Ars Poetica - ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Я помню чудное мгновенье:

Передо мной явилась ты...

 А. С. Пушкин (1799-1837)

ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Ръмеше гаден дъжд над Пловдив,

отвъд ония жежки дни

на грехове и на неволи,

когато тя ми се яви.

Разхождахме се с Гошо Въргов

по „Райчо Кирков” сред града,

когато лекичко ме сръга:

– Ела да видиш тук една

позната, на познат момиче,

продава евтини неща –

кюлоти, ластици, покривки

и дребни вещи за дома.

Навряхме се под влажна тента

сред низ сергии под дъжда

и тя ми хвърли поглед, дето

ми преобърна в миг света.

Усетих пърхащи в стомаха

не пеперуди в летен пек,

а оня смут у сиромаха

пред чаша скъпо питие.

Засмя се, блеснаха очите,

косата й, чух, изсвистя

и стана много-много тихо,

и казах си: Това е Тя,

сънуваната непозната

родената за мен жена,

до кости мокра в суетата

посред Пазара на света.

За всички може би нещастен,

ала и тъй щастлив – 

за миг макар, видях жената,

с която се усетих жив.

 Снимка: Здравко Йончев

Plovdiv, 3 noe. 2015