Изпий горчивата чаша мълчаливо и докрай, и отмини с полученото познание върху честолюбивата ни човешка природа. – Аноним (1947)
28 noe. 1997
СМИРЕНИЕ
Повод за това словотворение е чудесната дума "смирение". Колко дълго я търсих и къде ли не – в писмата и в коша с мръсното пране, в леглото с бельото и без облеклото, в прегръдките сладки и в ученическите мои древни тетрадки, в старите шкафове, вмирисани на сяра, нафталин и гафове, в изгубените безвъзвратно мои илюзии, ругатни и проклятия, от гняв изхлузени, в раздели печални и в гневните свади – както става често, когато сме млади, но и когато за миг внезапно одъртеем и не преставаме гадничко да злобеем в делника и в празника на своя народ, в глупостта и в бедите на своя живот.
Като ловец, в храстите свит с нехаен и уж непукистки вид, свит на четири зад разлистена трънка край пътечката от постъпки човешки с внезапни падения и печатни грешки, и най-често отчайващо сам, загледан в Небесата, унил, разтерзан, опитвал съм се да си представя как някак човекът сам се оправя. И тъкмо открил, че то е у мене, започваше моето световъртене – като плондер от страсти издут се изхвърлях в облаците – луд, назидавах, заплашвах, сочех с пръст, горд, обладан от праведна мъст, призовавах да бъдат осъдени всички до шия затънали в греха си душички.
О, Боже мой, и някой да не помисли, че злото с повече злоба се чисти? Напротив, напротив! Преставах да спя, обладан от жажда етикети да лепя, да издавам безапелационни изявления:
жалби, заклинания, хленч, наставления относно разните му там прегрешения, ситни и по-едри нарушения на морала, биех камбаната на съвестта заспала... Докато на самолюбието пред олтара висок един ден се видях как се правя на бог, с нозе в калта, с челото – в звездите. И така започна моето лично падение с писане на това словотворение, докато накрая – каталясал, брадясал, опротивял сам на себе си, озадачен, открих, че смирението никне у мен, подава плахо листенца от чернозема и сърцето ми отвътре нежно превзема.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 25 dec. 2024
- Прекаленият светец и Богу не е драг. - Смирението е силата на духовността.
Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за наивен и глупав, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Но те не разбират нацията ни, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)
11 mar. 2023
ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН
Не знам какво при мене го довлече облечен в кърпен агнешки кожух, под него – с поразвлечено елече и погледът в очите – жар и студ.
Очите му като свредла въртяха, направо ме пробиваха без жал, ала усещах го, отвътре плахо опечален човек се беше сврял.
Не бъбрехме, сами на празна маса, а бяхме всъщност в онзи ресторант, наречен "Златна круша", многогласа, компанията грачеше край нас,
разливаха се халбите със пиво и пак за футбол, вино и жени ечаха гласовете там свадливо, а с този Тодор* бяхме тъй сами!
От Белене беглец и нелегален, у мой роднина в старото мазе живял бе месец мрачен и отчаян дотам, че тръгнал нощем да снове,
не точно да краде – да се разходи, и ето го, рискуваше напук на всички, дето празнично и подло го мислеха за прост и малко луд.
Познавам доста разни-безобразни все Тодоровци, лети по калъп**, и само този, вместо да ме дразни, усещам в себе си ужасно скъп –
къде ли е сега, какво ли прави на днешното сред мътния порой, не знам защо, но ето, оттогава с очите, вбити в мен, остава той.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited on 19 dec. 2024
_____ * Опитал да избяга от концлагера край Белене, като преплува Дунава и се укрие в Румъния. Усеща го охраната. Пазачите стрелят с калашниците откоси наоколо му, принудили го да се върне от средата на реката. Като доплувал на плиткото, насъскали лагерните немски овчарки. Песовете отпрали мръвки от гърба му, от раменете, толкова жестоко беше нахапан. Видях белезите му у Петър Йолтов, чиято жена беше братовчедка ми Нина (1942-1988), в мазето, където се криеше; къща току зад "Тримонциум" – ресторанта на някогашните тузове, баровци и луксозни курви на Пловдив. Става то през далечната 1976 г. По този повод казал бях на Пепо, че именно Тодор е истинският Герой на нашето време. Пепо споменал това на Катя Паскалева, с която по онова време им се кръстосваха пътеките. Нашумялата около филма "Козият рог" актриса рекла: Който ти го е казал, трябва да е умен човек. Месец по-късно Тодор го закопчаха. Вмъкнал се в магазинчето за цветя и венци сред пазара зад католишката катедрала "Св. Лудвиг" в Пловдив. С пари от чекмеджето купил шише ракия и се накъркал. Седнал по чорапи на тротоара, заспал. На утрото милиционерите го откриват, били развеселени от факта, че си събул обувките и прилежно ги подредил пред вратата на магазинчето, сякаш си е у дома.
