Ars Poetica – БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН

Не знам какво при мене го довлече
облечен в кърпен агнешки кожух,
под него – с поразвлечено елече
и погледът в очите – жар и студ.

Очите му като свредла въртяха,
направо ме пробиваха без жал,
ала усещах го, отвътре плахо
опечален човек се беше сврял.

Не бъбрехме, сами на празна маса,
а бяхме всъщност в онзи ресторант,
наречен "Златна круша", многогласа,
компанията грачеше край нас,

разливаха се халбите със пиво
и пак за футбол, вино и жени
ечаха гласовете там свадливо,
а с този Тодор* бяхме тъй сами!

От Белене беглец и нелегален,
у мой роднина в старото мазе
живял бе месец мрачен и отчаян
дотам, че тръгнал нощем да снове,

не точно да краде – да се разходи,
и ето го, рискуваше напук
на всички, дето празнично и подло
го мислеха за прост и малко луд.

Познавам доста разни-безобразни
все Тодоровци, лети по калъп**,
и само този, вместо да ме дразни,
усещам в себе си ужасно скъп –

къде ли е сега, какво ли прави
на днешното сред мътния порой,
не знам защо, но ето, оттогава
с очите, вбити в мен, остава той.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 29 apr. 1997 – edited 29 apr. 2017

_____
* Опитал да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усеща го охраната. Пазачите стрелят с калашниците откоси наоколо му, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал на плиткото, насъскали лагерните немски овчарки... Песовете отпрали мръвки от гърба му, от раменете, толкова жестоко беше нахапан. Видях белезите му у Петър Йолтов, чиято жена бе братовчедка ми Нина (1942-1988), в мазето, където се криеше; къщата е току зад "Тримонциум" – ресторанта на някогашните тузове, баровците и луксозните курви на Пловдив. Става то през далечната 1976 г. По този повод казал бях на Пепо, че именно Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо споменал това пред Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътеките. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: "Който ти го е казал, трябва да е умен човек".

Подир месец Тодор го закопчаха. Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред пловдивския пазар зад католишката катедрала "Св. Лудвиг". С пари от чекмеджето купил ракия и се накъркал. По чорапи седнал на тротоара и заспал. На утрото ченгетата го откриват; били яко развеселени от факта, че си събул маратонките и прилежно ги подредил пред вратата на магазинчето, сякаш си е у дома.

** Името (от гръцки) съответства на българското Божидар. 

На снимката горе е руският актьор Евгений Дворжецкий (1960-1999), известен с ролята си във филма "Бяг". На снимката долу: моето кътче в редакцията на младежкия вестник "Комс. искра". Бел.м., tisss.

Ars Poetica – ДОН КИХОТ ДО ДУЛСИНЕЯ

ДОН КИХОТ ДО

ДОНЯ ДУЛСИНЕЯ

– Ах повярвайте, госпожо, пълен съм със номера,
ала ми е невъзможно от мераци да се спра,

че събудихте у мене дяволски копнежи, страст
и с гърдите ви големи плувам в сънищата аз.

Като морски вълк, преплувал устни, шия, рамене,
може ли да не бленувам сладичкото Ваше "не"!

Вашите очи искрящи, даже и гневът Ви лют
будят в мене сиромашка тръпка от копнеж и смут.

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам Вашия портрет.

Стихове любовни бича, де що мерна празен лист,
дебна Вашата девича радост в погледа Ви чист.

Вий сте моята награда, свежа пролетна трева –
забранена, плод на Ада, но и чужда при това.

Ах, да знае как завиждам Вашият съпруг прочут,
сигурно ще ме прониже с нож като опасен луд .

Цял във кръв, ще се изправя и ще му благодаря,
че от Вас ме отървава и щастлив ще си умра.

Озовал се в мъка черна с пагубната своя страст,
на женичките неверни днес ще Ви посоча аз

като истинска съпруга, най-достойната жена,
Осмото световно чудо в тези подли времена.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited 28 apr. 2017

Пунти пластика – АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

БЪЛГАРСКИ СЕРИАЛ 

Еуфория* – Вокален състав "Лей ся, песня!"

    – О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици...

    Запев след другаря Омир: – Чудна работа! Само питам, минавайки, нищо лично: Как тъй па мнозинството кресльовци на демокрацията у нас се оказват достойни доносници на бившата наша, скъпа, родна Държавна сигурност, от фамозния й VI отдел – интелектуални нужди и болежки на Татовия елит?

АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Апостол № 1

    Иво Инджев (1955)... Завършва висше образование в СССР, в Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет, където изучава... Какво изучава си е негова лична работа, важното е, че е приютен в редичките на славната Държавна сигурност за разузнавач по времето на другаря Тато. В епохата на победилата демокрация др. Инджев тутакси се осъзнава и от разузнавача се излюпва може би най-храбрият враг на всичко руско в България, особено на клетия Владимир Путин. Сред акциите на г-н Иво незабравима за поколенията ще остане епичната битка на титана с каменния истукан в парка срещу Софийския университет, с войника от Паметника на Съветската армия. 

Апостол № 2

    
     Иван Костов (1949)... В еуфоричните седмици след славния Десети ноември се пробва чрез куфарченченце с велики планове да се навре в гнездото на обновената прясно пребоядисана за една нощ БСП; обаче новият шеф на Партията г-н Андрей Луканов (1938-1996) отпраща напористия Иван отегчен: "Космоджа ми ти професори по икономика тук ни се прескачат кат зайци в ливада, на некъв асистент от АОНСУ проектите ще чета!" И прави капитална грешка – понеже със същото това куфарче и същите грандиозни планове Иван се завтекъл право към... централата на СДС, и не само станал техен човек, но и Командир на яко ошашавените от дарената власт седесари. На Луканов се натискал не кой да е, ами баш "днешният наш Стамболов". Новоизлюпилият се "Стамболов" чрез изобретените от него самия РМД ("ремедета" или работническо-мениджърски дружества) за няколко години успя да разпродаде за нищо пари най-доходоносните ни заводи, кооперации, компании, тъй да се каже, отвори широка магистрала за сиромашки живот в условия на гола демокрация пред нацията, докарвайки добри парици за шепа родни и чужди супер-спекуланти.

Апостол № 3

    Георги Коритаров (1959)... По време на следването си в Софийския университет младият и притеснителен Коритаров някак случайно става сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че некви лоши хора го принудили да работи за ДС, като узнали, че с фалшив документ Гьорги пробвал милият да изкръшка от военна служба. Агент към VI управление на славната ДС е само някакви си 10 (десет) години. Колко му е! – ще кажете, обаче човекът се трудил с пот на чело десет години да съчинява доноси за близки, приятели, колеги и случайни жертвички. То не са ден, не са два! Затова и днес, като видна персона и особено скъп гост в националните телевизионни студия, чат-пат добива вид на мишка в трици – мига-мига на парцали, който тик може да му е последица, спомен далеееечен от някогашна борба със съвестта.

Апостол № 4

    
    Женя Михайлавич (1954)... Завършва Висш государственный институт для кино в Ленинграде, СССР. След славния Десети ноември 1989 г. Евгений, чието име по елински ще рече "благороден", става известен с щастливото заснемане на видео-касета, върху чийто запис от вечерта на 14 декември 1989 г. се чува президентът Петър Младенов как малодушно промърморва "Най-добре танковете да додат". И това видео е краят в кариерата на другаря-господин Петър Младенов (1936-2000).

    Юли 2016 г. Евгений разпраща депеши до посланиците на страните-членки на Съвета за сигурност към ООН и до всички посланици в ЮНЕСКО, в които писъмца топи българския кандидат за поста Генерален секретар на ООН другарката Ирина Бокова (1952). Твърди, че комунистическото минало на г-жа Бокова (щерка на един от хората на Тато) е смущаващ факт. И това е конец във възхода на Боковица към най-високия пост в ООН.

    Началото на лето 2017-то от Хр. Внезапно се изяснява, че Евгений е кандидат за депутат, въздигнат от Партията ДОСТ на доносника господин Лютви Местан (1960). И тъй, с препирни, крясъци, блъскане по масата, хвърляне на книги по опонента на ДОСТ, накъсо, след редица шоу-сценки по тв-студията на България, Евгений съсипа любимата партия на турския президент у нас, Аллах живот и здраве да му дава! – падишаха на Турция ефенди Ердоган.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 28 apr. 2017**

––––

* Еуфория - състояние на екстаз, когато човек се чувства силно щастлив и прелива от кеф.
** Мурка от МУР (Московский уголовный розыск).

Ars Poetica – КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА

На С.П. и в чест на Жак Превер

Спомни си, Ирини! Валеше дъжд над Брест,
струяха светлини по улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…

Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… И ето, някой наоколо извиква:
– Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно;
единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест

и всичко в този свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо е почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017

Ars Poetica – МЕЧТАТЕЛИ

Усилната 1978 г., когато бяхме бедни и щастливи...

МЕЧТАТЕЛИ

Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари,

по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя,
децата ни край нас не със играчки,
играеха с буркани празни и капачки

и колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
понеже те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива!
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решеш гледах, и така
отлитнаха най-хубавите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017

Донос – И КАКВО НАУЧАВАМ АЗ!

И КАКВО 

НАУЧАВАМ АЗ!

                                                          11.VII.1974 г.    

                Другарю секретар! 

