Ars Poetica - КОГАТО ЗАСПЯ

КОГАТО ЗАСПЯ

У всеки голям

възрастен мъж
живее Малко момченце.

Обидят ли ме,
момченцето вдига революция

в стомаха ми.

Когато съм в добро настроение,

момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,

то лежи болно.

А когато заспя,

то излиза,

разхожда се по улиците 

на Пловдив,  

сваля звезди от небето

на Джендем тепе  
и ги почиства
с крайчеца
ръкава ми.

Plovdiv, noe. 1966 – 9 noe. 2015

Ars Poetica - ВСЯКО НАЧАЛО…

ВСЯКО НАЧАЛО…

                                                     

                                                      На Re.

Всяко начало си има и край.

Краят всъщност е ново начало.

Само с огъня който не си е играл,

ще се радва до смърт

или ще вий на умряло.

Plovdiv,  21 noe. 2001 – 7 noe. 2015

Ars Poetica - ИГРА НА СЛУЧАЯ

Снимка: Здравко Йончев

ИГРА НА СЛУЧАЯ

Отлитнал... Какво да се прави,
любовта е капризна, нали!
Ала питам, защо оттогава
дъжд вали и падат мъгли,

и седим с теб в това ресторантче
в петък вечер, и ти си добре,
щом ме питаш дали пък не знам, че
без любов много бързо се мре.

Просто нямам какво да ти кажа,
като грееш… с разбито сърце.
Канят локвите кал по паважа – 
 шанс да те пренеса на ръце. 

Plovdiv, 22 noe. 2006 – redact. 7 noe. 2015

Ars Poetica - ДУЕНДЕ

ДУЕНДЕ*

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за твоето лице,
любима.
И не зная
захласът откъде ли иде тоя ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
на петък, събота и на неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
във сряда – смирен и хитър,

подъл като индианец, 
който се преструва на заспал.

И защо ли това хитруване

и тез преструвки, като не успявам 
сам себе си да опазя 
от себе си и очите... ах, очите ми, 
плувнали по реката надолу, 
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е 
да не те разруша, да не съсипя
тоя светъл образ, и тогава 
дали всичко няма да се разпадне
на делнична пепел, 
дали грак на смехове няма
да ме затрупва цяла нощ и 
вторникът ще ми се види черен? 

Как ненужно е да знаем всичко
един за друг! 
Предпочитам да те виждам как минаваш 
горда и шията източена да знам, 
че знак е, и – вирната, брадичката, 
полуоткрехнатите устни, 
и носът – незабележимо 

като въздишка скършен, 
да ми говорят:

– Спри! Недей разваляй илюзията. 
Днес, човеко, е твоят Свети Понеделник.

 

Plovdiv,  uli 1992 – no redact. 6 noe. 2015

______

* Из сб. "Кардиф", изд. 1998 г. Относно термина вж. Федерико Г. Лорка, "Дуенде - теория и същност":

      Госпожи и господа,
      От 1918 г., когато влязох в Общността на мадридските студенти, до 1928 г., когато завърших обучението си по философия и литература, в тоя изискан салон, посещаван от старата испанска аристокрация, за да замаже тя лекомислието си из френските плажове, съм изслушал поне хиляда беседи. Зажаднял за слънце в спарения въздух, бях тъй отегчен, че когато най-сетне излязох на чист въздух, имах усещането, че съм покрит с фин прашец и превърнат в лют пипер. 

Ars Poetica - ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Я помню чудное мгновенье:

Передо мной явилась ты...

 А. С. Пушкин (1799-1837)

ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Ръмеше гаден дъжд над Пловдив,

отвъд ония жежки дни

на грехове и на неволи,

когато тя ми се яви.

Разхождахме се с Гошо Въргов

по „Райчо Кирков” сред града,

когато лекичко ме сръга:

– Ела да видиш тук една

позната, на познат момиче,

продава евтини неща –

кюлоти, ластици, покривки

и дребни вещи за дома.

Навряхме се под влажна тента

сред низ сергии под дъжда

и тя ми хвърли поглед, дето

ми преобърна в миг света.

Усетих пърхащи в стомаха

не пеперуди в летен пек,

а оня смут у сиромаха

пред чаша скъпо питие.

Засмя се, блеснаха очите,

косата й, чух, изсвистя

и стана много-много тихо,

и казах си: Това е Тя,

сънуваната непозната

родената за мен жена,

до кости мокра в суетата

посред Пазара на света.

За всички може би нещастен,

ала и тъй щастлив – 

за миг макар, видях жената,

с която се усетих жив.

 Снимка: Здравко Йончев

Plovdiv, 3 noe. 2015

Ars Poetica - ПРОСТИРАЩА ПРАНЕ

    Не зная нищо по-красиво от жена, която простира пране.* 
    Владимир Янев (1950) 

ПРОСТИРАЩА ПРАНЕ

Матилда е израснала без Бога,

беднячка е, напомня всички нас –

готова да мете, да лиже пода

на всеки богаташ от тая част

на парцаливия мой роден Пловдив,

да лъска топките ти, бизнесмен,

държавник и душманин на народа,

с лъжица сребърна в уста роден,

тъй скъпите ти ризи да изглади,

с любезни думи да те весели,

и докато е още много млада,

леглото ти на туз да сподели.

О, да ... За гувернантка става,

и с пръстче само да я позовеш,

при тебе ще допърха тя такава,

че да усетиш стария сърбеж

по истините скучни на живота,

където да е Да, и не е Не,

и сам си носиш кръста и хомота,

както Матилда – своето пране. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 4 apr. 2014 –  not editing 2 noe. 2015/31 avg. 2016

_____

* Вж. http://liternet.bg/publish13/v_ianev/cigulkata/ne_dokosvajte.htm

Ars Poetica - ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

Днес ми беше труден ден,
но тая вечер ми се ще
да си ми под ръка и да те нацелувам,
да имаш рокля с хиляда и едно копченца
и старателно едно по едно да ги разкопчавам...

Тая вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш,
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.
Никой повече уют в самотността не е усещал –
сраснал съм се с кожата си даже,
ала от себе си навън не мърдам.

Тая нощ навярно пак ще те сънувам,
но всъщност ти не си ми толкоз нужна.
Нужна ми е смешната илюзия,
която си посяла мимоходом
с решителност, каквато само
страстните момичета владеят.

Plovdiv, 14 avg. 2012 – no redact. 1 noe. 2015