** Името (от гръцки) съответства на българското собствено име Божидар.
На снимката горе е руският актьор Евгений Дворжецкий (1960-1999), известен с ролята си във филма "Бяг". На снимката долу: моето кътче в редакцията на младежкия вестник "Комс. искра". Бел.м., tisss.
Сред перфидните форми на унижение е да те мислят за наивен и глупав, след като мълчаливо си възприел кощунствата им. Но те не разбират нацията ни, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)
11 mar. 2023
ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
Лидерът на ДСБ и съпредседател на коалиция Демократична България ген. Атанас Атанасов крие огромни тайни в миналото си, сочат документи от секретна разработка на службите под надслов "Гном". Колеги на ген.Атанас Атанасов, който води листата на новата коалиция ПП-ДБ в Кърджали и втори в 23 МИР след Кирил Петков, събрали данни по време на кариерата му в МВР и службите, като част от досието му: "Усилено разпространяват версия, че назначението от районен прокурор за директор на РДВР-Разград през 1992 г. е (...) по настояване на лидери на ДПС... Като директор на РДВР-Разград, е създал нерегламентирани бизнес отношения с известен местен бизнесмен и му оказвал съдействие при износ на цигари от "Булгартабак"-Шумен за Русия. Като секретар на МВР и като директор на НСС, Атанас Атанасов е осигурявал информация и защита на фирмата "Унисон" при производството на пиратски компакт-дискове и за износа им в Русия и Югославия, за което е получавал по 5000 щатски долара на месец от собственик на "Унисон". Според служители на НСС, ген. Атанас Атанасов е оказвал съдействие при назначението на новия директор на "Софарма". По-късно възлага на доверен свой служител в НСС да оказва въздействие върху тъкмо назначения чистак нов директор да се заеме с подготовка за производството на каптагон... Начинанието се провалило, тъй като директорът на "Софарма" се уплашил.
Съпругата на ген. Атанасов, използвайки положението си на ръководител на СДС-Разград, оказвала яко въздействие срещу солидно възнаграждение за намаляването оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград, продадена на Турска фирма, с която Атанасови поддържат топли връзки.
Според служители, работили с Атанасов, и лекари в болницата на МВР, Наско имал категорично симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност, изблици на ярост. Затова не са го подлагали на психо-тест, задължителен при постъпване в МВР, при това с шеметна кариера, каквато съставът на МВР не помни как за под пет години служба в МВР, от секретар Наско стига до звание генерал. Завистници коментират, че дължи кариерата си на интимна връзка с любим много известен СДС-лидер. (...)
През 1995-1996 г. Атанасов и съпругата Атанасова са в чудесни бизнес отношения с г-н Лъчезар Тонев – производител на нелегални компакт-дискове. След закриване на нелегалния цех край Разград г-жа Атанасова за известен период се изнася в Страната на свободата, демокрацията и прогреса САЩ и се прибира в любимото отечество, чак след като връзките с г-н Лъчезар са добре прикрити.
Като секретар на МВР, през 1997 г. Атанасов разпорежда на ръководството на СДВР- Разград да се проверяват за платени данъци фирми избирателно. Лично се обажда на директора на РДВР и началника на служба "НС" г-н Петко Георгиев да не проверяват определени фирми. Адвокат Анелия Атанасова – съпруга на Наско, демонстративно прави скандали в Дирекцията при задържане на лица от силовите групировки СИК и ВИС. Заплашва началника на служба "Полиция" и началника на Първо РПУ в Разград със съпруга си генерал Наско, и двамата моментално решават да напуснат, въпреки че главният секретар на МВР по онова време ги убеждава да останат на поста си.
Атанас Атанасов кадрово лично комплектува дирекциите на МВР в Североизточна България с много свои хора – в Русе, Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Шумен. Засечени са тесните му връзки с Ненко Ненков – собственик на Зърнобаза Вълчидол във Варненска област. Окрилен, Ненко се държи арогантно със зърнопроизводители и търговци – или не плаща зърното им в срок, или ги ощетява в оценката за качество. Във фирмата на Ненко "Булгаро" скрит съдружник е генерал Наско Атанасов.
