснещата вечер
бях с тебе пак...
А странно виното горчеше
със дъх на сняг.

Днес чувствам как едрей земята;
дори под кал и леден вятър,
воюва със смъртта тревата
на пролетта,
та утре моят син да крачи
посред цветя.

За слънцето, за всяка птица,
за да покълне буйно жито,
за бързеите на реките
ечи... Ечи...
Кънти за всеки, който пита
с добри очи.

Та някой ден, когато дойде
и моят час, да знам, че доста
съм свършил със човешка доблест
и верен тон,
потъвайки все по-надолу
с мъртвешки стон.

БАЛАДА

Аз ден из ден живея в страх:
бях Франсоа, Жоре* не бях;
пребродих целия Прованс,
а всъщност - в Добруджа бях аз.
По пътищата сам живях -
и плаках много, и се смях,
бях длъжник вред, и - господар,
коварен враг и зъл другар.
Обичал съм... Но и за тях
все тъй на старофренски пях;
бях скитник дързък и жених:
и вино и горчилки пих...

А днес треперя цял от страх:
Вийон ли бях, Жоре ли бях?!

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БАЛАДА 

CXIX

Умирам, но светът не свършва.
Единствено завършва тук
живота си човечец мършав,
самотен, посинял от студ.
...Не би могъл да бъде друг
освен какъвто сам си бе;
написа всичко с много смут
и вяра в светлото небе.

CXX

Той подвизи не е извършил,
не бе ни просяк, нито шут,
местенце топло не е търсил,
живееше дори напук
единствено от честен труд.
Не бе мъдрец. Глупак не бе.
С душа - по-нежна от памук
и вяра в светлото небе.

CXXI

С момичетата беше дързък,
но никога не стана груб;
коя ще вземе да се сърди
на неговия сгърчен труп!
...Бе често влюбен като луд,
но никога простак не бе:
даряваше ги с порив глух
и вяра в светлото небе.

CXXII

С наивност каши е забърквал;
добре, че беше с верен слух,
та се измъкваше най-бързо,
за изхода намерил ключ.
...Бе жив човек, не беше дух:
за прошка често молил бе...
Умря - на миналото плюл
и с вяра в светлото небе.

ЕПИЛОГ

Ако срещнеш някой, в шал увит -
в шал увил е своя глас...
Ако срещнеш някой с поглед жив,
знай, че жив съм, жив съм аз.

Ако срещнеш странник във нощта,
знай, че двойник си му ти:
може би това съм аз,
може би това си ти.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 Plovdiv, edited by 10 jan. 2019

___
* Състудентите ме наричаха Жоре с ударение вкрая. Имаше някакви там "любители на поезията на Жорес", ала това "Жоре-Жорес" беше девизът ми в онези щури години. Френското J'aures на български ще рече: ще имам. А кое е онова, което смятам да имам, е много тъмен въпрос; важна е надеждата: докато се надявам, жив съм, престана ли да мечтая, да се надявам, какво значение, че още не са ми изкопали дупката в пловдивското общинско гробище и ходя да си пия кафето с приятели! Бел.м., tisss. 

ЗАВЕЩАНИЕ (1972) Продължение 8

ЗАВЕЩАНИЕ (1972)

ПродълПродължениежение

CIII

Човек от нежност е създал

и мъката, и любовта;

вземи от тях по равен дял,

ще бъде по-щастлив светът.

Не вярвам никак в радостта,

на гръмкия възторг сестра

и внучка на преходността;

край нея втриса ме от страх.

CIV

Животът ми е страшно скъп.

Не бих го хвърлил в пропастта

за подвиг или луд от скръб,

но бих го дал за Любовта.

Умрял бих с песен на уста

като с гнезда отрупан храст,

целуван от цветя, листа...
Наивен бих изглеждал аз.

БАЛАДА ЗА ЧУЧУЛИГАТА

В чудесен ден роди се, расна

със младите зелени храсти,

над теб небето беше пряспа

на любовта.

Че няма нищо по-прекрасно

от младостта.

Ах, този свят, голям и светъл,

ту тъжен, ту детински весел,

ту златен денем, ту надвечер

от страст пиян,

когато всяко крехко цвете

гори от свян.

