четвъртък, 31 декември 2015 г.

Ars Poetica - КОМЕТАТА КОХОУТЕК

КОМЕТАТА КОХОУТЕК*

Ето я... Пристига!
Запалва хоризонта.

Отблясъци сурови чертае по небето.
Изтръгва от земята окървавени камъни.
С нарастващ грохот бие в асфалтовите вени.
Люлее планините.
Разплисква океана.

Силуетите на хора, изчезнали отдавна,
кръжат над нас
и бавно от гробищните ями
надига се пръстта.

...Но тя не идва.
Вехне.
Угасва небосклонът.
Отлита младостта
и средната ни възраст.

Додето се усетим, побелели сме от чакане.
Но тя не идва просто защото е отминала –
стопила се е нейде над други светове:
запалила е нечия глава непреклонена,
която ще ни свети
векове.




Plovdiv, 31 dec. 1977 – no redact. 31 dec. 2015

_____
* Повечето нови комети са непредсказуеми и няма гаранция, че кометата NEAT няма да изчезне безславно. Въпросът, който вълнува астрономите в този момент, е дали голямата й активност е знак за наистина велика комета или просто e обикновено нетрайно избухване. Комета, която никога досега не е преминавала близо до Слънцето, може да бъде покрита с лесно изпаряващ се материал – замразен въглероден диоксид, азот и въглероден оксид. Тези ледове могат да се изпарят далече от Слънцето, и когато кометата достигне до перихелия си, да излъже очакванията за своя блясък.

      Няколко такива сгромолясвания са се появили през миналия век. Такъв е случаят с кометата Кохоутек през Коледата на 1973. По време на откриването й през март 1973 година тя изглежда необичайно ярка за комета толкова далече от Слънцето (над половин милиард мили). Някои я наричат "Комета на столетието". Повечето астрономи мислят, че ако е тъй ярка и необичайна по време на откриването й, тя ще запази яркостта си и в близост до Слънцето. Всъщност, освен по време на перихелия й, когато космонавтите от борда на космическата станция Скайлаб зърват нейната бляскава брилянтност точно до Слънцето, за земните наблюдатели Кохоутек остава трудно достъпна за наблюдение.

сряда, 30 декември 2015 г.

Ars Poetica - ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС


Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –
пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време!

Като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като Девети кръг на Ада...

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда.
Иззад вечерното стъкло Луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Plovdiv, 11 jan. 2011 – no redact. 30 dec. 2015

вторник, 29 декември 2015 г.

Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО

Непоправимо e това, което стори
със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна
в облаци от розови мечти,
и вече не, не мога
да
бъда повече това, което бях.
Не съм
от себе си доволен,
о, как със себе си
не съм съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в м
оя храм, Любима.
На
иконите ми се изплези,
свещените ми мъдри книги
изпъстри с
възклицания най-смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе
един през друг,
с кокетство женско поплак
а си
на рамото ми...

И се оттеглям днес от свой
то Вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние –
достатъчно за да те имам
до мен.



Plovdiv, 29 noe. 1986 –  redact. 29 dec. 2015

петък, 25 декември 2015 г.

Ars Poetica - ПОЖЕЛАЛ БОГ ДА ИЗПИТА

ПОЖЕЛАЛ БОГ ДА ИЗПИТА

Мъжа сам пожелал Бог да изпита
и Ева му изпратил във Едем,
но Дяволът, като змия навита,
пресрещнал я: Я, пробвай да ядем!

Откъснал ябълка червенобуза
и гушнала го Ева начаса,
а после тъй по гръб я затътрузил,
че овършали двамата леса... 

В светата таз троица има още
един,
но той блажено сладко спи:
сънува
, че с козите ляга нощем,
демек, пасе небесните кози. 

Мъже семейни и благоприлични,
събратя от далечни времена,
и Бог да ти я прати да обичаш,
 остава си пак ничия жена.

Докато ние м
ерим си калпаците 
или козите Божии пасем, 
на нея някой вдига й мераците 
и гъвкаво я води към Едем.


Plovdiv, 8 oct. 2009 – redact. 25 dec. 2015

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Ars Poetica - ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

Дами и господа българи!
Мъже и жени! Деца… Изобщо
граждани на „чистата и свята република”!
Виждам вашите честни лица
и си мисля, че ако нещо в България крета,
това е политическата просвета.

