ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)

 

04.08.2004.

ПЕЧАТАРЯТ-ИЗМАМНИК

Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош.

- Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не искам да ми говориш с такъв тон - рече печатарят Чонов на репликата ми "Тошо, кажи какво става, объркваш ми всички сметки".

Машината му се повредила. Строшила се някаква част; дал на майстор да му я оправя.

- Колко ще трае то? - питам.

Отговаря:

- Не мога да ти кажа.

- И все пак колко време ще се проточи ремонтът на твоята печатарска машина?

- Като я оправя, ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя.

Казвам:

- Не ща да те притеснявам, но това твое печатане ми обърка всички планове. Уговорих се с хора, ето - идат и от чужбина, а ръцете ми са вързани заради тебе.

Пък той:

- Ако не вярваш, ела да видиш на какъв огън съм!

И приключваме... Щял да ми се обади, когато е готов.

Година по-късно ще отбележа върху записа на тоя разговор, че повредата на печатарската му машина бе до оня момент седмата по ред много важна причина да не ми свърши работа, както ме уверяваше, докато изкрънка до стотинка от мене цялата сума. Сам съм си виновен! Не си давайте парите, преди да видите изработеното от някого, дето не знаете какво може, па и какви главоболия ще ви навлече.

ЧИСТ КАТО МОМИНА СЪЛЗА

Още един мил измамник, окичен с титлите "професор" и "академик" (?!), бе разобличен - тоя път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряване на лоби относно кандидатурата на Лондон за следващите олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, г-н Иван Славков, зетят на Тодор Живков, склонил да осигури поне още седем гласа измежду висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намерил майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак* ... Но млъкни, сърце!

Ега си! Тоя "академик" не си играе на дребно. Ухилената просташки физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Размахал назидателно пръст над притихнала България, с неизменната чаша уиски и пура в другата ръка, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се с ехидната усмивчица на оглупял от къркане грандоман, бившият ватерполист 150-сантиметровият Славков се изживява като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**

Снощи и тая сутрин по bТВ (?!) показаха епизод от заснетия със скрита камера тарикат, който от петнайсетина години се надсмива над плахите опити да бъде свален от високия пост Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и шеф на футболната федерация в България - местенца злачни, удобни за далавери по източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в родния спорт на милиони долари.

Съобщиха между другото и че същият пройдоха подарил на сегашния министър на спорта - някой си Васил Иванов, сладкар с хубавото италианско прозвище Лучано... та "академикът" Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Вероятно даряващият си пада, освен по знойни женички, и по пастички, кадаиф, баклава, семки-занимавки, небет-шекер, бозичка... мина ми през ум.

Като попитали въпросния Лучано като как възприема жеста на академика, въздъхнал скромно: "Това са човешки работи, драги!" - демек, какво ми сте се вперили в подаръка! - я хайде холан, изчезвайте ми от очите, мене просто ме обичат и уважават...

Преди шест-седем години Иван Славков основа партия "Напред, България!" по тертип на топ-мафиота Силвио Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало се търпението на западноевропейското заможно общество, и то - което не успя да се справи с фамозния наглец и курвар Берлускони, тръгна да вади нашия гнил зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка вагабонти, окупирали и т.нар. "демократична власт", а всъщност то са все същите недобити пребоядисани и обновени Татови партайци.

Завчера, 1 август, на Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветства сегашния лидер на т.нар. "Българска социалистическа партия", младежа без ни един работен ден дотук през живота си Сергей Станишев. Моят мълчалив приятел Емил Калъчев и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков поканили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, Маруф обаче не отишъл.

Обновените партайци отново напират открито да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свобода, Равенство, Братство. Защо ли им е демонстрация на самочувствие, като така и така именно бивши комунисти и ченгета от Държавна сигурност са заели ключови позиции във всички сфери на управлението у нас? Чудна работа!

Чудно ми е и дали политиците от Западна Европа не съзират това лицемерие, тая страст към милиардите евро, които предстои да потънат все на същото място - в личните банкови сметки на старите хайдуци и на техните млади наследници...

Днес или утре ще погребват заклания (ритуално обезглавен според ислямската традиция) българин, отвлечен в Ирак като заложник от хора на Ал Кайда. Името на тоя българин е Георги Лазов; в родния му град Кочериново тече тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

Милиони българи едвам преживяват с мижава месечна пенсия, безработните надвишават милион, външната конюнктура от ден на ден по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал несретници, люшкащ се без надежда по вълните на времето. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, циганите ни ги навират в очи с техните цигански золуми вероятно за да не усетим колко противно се е изправила Държавата именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си.