Смята се, че ген. Наско фино е заблуждавал ръководството на МВР, т.е. министъра по онова време Богомил Бонев, барабар с тогавашния премиер на чистата ни и свята република България коравия лидер на ДСБ Иван Костов с твърдение, че нашумелите скандали с Русенската фирма "Хлебна мая" са изцяло далавера на "Мултигруп".
Съпругата на Атанасов и адвокатът Чобанов, който през май 1998 г. е зам.-шеф на СДС в Разград, поддържали топла връзка помежду си: делели си хонорари от правни консултации по продажбата на предприятия и др. подобни дейности, произтичащи от приватизацията в регион Разград: използвали мошеничества или пък от комерсиални съображения затаявали измамите, които им ставали известни. За дейността си около Консервния завод в Разград този Чобанов получил хонорари в размер между 20 и 30 милиона стари лева, част от които отивали у съпругата Атанасова. Атанасов подавал неточна информация до ръководството на МВР и премиера Костов за приватизацията на Фармацевтичните заводи. И за приватизацията на БТК уверявал премиера Костов, че това ще е едва ли не предателство срещу България.
От края на 1998 г. се пазят недокрай проучени сведения за изграждането на канал за контрабандни стоки с малко тегло и обем, но с висока стойност през Аерогара София с участието на Атанас Атанасов, Бисер Лозанов – офицер към Граничния контролно-пропусквателния пункт при Аерогарата, Стоил Славов – мутра от "Интерпетролеум", Елка Владова и уважаемия г-н Йордан Соколов (1933-2016), Бог да го прости.
По време на военните операции на НАТО срещу бивша Югославия представители на американските, английските и френските спец. служби у нас подготвяли документ до министъра на МВР и до премиера за сериозното им безпокойство, че ръководената от ген. Атанас Атанасов служба не само не оказва никакво съдействие, но и работи като враждебна институция. Атанасов отказва срещи с техни представиители, забранявал подобни срещи и на своите заместници, отказвал обмен на информация, отнасяща се до Югославия, укривал информация за онези два двигателя за изтребителите МиГ-21, подготвяни за нелегален износ в Югославия. Та това принудило представителите на САЩ и Великобритания да се обърнат за съдействие към НСБОП с изричната молба НСС, където Наско бил шеф, да не бъде уведомявана. Подозирали, че ген. Наско има личен интерес двигателите за изтребителите да отпрашат към Югославската войска.
Около април 1999 г. в родни пристанища били блокирани кораби на фирмата "Марк Рич", натоварени със зърно. Пази се още информация, че със знанието на ген. Наско тогавашният шеф на Икономическия сектор към НСС К. Гребенаров правил сондажи срещу крупна сума в долари корабите барабар със зърното да бъдат освободени.
През есента на 1998 г. генерал Атанасов бил поканен от шефа на МОСАД на работна визита в Израел. Служител на МОСАД (понастоящем пенсионер) споделя: По време на петдневната визита Атанасов, меко казано, се държал неадекватно. Изявява желание след официалните разговори да се окъпе в морето гол баш на централния плаж в Тел Авив. И се метнал как го е мама родила сред вълните. При официалния обяд с шефа на МОСАД за късо време изпаднал в особено състояние – силно облегнат на стола, с широко облещени очи и изплезен език, яко притеснил домакините и те решили, че му е прилошало. Оказало се – както Атанасов ги уверил, че бил обмислял отговора: "За всичко са виновни руснаците". Деликатно шефът на МОСАД му вметнал, че все пак в Израел живеят над 6 (шест) милиона руснаци. Но това не попречило Наско да нарича домакините "чифути", забравяйки, че мнозина от присъстващите прекрасно владеят българския език. Малко преди официалното изпращане на нашата важна делегация, Наско открива, че в джобовете си има цяла шепа шекели (монети), които не успял да похарчи. И предложил вместо през ВИП-залата, делегацията им да бъде тържествено изпроводена през салон, където има магазини, за да си купел нещо... Станал нервен и почнал да обижда домакините, че не предвидили тази съществена подробност, взел да разхвърля шекелите пред изпращачите. И изпращачите чинно се навели да сбират парата, купуват му плик с бонбони, близалки и шоколад... Преди това предложили да му обменят нещастните шекели в американски долари, което прави около 7-8 долара, и да му изпратят сумата в Бългейрия. На което нашият човек гордо отказал с думите: "Вие знаете ли колко се губи при такава една обмяна?" Тъй че доволен поел плика с бонбоните. И не пропуснал да отбележи, след като надникнал в кесията с лакомства: "Сега какво ще ги правя толкова шоколади?"**
Подвизите на ген. Наско не са за разправяне. Има още и доста интимни пикантерии из подвизите на ген. Атанасов, описани в сайта на Недялко, но като отваряме дума за политика, не бива да влизаме в душевната помия, като ще се занимаваме с ген. Гном. Дали не греша!
