Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 25 май 2018 г.

Публицистика – FREE EUROPE (2.)

FREE EUROPE (2.)
     Продължение от 16.11.1998 г.



   Етично ли е да нападат стотици хиляди сънародници, манипулирани от марксизма и неговата рожба болшевизма само затова че не успели да се префасонират тъй бързо и ловко като вчерашните Татови мекерета? Насила никого не ще принудиш да се покае, още по-малко – когато тикаш показалеца си като патлак в челото му. Мисля си, драги, Демокрацията не ви се спуска отгоре като прословутите от соца "директиви на Партията и вожда", а е стил на поведение, нравствена система, право на личен избор, което – простичко казано, означава: край, а бе, край на така любимата за праведните партайци колективна ярост. Манталитетът на злостния оратор от официалната трибуна се градеше и пак се гради върху този тип партиен фанатизъм. Партията не греши, помните ли началото на хубавичкия девиз от епохата на Татовизма в България... Партията никога не греши, грешат отделни нейни членове, а Партията се чисти, като ги лишава от доверието си. В дните и месеците на еуфория след "славния" Десети ноември 1989 г. в средите на СДС тази козметична операция се наричаше "отлюспване".

  Поучително е да гледаш праведник от светая светих на маркс-ленинизма АОНСУ* как размахва показалец над българина, че този българин вече не гласувал за партията Му, оказал се недорасъл този до вчера доверчив българин! То е същият онзи стил на фатмака, познат на моето поколение българи, служили в казармата; като не му излезли сметките, народът му крив, народът му виновен, че прост бил този народ и не разбирал що е то демокрация, европейски духовни ценности, джендър що е и как следва да се разбират евролиберализмът, свободата на словото и прочие екстри на демокрацията, даром поднесена на тепсия. Говоря за нещо основно, което въпросният тип властни тарикати не успяват да променят у себе си, и това е болшевишки, фашистки, нацистки, ислямистки, накъсо казано, то е фанатичният стил култивирана обществена ярост. Движена от омраза към врага, болшевишката администрация цели нации (татари, евреи и прочие.) пресели на хиляди километри в Далечния Изток.

   
   Произведените от Биг Брадър в сан "гуру по демокрация и европейски духовни ценности" да опреснят усвоеното в партийните школи по Основи на психологията, да не дефилират (шетат) из общественото пространство на България като слон в стъкларски магазин. Уважение към опонента е първо и основно условие да сме общност. А каква стана тя? Уредиха зад микрофона и пред камерите на радио и телевизия едни горки страдалци, едни супер-ярки дисиденти (дисидент между другото означава "отклонил се от правата линия на Партията") срещу Т. Живков, някогашни галеници, като Михаил Неделчев, да речем, фанатични демократи, хем пак в челните редички на т.нар. прогресивно човечество и борба за световно щастие!



    Фанатичен демократ в стил Радио Свободна Европа от време, когато едва-едва долавяхме емисиите й на български въпреки бръжденията на заглушителните устройства. Методи от Студената война в националното пространство днес. Да, огън по химерата световен комунизъм, но много моля, уважавай правото на лично мнение. Жал ми е да слушам как си се запенил, как се натискаш пред олтара на твоята Партия-ръководителка или отвъдокеанския ти Голям Брат. 

      БЕЛЕЖКА от 04.07.2000:  

    
 От 1 юли т.г. предаването "Позиции" с водеща Стефка Маймарева логично беше преустановено във финансираната от Конгреса на САЩ Радиостанция "Свободна Европа" (за България). Този род предавания минират българското общество с патетичните речи срещу комунизма и комунистите. Показателно бе последното излъчване в петък вечер на 30 юни от 17 до 19 ч., когато гневни реплики от Залцбург на университетския преподавател Иван Младенов в течение на стотина минути нагнетяваха атмосферата в най-пошлата й версия; интелигентно звучащият иначе глас на въпросния "антикомунист" дава тон на някакъв вид всеобща скръб, че хората отвън (в случая – заинтересовани фактори от администрацията на САЩ) не съзнават каква велика загуба за демокрацията в България било преустановяването на тези емисии.


    Мили чичовци и лелки, българи от старо време! Чрез бръщолевене с апломб и злостно махленско квакане иззад микрофона ли ще демаскирате добре отработена, рафинирана, прилагана над столетие агитация?

   Бесуване срещу Злото също е зло, служи отново на самото Зло. Вместо дрънчащи на празно тенеке проклятия, хладен ум, горещо сърце и чисти ръце си трябват. Цитирам железния Феликс****.  

       Следва
Plovdiv, edited 26 maj 2018

Илюстрации:
– Феликс Дзержинский (1877-1926).
– Иван Костов (1949)**.
– Михаил Неделчев (1942), онзи със списъците за честни дисиденти***,
 един от Синовете на лейтенант Шмид**** по романа на Илф и Петров.
– Младичкият г-н Неделчев, когато все още не е намразил комунизма.
____
Академия за обществени науки и социално управление, учреждение за обучаване на кадри за управлението в Тодор-Живкова България.
** Иван Костов, 
*** Михаил Неделчев http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2http://www.slovo.bg/old/litforum/009/mnedelchev.htm
**** "Златният телец",  Иля Илф и Евгений Петров, http://chitanka.info/text/16079/3


***** Феликс Эдмундович Дзержинский (1877-1926), Един от основателите на КГБ (Комитет государственная безопасность) в болшевишка Русия,
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%AD%D0%B4%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

Няма коментари:

Публикуване на коментар