05.08.2004.

ДОБРИ ПОЗНАТИ, АЛЕ!

"Аз съм в литературата поне от трийсет години насам... Имала съм случай, в Пловдив, на литературно четене... Изправя се един и..." И тъй нататък. Следва обобщение: "Човекът е много неща", и още едно:: "Талантът може да съжителства и с ужасна проклетия".

После: "От 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет". И подир малко - "Хобито ми е четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя..." За да обобщи в края на двайсет и петте минути ефирно време по Радио "Нова Европа" с лакърдията "Смятам, че съм силен човек"...

Двайсет и пет минути водещата на радиопредаването "Добри познати" Златна Костова представя великата поетеса Валентина Радинска като талантлив човек, който се занимава основно - и единствено може би! - само с "високото изкуство".

Слушах лакърдиите на Радинска, дойде ми на ум заглавие, подходящо за тия нейни ценни слова - "Бледи анемонии". Нямам представа как изглеждат тия анемонии, но подходящо ми звучи, понеже е екзотика и тъга, няма нищо общо с онова рижо, пухкаво и жизнерадостното моме от 1970-та Валя от Сливен, първокурсничка в СУ-то от специалността Българска филология.

* * *
Г-н Гиньо Ганев, женен за дъщерята на Кимон Георгиев***, научавам, бил председател на Инициативен комитет за честване на шейсетгодишнината от "Победата на Славния Девети септември 1944 година". В тоз инициативен комитет (комитет!?) членове са все стари добри познати: мухабетчията Вежди Рашидов, незабравимият Велко Вълканов (и той божем - академик като Иван Славков), г-н Ламбо - актьорът Стефан Данаилов... и други, и други - все стари и добри познати от Татово време.

Та ми иде да изокам като оня завалия: "А беее, кво става! Галиба се преоблякофме, па кат се вперя в огледалото... пак сум си същият, пак сущите байганьовци ми се накиприли на връо!"

_______________

* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наред с Батето в оня момент, кога Батето се кълнеше като крадлива циганка, че е чист пред съвестта си и пред Бога досущ като момина сълза.

** Любим събеседник бе Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков, Кеворк Кеворкян и прочие господа от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В тоя смисъл не Кеворкян, а смешникът Славков може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистиказа ключова фигура при манипулиране на българите дотам, че да свикнат с гримасите на посредствеността.

*** Професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта, с катурване на три правителства на България. Бел.м., Jores.

Ars Poetica - Billy The Kid

или ПЛАМНАЛА ОТ СВЯН...

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

“Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам”.

Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува?! Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям...

Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.

Пловдив, 11 май 2006 година

ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)

02.08.2004.

В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" от хора... в полицейски униформи, дошли с полицейски джип, били разстреляни бос от мафиотската СИК* и негови петима телохранители, а други двама от тая дружинка берат душа сега във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио "Нова Европа" съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

* * *
Вчера в два града - Мосул и Багдад, по едно и също време са взривени дистанционно коли-бомби пред поне пет християнски черкви, когато там протичала празничната християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са пълни с богомолци.

Информационните емисии на българските и световните медии все повече заемат формата на военни комюникета. В самите Съединени американски щати е обявена втората по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани-самоубийци. Заплахата е срещу сгради на нюйорксата стокова борса и други центрове на световните банки и търговията с ценни книжа.

Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа провели петдесетхиляден (?!) митинг, на който декизиран като рокер Сергей Станишев обявил милият сериозната заявка на т.нар. "обновени демократи" да поемат управлението на България.

От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташи-парвенюта и обкръжилите ги плътно сноби-травестити, провалени хора и мародери в днешна България. По Нова телевизия титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, в което обсъждаха такива "жизнено важни за нацията" теми, като:

1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" Емил Кошлуков?

2) Кой подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

3) Как ще обзаведе 450-те квадрата на своя палат в столичния квартал Драгалевци свързаната с мафиотите Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне зидове около имота, за да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в зала на два етажа въпросната Жени проектирала специален кът, дето с изискани личности да отмаря в тихи философски мухабети, симфонична музика, вкусни ястия, луксозни питиета и чат-пат игра на покер, скамбил и "Не се сърди, човече"...

