Ars Poetica – МЕЛАНХОЛИЯ

МЕЛАНХОЛИЯ

Утре, мен когато няма да ме има,
пак ще бъде лято, пак ще си любима.

В плажовете дълги с пясъците топли,
легнала на хълбок, мида ще изчоплиш

и върху седефа на черупка сива
ще съзреш отново колко си красива. 

В кипналата пяна, там – посред вълните,

само мен ме няма, че съм си отишъл. 

И защо била е цялата омая, 

иде ми да питам, че и аз не зная.

Гримче и червило, мидено герданче,

глезотийки мили, чанта и коланче,

дрешки и сандали, цаца във тарелка,

докато си спала, станала си лелка.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 11 uli 2017