петък, 25 май 2018 г.

Публицистика – FREE EUROPE (2.)

FREE EUROPE (2.)
     Продължение от 16.11.1998 г.



   Етично ли е да нападат стотици хиляди сънародници, манипулирани от марксизма и неговата рожба болшевизма само затова че не успели да се префасонират тъй бързо и ловко като вчерашните Татови мекерета? Насила никого не ще принудиш да се покае, още по-малко – когато тикаш показалеца си като патлак в челото му. Мисля си, драги, Демокрацията не ви се спуска отгоре като прословутите от соца "директиви на Партията и вожда", а е стил на поведение, нравствена система, право на личен избор, което – простичко казано, означава: край, а бе, край на така любимата за праведните партайци колективна ярост. Манталитетът на злостния оратор от официалната трибуна се градеше и пак се гради върху този тип партиен фанатизъм. Партията не греши, помните ли началото на хубавичкия девиз от епохата на Татовизма в България... Партията никога не греши, грешат отделни нейни членове, а Партията се чисти, като ги лишава от доверието си. В дните и месеците на еуфория след "славния" Десети ноември 1989 г. в средите на СДС тази козметична операция се наричаше "отлюспване".

  Поучително е да гледаш праведник от светая светих на маркс-ленинизма АОНСУ* как размахва показалец над българина, че този българин вече не гласувал за партията Му, оказал се недорасъл този до вчера доверчив българин! То е същият онзи стил на фатмака, познат на моето поколение българи, служили в казармата; като не му излезли сметките, народът му крив, народът му виновен, че прост бил този народ и не разбирал що е то демокрация, европейски духовни ценности, джендър що е и как следва да се разбират евролиберализмът, свободата на словото и прочие екстри на демокрацията, даром поднесена на тепсия. Говоря за нещо основно, което въпросният тип властни тарикати не успяват да променят у себе си, и това е болшевишки, фашистки, нацистки, ислямистки, накъсо казано, то е фанатичният стил култивирана обществена ярост. Движена от омраза към врага, болшевишката администрация цели нации (татари, евреи и прочие.) пресели на хиляди километри в Далечния Изток.

   
   Произведените от Биг Брадър в сан "гуру по демокрация и европейски духовни ценности" да опреснят усвоеното в партийните школи по Основи на психологията, да не дефилират (шетат) из общественото пространство на България като слон в стъкларски магазин. Уважение към опонента е първо и основно условие да сме общност. А каква стана тя? Уредиха зад микрофона и пред камерите на радио и телевизия едни горки страдалци, едни супер-ярки дисиденти (дисидент между другото означава "отклонил се от правата линия на Партията") срещу Т. Живков, някогашни галеници, като Михаил Неделчев, да речем, фанатични демократи, хем пак в челните редички на т.нар. прогресивно човечество и борба за световно щастие!



    Фанатичен демократ в стил Радио Свободна Европа от време, когато едва-едва долавяхме емисиите й на български въпреки бръжденията на заглушителните устройства. Методи от Студената война в националното пространство днес. Да, огън по химерата световен комунизъм, но много моля, уважавай правото на лично мнение. Жал ми е да слушам как си се запенил, как се натискаш пред олтара на твоята Партия-ръководителка или отвъдокеанския ти Голям Брат. 

      БЕЛЕЖКА от 04.07.2000:  

    
 От 1 юли т.г. предаването "Позиции" с водеща Стефка Маймарева логично беше преустановено във финансираната от Конгреса на САЩ Радиостанция "Свободна Европа" (за България). Този род предавания минират българското общество с патетичните речи срещу комунизма и комунистите. Показателно бе последното излъчване в петък вечер на 30 юни от 17 до 19 ч., когато гневни реплики от Залцбург на университетския преподавател Иван Младенов в течение на стотина минути нагнетяваха атмосферата в най-пошлата й версия; интелигентно звучащият иначе глас на въпросния "антикомунист" дава тон на някакъв вид всеобща скръб, че хората отвън (в случая – заинтересовани фактори от администрацията на САЩ) не съзнават каква велика загуба за демокрацията в България било преустановяването на тези емисии.


    Мили чичовци и лелки, българи от старо време! Чрез бръщолевене с апломб и злостно махленско квакане иззад микрофона ли ще демаскирате добре отработена, рафинирана, прилагана над столетие агитация?

