Ars Poetica – ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

Днес ми беше труден ден, 
но тази вечер ми се ще 
да си ми под ръка и да те нацелувам, 
да имаш рокля с хиляда и едно копченца 
и старателно едно по едно да ги разкопчавам... 

Тази вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш, 
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал. 
Никой повече уют в самотността не е усещал, 
сраснал съм се с кожата си даже, 
ала от себе си навън не мърдам.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 14 uli 2017

Ars Poetica – ОТСТРЕЛВАНЕ НА МЪЖ

ОТСТРЕЛВАНЕ

НА МЪЖ

Създадена да изкушава с едва прикрита голота, 
насън бленува я, наяве, каквато си я пожела – 

при пяната край остров Кипър над дълбини от смях, 
доплува уж със златен скиптър, а сиромах и плах. 

Предизвикателно свенливо тя лекичко го покори 
със замълчаване учтиво, де дамите са тъй добри, 

и обладан от тъмни чувства на мъжката вродена сласт, 
той в устните й впива устни току изпаднал във екстаз. 

И аз не виждам по-щастлива сред всичките жени; 
мъжете гледат завистливо, стрелата й щом го рани. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 oct.  2012 – edited 14 uli 2017

Ars Poetica – БОГ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА

БОГ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА

На правнучката*

Каквото случи се, все за добро е –
по бързея ти носим се, Река,
и ти по майчински със нас говориш,
и ние си оставаме деца.

И ни повличаш пак натам, където
гърмят призивно бъдещите дни,
и нощи с гроздове звезди в небето
над недостигнати до днес земи.

И пътища, и срещи с други хора,
достойни и обхванати от страст,
очакват ни красиви, непокорни,
ала за детството си жаля аз.

Валеше дъжд над тебе, Мое детство,
и Пловдив цял подгизваше от кал,

но злото се забравя много лесно,
като хлапе щом чисто си живял.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 avg 2010 – edited 13 uli 2017

–––

* Виктория, родена през 2016 г.

Ars Poetica – ТРЕВАТА Я КОСЯТ И ПАК РАСТЕ

ТРЕВАТА Я КОСЯТ 

И ПАК РАСТЕ

Тревата я косят и пак расте,
и триж по-жилава тя става,
обаче в нея стъпи ли дете,
милувка майчина е тя тогава.

Вий газите тревата, господа
и дами от елитните етажи,
за да оставите у нас следа,
демек, народът някога да каже.

Сечете я из корен тъй добре,
земята преорахте с остри нокти,
ала тревата как да разбере,
че хора сте ужасно кофти?

С финес или неандерталски бяс
като бетоновоз срещу тревата
наляхте омерзение у нас:
Разделяй и владей – ех, тъй познато.

Тревата я косят и пак расте,
но кой ли ще я защити такава –
наивна като мъничко дете,
което доверчиво ви прощава!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 jan. 2014 – edited 12 uli 2017

Ars Poetica – НЕПОПРАВИМИ ЗАГУБИ

НЕПОПРАВИМИ

ЗАГУБИ

Като пеперуда синя

щях на рамото да кацна

и това е много мило,

ала малко е опасно,

че възможно е тогава

в мене малко да се влюбиш,

а в зелената морава

има много пеперуди.

Всяка каца да отпие

устните ти от нектара,

и това е поправимо

като в приказки прастари. 

Като в приказките стари 

ти си малкото момиче, 

дето с кукли си играе 

и обича да обича. 

А цветята са красиви 

ден до пладне и неясно 

после стават малко сиви, 

после става много ясно 

колко преходно е всичко, 

как сме всички заменими, 

ала някак не обичам 

загубите предвидими. 

Чакаш ли ме да ти кацна? 

Хайде, просто отмини ме – 

да се влюбиш е опасно 

в загуби непоправими. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 12 uli 2017 

Ars Poetica – ХУБАВОТО ВИНАГИ Е МАЛКО ТЪЖНО

ХУБАВОТО ВИНАГИ Е МАЛКО ТЪЖНО

На Дорис

Тук утрините са кристално тихи,
а ти навярно си ужасно хубава –
ще взема да захвърля всички стихове
и да те нацелувам лудо влюбен.

Ще мина с хладни пръсти по косите

и с груба длан, привидно безразлична,

но нищо-нищичко не ще те питам, 

че светлина си цялата, момиче.

Не знам защо едва сега си мисля

след толкоз преживени лични драми:

не стреляйте с очи по пианиста,
за да не ви погуби любовта му.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 14 jul. 2008 – edited 11 uli 2017

Ars Poetica – МЕЛАНХОЛИЯ

МЕЛАНХОЛИЯ

Утре, мен когато няма да ме има,
пак ще бъде лято, пак ще си любима.

В плажовете дълги с пясъците топли,
легнала на хълбок, мида ще изчоплиш

и върху седефа на черупка сива
ще съзреш отново колко си красива. 

В кипналата пяна, там – посред вълните,

само мен ме няма, че съм си отишъл. 

И защо била е цялата омая, 

иде ми да питам, че и аз не зная.

Гримче и червило, мидено герданче,

глезотийки мили, чанта и коланче,

дрешки и сандали, цаца във тарелка,

докато си спала, станала си лелка.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 11 uli 2017