Ars Poetica – ДОН КИХОТ ДО ДУЛСИНЕЯ

ДОН КИХОТ ДО

ДОНЯ ДУЛСИНЕЯ

– Ах повярвайте, госпожо, пълен съм със номера,
ала ми е невъзможно от мераци да се спра,

че събудихте у мене дяволски копнежи, страст
и с гърдите ви големи плувам в сънищата аз.

Като морски вълк, преплувал устни, шия, рамене,
може ли да не бленувам сладичкото Ваше "не"!

Вашите очи искрящи, даже и гневът Ви лют
будят в мене сиромашка тръпка от копнеж и смут.

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам Вашия портрет.

Стихове любовни бича, де що мерна празен лист,
дебна Вашата девича радост в погледа Ви чист.

Вий сте моята награда, свежа пролетна трева –
забранена, плод на Ада, но и чужда при това.

Ах, да знае как завиждам Вашият съпруг прочут,
сигурно ще ме прониже с нож като опасен луд .

Цял във кръв, ще се изправя и ще му благодаря,
че от Вас ме отървава и щастлив ще си умра.

Озовал се в мъка черна с пагубната своя страст,
на женичките неверни днес ще Ви посоча аз

като истинска съпруга, най-достойната жена,
Осмото световно чудо в тези подли времена.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited 28 apr. 2017