понеделник, 26 март 2018 г.

Ars Poetica – НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗИМНИЯ СТУД

НЕОБХОДИМОСТ

 ОТ ЗИМНИЯ СТУД


Дърво и камък от студ щом се пукат
и котката при кучето ляга да спи,
двамата си спомнят, че са съпрузи,
и стават един към друг внезапно добри.

Той от бъбрежа й май не се дразни;
тя, преоткривайки го с усет на котка,
към него в леглото меко пролазва
и любовта им сякаш се връща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е момичето, което тъй нежно
не го е целувало в тази бедна квартира.

Вън зимният вятър в клоните бръсне
като ножче за бръснене съвсем изтъпяло.
Какво я прихваща! Нима не е късно
да чувства обичта й с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени...
А с тояжка куцукайки, Зимата иде,
Боже, къде остана топлото време!

Но ако някой случайно зърне жената
колко е хубава и знойна такава,
с целувки ще й запечата устата
и ще я люби, както тя заслужава.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited 27 mar. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)   Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, та...