За кротките стада лениви,

за шушнещите млади ниви,

за коня с разпиляна грива

в лудешки бяг,

за морската вълна пенлива

и онзи бряг,

за стъпващите кротко в здрача

жени с разпуснати забрадки,

за селянина с двете крави,

за твоя Юг

ти, чучулиго, що направи

за всичко тук?

В дъжда моравата растеше,

а цяла ти от студ трептеше,

но песента ти бе утеха

и Божи глас,

че ще се люшне утре тежък

пшеничен клас.

CV

От Ева още туй остава 

женички млади и със чар,

женища дърти, цели крави,

моми и девственици чак

пресичат тайно в нощен час

реката на страстта пенлива,

и не във ладия от чам,

а голи, неспокойни, живи.

CVI

Старицата, що кашля кърви,

в зъбите стиснала душа,

и тя си спомня своя първи

любовник, с който спа в ръжта

преди седемдесет лета...

 Но после има втори, трети...

 Забрава тях ги сполетя,

че първият най-силно свети.

CVII

Не се съмнявам, има доста

жени с непоклатима чест,

но и пресмятане най-просто

показва, че се губят тез

в море от грешници, а днес

от вчера се не различава -

изпрати ли амурът вест,

плътта тъй бързо се предава!

CVIII

Ех, сочни устни с дъх на пролет,

гърди свенливи и бедра,

потръпващи във зноен полет,

от нищо ли не ви е страх?

Горчив плод с хубава кора

бе всяка наша луда среща,

 това по себе си разбрах,

но премълчавам доста нещо.

БАЛАДА ЗА ЗЛОЧЕСТАТА ЛЮБОВ

Кое накара двете кардалини

да свият на черешата гнездо;

живяха си безгрижно цяла зима,

а щом е пролет, трябва ли им дом,

и ястребът във сенчестия дол

защо се гуши с ястребката сива,

омръзна ли им синият простор?

Любов с усмивка истината скрива.

Кое дарява с нежен лъх дървото

и нивата, в полето изкласила,

и погледа замъглен към живота,

кое те кара плах да шепнеш Мила!

Тя може да е Ева или Лила,

за другите шега, за теб е грижа,

за другите без чар, за теб всесилна?

Любов с усмивка истината скрива.

Кое в батака мъдрия завлече,

живял до снощи честно по Аврама,

та дом, жена и своя син отрече,

тук може безутешно да гадаем.

До бялата брада моминско рамо,

той крив ли е? Навярно тя е крива?

Събуждат спор не само тези двама.

Любов с усмивка истината скрива.

Кое накара с пудра да замазват

кокетни баби древните си бръчки?

За не една наоколо приказват

как с внуците по храстите се мъкне,

как устните с притворна нежност бърчи;

не знае, старостта се не изтрива,

на гробища вони и само тънко

любов с усмивка истината скрива.

Кое накара Жулиен* да стреля

в съпругата на онзи мъж без време;

сам виждаш, братко, в меката постеля

грехът измъчва всяка вярна Ема,

 отрова пие страстният Ромео

край своята възлюблена свенлива

и лягат голи всички Дулцинеи...

Любов с усмивка истината скрива.

А теб самия кой ветрец подгони

чак в Добруджа да стенеш и да пиеш,

по-сенчест дол и по-дебели клони

да търсиш от простора да се скриеш?

И питам, всъщност кой вълната плиска,

кое превръща грозното в красива,

виновни ли сме грешните, и мисля,

любов с усмивка истината скрива!

БАЛАДА ЗА СКИТНИКА

До Варна** тези дни прескочих

след много зъзнене във влака.

Очаквах, някой ще ме чака,

но не заварих никой там

и тръгнах сам в дрезгавината

да търся някой, който знае

това, което не познавам

и все пак малко нещо знам.

До Варна тези дни прескочих,

до всеки град на таз планета

пътувах с влак или ракета

и не заварих никой там.

Бе тиха декемврийска утрин

и всичко чуждо, непознато;

единствен ли съм бил, не зная,

че все пак малко нещо знам.

CIX

За София не съжалявам,

ни за моминския й чар;

на Пловдив който ял е хляба,

на снобите не става цар,

но Пловдив с векове по-стар,

е десет пъти по-достоен,

че не залага на комар

душите на децата свои.

