1972 - снимки с мои ученици

Ars Poetica - ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

            По действителен случай от студентските му години, в който случай за съжаление авторът бе зает с друга млада дама в съседната стая - похапваха току-що пържени картофки, заничаха през прозореца към спирката край Орлов мост на автобус № 72 в посока "Слатински редут" и обсъждаха дали времето ще се оправи или няма да се оправи... ще спре ли поройният дъжд или няма да спре.

ПИР НА ПЛЪТТА 

Бе нежна като момина сълза –
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
оплезен, сякаш три луксозни песа,
и всеки виждаше се Мъченик,
достоен паж на милата Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха. И ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика във някаква квартира.

...Наляха вино, както си е ред,
бонбони шоколадови - в кутия,
и всеки в позата на Горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник. Дълъг бе денят.
Залезе слънцето едва към седем.
Момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Когато мине хубава жена,
зад себе си оставя куп поети.

Plovdiv, 18 noe. 2007 – redact.28 dec.2014

Ars Poetica - НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Нека се развее булото като цвят бадемов!
И леглото нека блесне, сякаш е от мрамор,
в този миг на младоженците в душите.

О, студена тъкан на чаршафите
като сняг през Март! *

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е, което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.

И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -

податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тая тиха драма 

по нея ще минават, но мене ще ме няма. 

Plovdiv, 15 sept.2007 - 23 dec.2014

______

* Из "Съзнанието на жената" от Ангелос Сикелианос (1884-1951) - гръцки поет, роден на остров Левкада. 

Ars Poetica - НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок...
към тях ръката ще посегне,
за миг – към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited 20 avg. 2015

Ars Poetica - ДА УБИЕШ ВРАБЧЕ

Албена Хинкова (1975)

         Просълзена, с треперещ глас Хинкова споделя, че много отдавна съдбата я е срещнала с подходящия мъж. "Щастлива и благодарна съм, че имах шанса в този живот да открия любовта в една ранна възраст. За съжаление този човек е покойник. Имам много стихове, посветени на него, които съм писала, когато беше жив, но не подозираше, че го обичам..."*

ДА УБИЕШ ВРАБЧЕ 

Поверие: врабчетата носят у себе си 
душите на мъртвите.

Как душата да разбереш на врабче, 

което само чурулика на клона, 

предвид обстоятелство весело че 

нарушило по някакъв начин канона 

на представата ти за поетична реч, 

за метафори дръзки, за епитети, 

до колене да ти е цяло море, - 

ако няма човечност у тебе, поете?

 

Plovdiv, 20 dec.2014

_____

* http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4410915

Ars Poetica - ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА

ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА*

Защо, подпитват, я обичаш, като дори не я докосваш?
- Страстта по-сладко ме оплита, кога у себе си я нося!

Защо, по дяволите! – даже не смееш и да я погледнеш?
- Защото ми е триж по-важно да я усещам вътре в мене.

Защо? Нима не се досещаш, че с другиго се тя целува?

- Жена... Когото и да среща, чудесно е, че ме вълнува.

И не ревнуваш? И не страдаш, като твърдиш, че я обичаш?

- Мен стига ми и таз награда, че тайничко към мен занича. 

Мераци бол, ръцете празни, а хубостта е ден до пладне.
- Ний всичките сме хора разни и повечето ходим жадни.

И вино няма да отпиеш от таз кристална нежна чаша?
- Изчезва цялата магия, щом плътското вгорчи нещата.

Plovdiv, 6 dec.2013 - 20 dec.2014

____ 

* Анатолий Протопопов, „Трактат за любовта, как я разбира ужасният досадник”, вж. http://chitanka.info/text/2153/2#textstart