Ars Poetica – ИЗЖИВЕЙ МИГА

 

ИЗЖИВЕЙ МИГА     

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно всяко нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата – този Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бий тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко все пак ти предстои.

Изживей мига докрай. Докрай бъди! 

Докрай в падението! В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но вечерта в омара слънчева се къпе

и тогава, щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат,

и мостчето мини с походка строга,

влез в тъмното, не спирай по средата

 и все напред... отвъд смъртта на

миговете отлетели.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 mar. 1978 – edited 29 mar. 2018

Илюстрацията горе:

Дъщеря ми Вера в нейните четири години.

Ars Poetica – НЕ ДОПУСКАЙ ДА ТИ ВЛИЯЕ

НЕ ДОПУСКАЙ

ДА ТИ ВЛИЯЕ

От ранното мое детство, та досега 

някой настойчиво ми сочи врага,

а врага, оказва се, ден подир ден

откривам на пръсти вмъкнал се в мен

край вроденото мое човешко доверие

през широко разтворени царски двери

за лъжата и фалша, които – 

както фактите сухо показват,

за ръчица ни водят при хора празни,

които предават и теб, и мен

и така до последния ни земен ден.

От живота дотук едно нещо разбрах –

не вярвай в негодници, сеещи гняв.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Повдив, 29 март 2018

Ars Poetica – НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗИМНИЯ СТУД

НЕОБХОДИМОСТ

 ОТ ЗИМНИЯ СТУД

Дърво и камък от студ щом се пукат

и котката при кучето ляга да спи,

двамата си спомнят, че са съпрузи,

и стават един към друг внезапно добри.

Той от бъбрежа й май не се дразни;

тя, преоткривайки го с усет на котка,

към него в леглото меко пролазва

и любовта им сякаш се връща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,

дъхти му в ухото и той някак разбира,

че това е момичето, което тъй нежно

не го е целувало в тази бедна квартира.

Вън зимният вятър в клоните бръсне

като ножче за бръснене съвсем изтъпяло.

Какво я прихваща! Нима не е късно

да чувства обичта й с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,

женски капризи, мъжки измени...

А с тояжка куцукайки, Зимата иде,

Боже, къде остана топлото време!

Но ако някой случайно зърне жената

колко е хубава и знойна такава,

с целувки ще й запечата устата

и ще я люби, както тя заслужава.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited 27 mar. 2018

Ars Poetica – ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

За една дяволита твоя усмивка

бих заложил петак или наръч сено. 

За две бих заложил герданче мъниста,

а за три бих поръчал кана вино.

За целувката с обич – роза червена; 

ако две са целувките – ален колан – 

ако виждам при туй, че си силно смутена,

на теб аз сърцето си, мила, ще дам. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited 26 mar. 2018

Ars Poetica – ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Недялко Йорданов, Петър Анастасов, Стефан Цанев*

ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Отричали ви, дявол да ви вземе;

какво ти дреме, ако си голям –

Поетът с главна буква няма време 

с глупаците да се разправя сам.

Подразнил възгордялата се нула,

на дарбата си само подчинен,

големият чудесно се римува

с народа беден и обикновен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 mar. 2014 – edited 26 mar. 2018

–––

* От тримата горе лично познавам само Петър Анастасов (1942); Недялко Йорданов (1940) ми е присърце с печално стихотворение за извънбрачната любов, а Стефан Цанев (1936) – с неговата крилата фраза към моето поколение някогашни млади българи от епохата на соца "Носете си новите дрехи, момчета". Бел.м., tisss. 

Ars Poetica – УТРЕ

УТРЕ

                             

Утре, мен когато няма да ме има,

пак ще бъде лято, пак ще си любима.

В плажовете дълги с пясъците топли

легнала на хълбок, мида ще изчоплиш

и върху седефа на черупка сива

ще съзреш отново колко си красива.

В кипналата пяна, там – посред вълните,

само мен ме няма, че съм си отишъл.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2011 – edited 25 mar. 2018

Ars Poetica – ПИСМО ДО ТЕБ

ПИСМО ДО ТЕБ

Какво да се правя, кажи,

като слушамe само лъжи,

като нищо нормално не става

в тази сбъркана наша държава,

откъдето реших да ти пиша

без илюзии, без въздишки –

че онез там добре подредени

не им пука за теб и за мене.

Па и що ли за нас тук да мислят,

като любим ние на чисто!

И кой ще те трае такава –

любовта там се продава,

и врабците на Сена ще кажат,

че и там е от камък паважът,

и дали пък не е все едно –

кой съм, че да те жаля,

парижани си чакат Годо,

ние тук гоним Михаля.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 28 uli 2012 – edited 24 mar. 2018