В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" темата за ожесточен спор бе дали една съвременна мома е в състояние пълноценно да люби двама или трима мъжкари едновременно (оле!), а и хубавите женички по любов ли се омъжват или встъпват в брак, за да си устроят живота в разкош и мързел. Наистина  животрептущ проблем за цялата ни бедстваща нация!

Единствено във възобновеното предаване от Татово време "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян in live с двамата сина Кин и Стефан на наскоро починалия Радой Ралин възкреси представата за човек, който се е вълнувал през последните двайсетина години за притесняваните от властта водещи личности в българското изкуство и култура и за мизерните трохи, отредени за днешните пенсионери.

Като глас от мъртвило прозвуча и разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков, който изрече тежки думи за управляващите: че по върховете на Републиката са пак същите верни партайци от редичките на "Тодор-Живковата гвардия", окопали се в управата на БСП и на общо над двеста политически формации у нас.

От всичко дотук оставам с усещането, че днес в Републиката ни цари романтичен хаос, и значи: всеки се спасява как може, а народът - т.е. обикновеният простосмъртен българин... изнемогва, отдавна престанал да слуша какво говорят политиците ни, и мечтае единствено как да си плати тока и комата хляб с кофичка кисело мляко. Че тоя българин е озадачен (меко казано!) от разкоша, в който се вихри най-посредствена измет (политически курви, чалга-певачки и травестити с фалцетни гласове). Култура, изкуство, образование, съдилища, държавна администрация, кметски управи - всичко, всичко е "пълен батак", а крадците от ден на ден стават все по-нагли и лицемерно ги охранява част от продажната интелигенция на България.

* * *

В дванайсет по обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов**. Чувам свежия му мъжествен глас: "Мисля за тебе, приятельо, работя за тебе!" След което наприказва ей таквиз куп приятни едни лакърдии: книгата ми била набрана почти, корици не бил почнал да прави, с две думи само - заебал работата. Отпечатал бил и допълнителните сто екземпляра от книгата "на офсет" - демек, върху част от двете хиляди листа финландска 70-грамова офсетова хартия, които откарах до родното му село със старичката жигула...  

Това е типичният българин, мисля си, който е известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания, на всяка крачка нарушава подписаните договори... ала какво да го правя! Характер... Каза, че ще ми звънне, като се прибере подир обяд в Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак - подир седмица вероятно - сам не го потърся.

Мога да се кося от яд, мога да го нападам, но тоя стил ми е вече добре познат - да се разтакава, да отлага една работа до безкрай, да ми се разхожда с кални туристически патъци по нервите. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да популяризирам книгата си, пък и евентуално: да се видя с някакви мижави пари от продажбите й.

По груби изчисления, затворил съм дотук около 1500 лева, задлъжнял съм с около 250 лева отгоре, а ръцете ми - вързани, и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у "моя скъп, твърде скъп приятел-печатар" Чонов от селото Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за печатане на другите ми ръкописи. А те не са един и два, а поне десетина, от които по-важните, подготвени дотук за печат.в редичка чакат от десетина години:

1. Сборник от четиридесет къси разказа, плюс новелата "Ася".

2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

3. Есеистичната хронология "Въведение" в пет тома от по 250-300 страници всеки.

4. Книгата джобен формат със сентенции и афоризми "Врели-некипели": стотина страници плюс двайсетина миниатюрни веселички илюстрации.

5. Сборник политическа публицистика от 1990 година: есета, печатани в един от първите в България след 1989 г. опозиционни политически вестници "Демократическо знаме" и малко подир това.

* * *

Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ - старец, трогателен в увереността си, че е божи наместник в тоя свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от ислямската религия през последните шестстотин години след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките тия салтанати и златовезани одежди, наметала и самата папска тиара спорят с евангелския текст, дето са цитирани думите на Иисус:

А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая*** и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно...****

* * *

Надвечер пробвах да се свържа по телефона човека от Рогош. Великият поет Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа?... Ама разбира се. Рапорт даден! Рапорт приет! Тоя стил, тоя нашенски тарикатлъшки манталитет вече ми е добре познат.

Следва

_______________________________________________

* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.