CX

Останеш ли задълго в нея,

ще ходиш жалко влюбен ти

и пак любов не ще намериш,

а гробищата на мечти;

Животът шумен, всъщност тих,

сред парвенютата безброй

зад тапицирани врати

се крие не един "герой"

CXI

и не един безумно смел

пишурко с възрожденски лик,

той Добри Чинтулов е чел

и нещичко тук-там от ЛИК***;

пелинът тук е по-резлив,

бозата – с най-възвишен вкус,

а търтеите – нагли, зли,

не бръснат ум, но бръснат кум.

CXII

На тази София дарявам,

макар в усмивка срамежлива,

най-искрената си досада,

която мълчаливо криех;

знам, има друга, не креслива,

но тя от мен не се нуждае;

поети жежки в лека рима

в стил рококо ще я изваят.

CXIII

Тук четири години светли

прошумоляха със крила

в аудитории неприветни,

сред банки, мазани със лак;

градчета скучни и села,

изпратили потомци крехки,

във София крещяха с глас

под пластове от модни дрехи.

CXIV

Парола Търси се! е вик

от Диоген до нас довлечен****,

изрича се с измъчен вид

и дебне се с очи Човека,

Купон, Момиче и Пътека,

Таван или Мазе, Котлон,

Кафенце и Колет далечен,

Приятел и Магнетофон.

CXV

А срещу Търси се обяви:

"таванска ниша за студент",

"под наем записки, пиано",

"носачи търсим на процент",

"статисти с весело лище",

"чистачи на помийна яма",

"коректор в печатарски цех",

"пазачи нощни търсим двама".

CXVI

Хей, весело студентско племе,

умирам аз, живееш ти,

работиш нощем, дремеш денем,

на лекции измисляш стих,

по улиците във мечти

унесено, пресичаш грешно...

Обичам те! Завиждам ти,

макар да си ми малко смешно.

БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,

ти в миналото си отиваш

и кучето от студ се свива

под твоя стар стол,

а зад усмивката ти крива

дочувам глух стон

Как весело и тъжно тече

животът ти! И ти си вече

пред прага на един далечен

спокоен стар път,

че няма нищо, нищо вечно,

ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае

на младостта ти всички знаци,

какво под името ти значи

сърцето без връх

и че носил си нявга знаме

и в боя бе пръв.

Тя помни чашите със вино,

китарата на някой Дино

и панделките светлосини

край трепкаща свещ...

Че случва се подир години

да спомниш лик свеж.

Тук сядаше със свойта мила

и удряше със всичка сила

по масата с юмрука жилест,

а днес си тъй слаб,

че да разчупиш си безсилен

парчето чер хляб.

И тук зачена синовете,

под таз икона, дето свети

за Вярата от памтивека,

но крехки са те,

щом сбогом с масата си взеха

и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай!

Ти ще си тръгнеш, те остават,

от масата ти ще направят

един стар ковчег

и всеки дълго ще заравя

мъката по теб.

Но ти напролет ще израснеш

и ще напъпи твойта маса

край глух и с корени обрасъл

спокоен стар път

и някой ще бере цветята

от твоята плът.

Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 9 jan. 2019

___

* Алюзии от световната литературна класика, в която ние, затънали до уши, си биехме майтап с образи и сюжети.

** В онези години Варна зиме бе отвратителен град, особено около жп-гарата.

*** Някогашно издание на БТА.

**** Около мензата на Софийския университет бе стълпотворение от гладни и безпарични провинциалисти, разменяше се всякаква информация и бе място за делови и любовни срещи; а като се налапаш, леле, че блажено състояние точно там, на изхода на Университета! 

***** Баладата е писана в с. Тригорци на 20 км. от Балчик, посветена е на Петър Ненов Петров (1917-1984), който на четири очи две години преди да издъхне, се притесняваше след смъртта зетят Гавраил и двете му дъщери да не разпродадат къщата и двора, буквално ме заклеваше: "Джорьо, гледай да не обърнат в пари къщата и двора. Къщата и двора на всяка цена да им останат". Бел.м., tisss.