Изгонихме комунистите.
Сприятелихме се с империалистите.
И при нас вече идат засмени
техните президенти, министри и бизнесмени,
пратеници на папата и на Мохамед
идват, радват ни се: „Бульгаристан, прювет!”
Значи, влизаме в прекрасен тунел –
пред нас е голямата, ясната цел:
да разпердушиним до основи построеното
и да обърнем с главата надолу времето.

Задачата, значи, е твърде сериозна,
грандиозна, мистериозна,
обаче ний сме доказали многократно, че
с каквото и напоследък да се заловим,
правим го храбро на трески и дим.
Затова нашият славен, горд народ
разполага със Светия синод,
с достоен Парламент,
с достоен Президент
и с онзи красив балкански ентусиазъм
да се справим дори и с Еразъм*.

Нас ни обичат по цял свят днес.
Всички сме фермери и самураи по чест.
Ако някога Червената армия от раз ни превзе,
днес и Съветският съюз опъна нозе
и го понесоха надолу из трънаците
като сламено чучело, за смях на нациите.
Онез, дето квакаха „Да живей СССР”,
днес нагъват сол и пипер,
и ако поетът Вапцаров сега се събуди,
има мно-о-ого да се чуди.

Държавниците ни бродят по света и у нас.
Ръкопляскаме смело, а всъщност сме пас.
Кажат „Вървете!”, и ние вървим
през полета с лалета и дим необходим.
Лъжците ни лъжат. Крадци ни крадат.
Проститутки ни пазят. Полицаите спят.
Министрите ни просят по широкия свят,
а ний – по площадите: парад след парад.

Народът сме ние в бурна радост до шия,
а шепа нещастници плюскат и пият,
оригват се сито от телевизионния екран
и сексът се смесва с дъх на тамян.
Жужим и се радваме в тоя живот,
както разграбваме своя имот.
България цяла сега нази гледа
изпосталяла и кривогледа.

Прииждат помощи от чужди страни,
Европа над нашето щастие бди.
Самолет подир самолет от небесния свод
оглеждат внимателно тоя народ
как по площадите търка подметки,
докато те правят своите сметки
с порозовели от апетит лица.

А ние – като малките деца:
устремени,
стълпени,
в море до колени
мечтаем големи, славни промени
и сме радостни, и се смеем:
– Не стига, че ви живеем!**

Еразъм Ротердамски

Plovdiv, 25 dec. 1991 – redact. 25 dec. 2015
–––––
* Текст от сб. "Нищо подобно" (1992). Еразъм Ротердамски (1466-1536), вж. http://www.teenproblem.net/a/172-biografii/20674-erazym-roterdamski/ и http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1618-vazhvala-na-glupostta-erazam-roterdamski.html

** В края на 1992 г. населението на България е 9 млн., днес реално едва ли е над 5 млн.

вторник, 22 декември 2015 г.

Ars Poetica - НАЙ-ХУБАВОТО НА ЗЕМЯТА

НАЙ-ХУБАВОТО НА ЗЕМЯТА

Най-хубавото на земята
са любовта и свободата.
За любовта не ми е жал –
достатъчно съм поживял,
достатъчно целувал устни:
и вкусни, и не толкоз вкусни,
на чужди сватби ял и пил
и с много мъртви се простил.

Ала не мога на земята
без празника на свободата.
От мен отиде ли си тя,
нима живот ще е това?


Plovdiv, 31 jan. 1992 – redact. 22 dec. 2015

понеделник, 21 декември 2015 г.

Ars Poetica - ПУСНИ МОМИЧЕТО ДА СИ ВЪРВИ


ПУСНИ МОМИЧЕТО
 ДА СИ ВЪРВИ

Нужна ти е птица в клетка
може би?
Да те гали, да ти шета
може би?

Да я мамиш, да те чака
може би?
Но това го може всяка
може би!

Виж горещото момиче –
може би
ти за нея беше всичко:
радости, беди…

Но пред нейното търпение
може би
будиш само отегчение…
Може би!

Щом не знаеш да обичаш,
може би
друг мъж вече я привлича.
Може би.


 
Plovdiv, 21 dec. 2015

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...