** Изявен селски тарикат, който се представя за пловдивски поет.  

***  Т.е. вглъби се в себе си, не се моли показно, обърнал насред площада лице към своя бог... 

****  От Матея, гл. VІ, стихове 6-7. Бел.м., Jores.

ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

На две крачки от блока, дето живея, мил патриотин си кръстил не зле подреденото заведение "Бългериън ъмбрела", изписано с кирилски букви, и диктисал трикольора отгоре...

Какъв е тоз нашенски тертип да се гордеем с онова, с което светът ни бъзика под опашката!? "Българският чадър" е алегория от страна на цивилизования свят за издевателство над личността.

Напомня ми тоз мил съсед онова ахмашко "Булгар! Булга-а-р!" – което долита из виенска баня от края на ХІХ век и се носи през десетилетията чак до наши дни, придружено от разкрачена стойка, високомерно изражение и героически удари по влакнеста мъжка гръд.

За таквиз случаи е старата ни поговорка "Те го плюят, то се радва: роса ме роси".


* * *

Лесно е отстрани да съдиш когото и да било; трудно е да разбереш отсрещния, да вникнеш в логиката и обстоятелствата на неговия личен опит. И понеже съдбата, убеден съм, до голяма степен е последица от характера - да разбереш някого, ще рече: да му простиш за сторената гадост.

От личен опит стигнам до извода, че малцина са злостните, отявлените, непоправимите грешници; повечето ни грехове са резултат било от стеснен кръгозор, криворазбран интерес, стремеж за бърза изгода, било от зле стекли се обстоятелства и малодушие.

Давани са и се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Не вярвам обаче в стандартни препоръки; то е въпрос на личен избор... Ама богатство, власт, слава, успехи често никак не се покриват с щастлив личен живот. Тогаз какво остава!

Остава да приемем, че нищо в тоя живот даром се не дава, за всичко се плаща - и ако не веднага, то след време, според максима, която тия дни чух: "И колкото по-късно, толкова по-мръсно!" Отнася се до изплащане на лихви заради натворени гадости.

Спечеля ли нещо, следва тозчас да се запитам: От какво в резултат на печалбата съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил?

Хубаво е да си победител. Хубаво и славно! Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина "праведници" обаче смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим.

Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един бяхме застраховани от подлостта, лъжата, кражбата. Щяхме да си живеем като ангели небесни в духовна леност и печал.

Моята оптимистична теория за българския народ е твърде оспорима, но гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителните ни сили, е повод нацията да се придвижва напред.


Пловдив, 6-8 януари 2000 - 7 октомври 2011 година

Ars Poetica - Series Of Dreams или...

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ!

 

Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа все по-навъсен.
И какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска? Защо ми е сърдит той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.
А момичетата са все тъй изкусително привлекателни -
че съм спокоен: не се е сгърчила още душата ми
и лудите пламъчета, които излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още хлапак и дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки на опита знаците предупредителни.
И разбирам: докато съм в техния плен,
има си смисъл да ме има и мен.

Ars Poetica - Сбогувам се със мойте мъртъвци

Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.*

или HAPPY FOR YOU

На Соня

Отмина нейде с лятото на тоя ден сърцевината жълта.
Като жълтък в мъглата слънцето клони на запад.
Ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара.
Разтъпкваме се с няколко връстници по перона.
И пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал - влакът!
Отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива - неугледни, изгладнели - чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това. Дотука поиграхме си доволно:
опитахме от всичко и не беше никак скучно.
Днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.

Пловдив, 16 ноември 2007 година

____________

* По мотив от едноименното стихотворение на Соня Пехльова.

Ars Poetica - Love Itself*

или ДЕСЕТО: ...НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА

НА БЛИЖНИЯ СИ!

Много работи имам да кажа.
Колко много са нямаш представа.
Цвят израсъл току от паважа -
може би Любовта е такава.

Цяла нощ аз звездите си гася
или може би пак си внушавам,
но те виждам трижди по-ясно -
може би Любовта е такава.

Днес си само на длан разстояние,
ала зная, не те заслужавам:
незаконни са всички желания -
може би Любовта е такава.

Може би... Може би през полето
коловоза съм сбъркал изцяло.
Затова нямам право, което
значи, че Любовта е раздяла?

Ние с тебе сме странна история:
уж юздите си дърпаме здраво,
но напразно - светът ни говори...
Може би Любовта е такава.


Пловдив, 29 май 2011 година

                                           __________

                                          * Love Itself - Самата Любов.