To be continuited
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 14 dec. 2024
Илюстрации:
- В коприна го облечи, гномът си е гном!
- Какъвто стопанинът, такъв му и слугата.
–––
* Сюжети от действителността. Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия гневни предавания за политическа манипулация по пловдивската обществена телевизия, които малцина следят, но очевидно изпълнява някаква изключително важна мисия.
** Пресети са тук факти от обстоятелствена статия в сайта ПИК от 3 март 2023 г.
Миналото не можеш да го изтръгнеш ей така, все едно си сменяш
костюма. То живее у нас като урок и поука, че плъховете от романа
"Чумата" на Албер Камю няма как да си идат и всеки щастлив град в
този свят завинаги остава застрашен от Чумата, която някой ден пак ще се
събуди от всеобщото ни нехайство и глупост. – Аноним (1947)
Тази планета си има, по-точно, имаше един проблем – почти всички хора, живеещи
тук, в по-голямата част от мизерния си животец се усещаха нещастни. Много бяха и предложенията за разрешаването на проблема им, само че повечето се отнасяха до
движението на едни зелени късчета хартия... Проблемът си оставаше нерешен
и мнозина се усещаха зле, а повечето от тях, отвратително зле, включително, онези
с електронните часовници. –
Дъглас Адамс (1952-2001)*
3 mar. 2011
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ
СТОПАДЖИЯ
АПОСТОЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Апостол № 1
Атанас
Атанасов (1959)
Изпотен,
нервен, безпомощен. Показва часовника си, който струвал 500 лева. И започва с
любимата си фраза през всичките му години, когато се мотае по темата за
спец.службите: активно мероприятие. За него всичко, което не му е по гайдата, е
активно мероприятие, нищо, че по време на Костов неговите служби бяха царе на активните мероприятия. Та Живко Коцев бил "закачен за активно
мероприятие случайно“. Имало уж „цяла бригада, които му ходели по главата“, там
"бил и изпълняващият главен прокурор Борислав Сарафов".
"Или подписваш, или си в ареста", пищи изпотен, че това бил
натискът върху Живко Коцев, обаче Гнома не бил говорил с Коцев, че "му взели телефоните", хахаха! Потресаващо! Не бил никъде Гнома, ама
абсолютно достоверни са ми източниците. Още веднъж – хахаха! И този чешит бил
някога спец.ченге, хахаха, да му имам източниците! Целите на "активното му
мероприятие" били да турят чадър върху купуването на гласове от ГЕРБ и
ДПС. Като че ли "ала-бала-та" не го правеха точно простоидиотите и
десносектантите на Гнома.
ГЕРБ се държали както БКП, ама Гнома и неговите управлявали с това
същото БКП, защото "девет месеца стискахме зъби". Службите им били в
зависимост и изпълнявали активни мероприятия. Изобщо, най-малкият генерал на
планетата направи такъв кошмарен анализ, че може да бъде сравнен само с налудничави бляботения на ПростоКиро.
"Какво има на тези
снимки!?", поти се Гнома. Ама кото го попитат за срещите на двамата
контрабандисти с Живко Коцев, което се разбира от фотографиите, публикувани първо в
сайта АФЕРА, плещи: "Нямам представа какво говорите". Поне
десет пъти изрече "Нямам представа", за да избегне от очевадната
истина. И се набута в локвата още по-яко: "Аз съм препоръчвал Живко Коцев
за главен секретар в МВР, защото е перфектен полицай. Аз съм убеден, че този
човек не е корумпиран. Изключително е скромен, има една кола и един
апартамент“.
Умилителна атестацията а ла БКП, като че всички сме идиоти и не виждаме как "изключително скромен" е корумпираният Коцев. "За
какъв подарък говорите?! Нямам представа за какъв часовник става въпрос... Нямам представа... Нямам представа“, нервничи "спец.ченгето", където седне,
пуска всякакви слухове и внушения, нямал бил представа, леле, леле! Иначе плесва,
че и Бойко Борисов поискал Калин Стоянов за вътрешен министър, защото казал,
"съм сигурен, че той няма да ме арестува. Чух го с ушите си"... Накрая пуска умопомрачителни клюки как шефът на Военно разузнаване живеел на
семейни начала с някоя зам. министърка… и другата гномова гротеска, как съветникът
на Николай Денков – Веселин Марков, бил баш фигура. Да полудееш! Та на това място изключихме
Гнома от контакта. Ако имаше прокуратура наистина в държавата, този образ
ненагледен трябваше вече да бъде задържан.(Afera.bg)
"Като гледах тия дни Живко Коцев, който се снимал с часовника за
50 000 лв. още с кутията, скъп подарък от печен контрабандист, реших, че е глупак.