    За първи път узнавам от страниците на този вестник, че в България живеят безпризорни, които бъркат из кофите за боклук, за да не измрат от глад. И този "радостен" факт научавам не от лъжливите журналисти на някой западен буржоазен вестник, не от "Свободна Европа", а от пловдивския вестник "Комсомолска искра". Този Г.Б., под чийто инициали е написана дописката, не може да бъде друг освен враг на нашето мило Отечество.

    И защо ръководството на вестника се е осмелило да публикува този мръсен пасквил?

                С уважение!

                                                     Ангел Йовчев 

Злополучната вестникарска бележка, притеснила бдителния читател:

Колона на дежурния редактор

СЛЪНЧИЦЕТО 

ВЕСЕЛО ПРИПИЧА...

     Читателю, ти често минаваш по "главната" на път за дома. Не ти ли правят впечатление циганчетата, които винаги са тук, на най-оживената търговска улица?

        

     Рошави, нечисти, облечени в не по детските им тела дрехи, те почти винаги спорят за нещо, щом са повече от двама, бият се пред хиляди безразлични очи. Навират се в нозете на хората, мушат се там, където е най-оживено. Често ще ги видиш да броят стотинки и да се карат кой има повече право над "припечеленото".

     Учудваш ли се, читателю? Но да, те наистина припечелват. Ще попиташ как. Вгледай се и може би сам ще се досетиш... Те са толкова сръчни! И умеят да се премятат като истински циркови артисти пред възхитените ни погледи. Освен това вършат и дребни услуги. Освен това и... крадат. Но това, разбира се, нас не ни засяга. Нито теб. Нито мен. Нито всички останали.

     Ние също имаме деца. И сме добри и строги към своите деца. А чуждите не ни интересуват. Нека се ровят из кофите за смет; нашите са си у дома, на чисто. Нека се разхождат с димяща между детските устни цигара; нашите нали не пушат! Нека бъркат в чуждите джобове; нашите нали нямат този навик!

    Пък и все ще се намери някой шегаджия, някоя широка и благородна душа, закопняла за зрелища, дето ще събере около себе си тайфата: "Айде на ямата!" И хвърчат стотинки във въздуха, а безпризорните ще си издерат очите кой повече да събере.

    Виждал си ги, читателю, и насядали покрай масите на откритите сладкарници по "главната". Ръцете им с дълги черни нокти посягат към недопитата от току-що тръгналия си посетител чаша коняк или кока-кола. А тебе те дразни това, защото си малко нещо естет, защото покривките са белоснежни и ще се изцапат, нали!

    А вие, чужденци и гости на Пловдив... Минете по ул. "Васил Коларов". Няма ли ги там безпризорните, значи са край шадравана пред кино "Балкан". Дванадесет на брой. Може и повече. Пушат, пеят и се изтягат по пейките.

    А нас, читателю, какво ни засяга това...

                                                                  Г. Б.

1973 г. Край Марица по дигата откъм южния бряг

   

      БЕЛЕЖКА:

      

      По време на соца Главната носеше името улица "Васил Коларов", след 1990 г. стана улица "Княз Александър I". Някогашното кино "Балкан" днес е бинго-зала. За този сигнал от разтревожения читател три месеца ми намалиха заплатата. Можеха и да ме изгонят от вестника; просто смилиха се, че с жена ми Ася бяхме младо семейство с детенце на година и шест месеца, а тя – без работа, живеехме с моите хонорари...  

      43 (четирийсет и три) години по-късно, вече в пищните условия на победилата демокрация и евролиберални духовни ценности, нещата с циганите очевидно са се изменили до неузнаваемост. Към добро естествено. Случайно да не си помислихте нещо друго?*

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017

––––

* Вж. ЦИГАНЧЕ се хвърли за пари под джипа на пловдивчанин! УМРЯ В БОЛНИЦАТА!

http://bez-cenzura.com/epitzentar/tziganche-se-hvarli-za-pari-pod-dzhipa-na-plovdivchanin-umrya-v-bolnitzata-vizhte-podrobnosti 

Сатира – ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ, ГОСПОЖО...

ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ, ГОСПОЖО...

– Представяте ли си, госпожо,
руснаците превзели Крим?
Отнюдь! Това е невъзможно,
нам Крим си ни е обходим.

Ще ги накажем, ще ги смажем
и с люти клетви "кат един"
на Чичо Сам ще му докажем,
че сме му френд незаменим.

И значи, с двата самолета, 
тук-там и някоя ракета,
със седем танка след ремонт 
и с газ назаем – ча-а-ак до Дон!

Че ние, сестро, сме от тия,
за българската чест готов
на всяка манджа мерудия –
на гол тумбак чифте пищов.

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, 25 apr. 2014 – edited 25 apr. 2017