   Бесуване срещу Злото също е зло, служи отново на самото Зло. Вместо дрънчащи на празно тенеке проклятия, хладен ум, горещо сърце и чисти ръце си трябват. Цитирам железния Феликс****.  

       Следва
Plovdiv, edited 26 maj 2018

Илюстрации:
– Феликс Дзержинский (1877-1926).
– Иван Костов (1949)**.
– Михаил Неделчев (1942), онзи със списъците за честни дисиденти***,
 един от Синовете на лейтенант Шмид**** по романа на Илф и Петров.
– Младичкият г-н Неделчев, когато все още не е намразил комунизма.
____
* Академия за обществени науки и социално управление, учреждение за обучаване на кадри за управлението в Тодор-Живкова България.
** Иван Костов, 
*** Михаил Неделчев http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2, http://www.slovo.bg/old/litforum/009/mnedelchev.htm
**** "Златният телец",  Иля Илф и Евгений Петров, http://chitanka.info/text/16079/3


***** Феликс Эдмундович Дзержинский (1877-1926), Един от основателите на КГБ (Комитет государственная безопасность) в болшевишка Русия,
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%AD%D0%B4%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

четвъртък, 24 май 2018 г.

Публицистика – FREE EUROPE (1.)

FREE EUROPE (1.)

      Продължение от 16.11.1998 г.

    Снощи, неделя, в течение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата предаването на тема "Чистота на българската реч", показваха как у нас дори езиковеди и литератори говорят с грешки книжовния Български e
зик. Току се засичат един друг, току си откриват сами грешките, та ми се видя интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*.

       
 Дами и господа вм. родното "госпожи и господа",

    
четеме, пишеме, твърдиме вм. "четем, пишем, твърдим",

     русизмите
считам и примерно вм. "смятам" и "например",

     претенциозното
по отношение на вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

     русизма
нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато всъщност руската дума на български означава "безпристрастно"; заетата от руска словна конструкция във връзка с... вм. "за".

     Вместо "бъбрим за Пешо", според нафукания им
терк тези спецове биха рекли бъбрим относно Пешо. Предполагам, българският предлог "за" им се види твърде обикновен пред русизмите относно… или във връзка с... Учени хора, от госпожа министърката до попадията и клисарят, говорят, мислят, вършат все по отношение на... Може би тъй им звучи "ентелегентно".

   Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, и все пак не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как говорите книжовния Български език.

   Тези приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева някак си не умеят да скрият неуважението си към отсъстващи от разговора опоненти – "другари комунисти" (някакви си от БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда Владко Мурдаров в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от фалшива престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред: громят вражески позиции, та пушек се вдига, разпердушиниха врага, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят "врага".

   Мила родна картинка! Образци от лъже-елита на днешна демократична България в ролята "борци за демокрация”. Нагледахме се, наслушахме се. По същия начин същите праведници громяха преди Десети ноември 1989 капитализма, днес с апломб говорят от името на Българската нация. 


   Когато властта бе здраво у партийците-комунисти, тези храбри "борци за демокрация" градяха кариера чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ето ги: като олио над водата – ръсят лакърдии срещу врага на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги вечни наемници! Какво постигате... освен че настройвате срещу промените обръгналия, паметлив, наблюдателен обикновен българин? Вероятно прост овчар първи го е рекъл: "Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече се замислям: Защо е тази ярост! Дали съвестта не ги мъчи прекалено болезнено?

   Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата досада, че повечето от коментаторите на т.нар. Свободна Европа дрънкат все на една и съща струна. Ей че желание да ти набият в ума колко противни са им преустроилите се "леви, модерни, обновени и прочие червени"! Па що се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко е разтворило порти и от прозорците му висят байраци, шити от алените копринени гащи на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.

   Дали новопокръстените с тези нахакани от злост гласове съзнават как от чучела фабрикуват герои! Де ги комунистите? "Другарките и другарите" първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се все около новите демократични по название партии и движения, в структурите на властта се скупчиха като мухи на мед, най-ярки демократи в опоскана България. Къде ги търсите, драги! С школуван в бившите партийни школи глас на "стопани" кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, лицемерни, трижди по-лицемерни от ерата на соца, ум раздават на доверчивия народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от техните уста не ви ли звучи кощунствено?

  Следва 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 23 maj 2015 – 24 maj 2018

Илюстрации: 
по-горе – Иво Инджев – агент Ивайло (1955)** 
най-долу – Георги Коритаров - агент Алберт (1959)***
____

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...