И сега разбирам, че е лансиран от перфектния идиот, най-сетне всичко да си дойде на
мястото". (Явор Дачков)
Ген. Атанас Атанасов, БКП
и II главно на
ДС.'' Другарите им потресени. Доган & Пеевски на нов глас
Крайно време е да се освети истинската същност, самоличност, вяра и убеждения на още един феномен – народния
представител ген. Атанас Петров Атанасов (ДСБ). През последните няколко месеца генералът прекрачи редица червени линии,
потъпка всякакви представи за професионална и човешка етика, надмина в антибългарските си дела всички известни агенти за влияние
на чуждите разузнавателни служби. Под прикритие на прозападен политик ген. Атанасов
атакува многократно и целенасочено целия сектор за сигурност, особено там,
където няма позиции за пряко влияние чрез близки нему служители. В
тези си действия Атанасов и компания не се посвениха да клеветят и цитират пасажи от секретни стенограми на КСНС, МС и ресорни комисии на Народното събрание.
Горното беше придружено от непрекъснати "експертни" мнения и призиви на военни и политически коментатори или анализатори, които лансираха
данни за русофилията на сектора за сигурност и държавния апарат и призоваваха
за действия в подкрепа на Украйна.
На
практика реалният резултат от действията на лицата, водени и вдъхновявани
от ген. Атанас Атанасов по ирония винаги се изразяваше в излагане на
опасност именно на служители от сектора за сигурност, които участваха в
мероприятията в подкрепа на Украйна, съгласно решенията на НС и постановленията
на МС. Тоест, с действията си въпросната, предполагаемо про-атлантическа група застрашаваше българските усилия за изпълнение дори на базовите
ангажименти на страната ни, като член на ЕС и НАТО. Всеки път с изказванията си,
лицето ген. Атанасов и компания, привличаха внимание към проекти, които вече се
осъщетвяваха или проекти, които предстояха.
Констатациите са плод на няколкомесечни обективни наблюдения и анализ и не се
дължат на обичайната ни професионална мнителност и предпазливост. Тези изводи
се потвърждават от резултатите от дейността на Атанасов и групичката около
него, чийто единствен принос към Украйна се явяват онези прословути 100
(сто) чифта термо-чорапи, дарени от народния представител Мирчев в едно
украинско село.
За да разберем действията и мотивите на Атанасов,
самолансирал се като отявлен евроатлантик, ще бъде необходимо да запълним някои празнини в биографията му. Правим
го със съзнание, че и ние нарушаваме професионалната етика. Считаме го
обаче за необходимо, тъй като "явления" като Атанасов са емблематични за
прехода и основна причина за неуспеха на този преход. Не е възможно да се
гради бъдеще с лица с миналото на Атанас Атанасов, който продължава да замъглява
политическото пространство и да не оставя възможности за развитието на образовани действително прозападни политици.
Атанас Атанасов е син на Петър Атанасов. Бащата е бивш сътрудник на ОУ на МВР-Русе-ДС – II главно управление. Преведено на обикновен език,
бащата на Атанасов е сътрудник в Областната служба на II главно управление към Комитета за държавна сигурност (ДС) в Русе. След
неособено успешните оценки от обученито в техникума по ЖП транспорт в
Русе, Атанас Атанасов се оказва с минимални шансове да влезе в университет. Обръща се към баща си, който моли за помощ ръководещия го офицер от II главно управление на ДС
(ОУ Русе) Марин Н., с чието съдействие младият Атанас Атанасов влезе в СУ "Климент
Охридски" по партийна линия (чрез квотата на БКП).
"Малкият Атанасов", както го зове първият му ръководител, на свой ред подписва декларация за сътрудничество и се
доказва като "особено активен през студентските си години". След
завършването следва известния житейски път – съдия и прокурор в
комунистическата правораздавателна система и директор на районната дирекция на
Министерството на вътрешните работи в Разград, но вече след Десети ноември 1989. От престараване в Разград били констатирани като вицове комични случаи с "малкия Атанасов". Емблематичен
е опитът му да провери на пост заспал служител на МВР и да му вземе оръжието за
назидание. Полицаят се буди и нанася побой над директора си, тъй като не го
разпознал в тъмното. Случаят е потулен пак с вездесъщата помощ на II главно управление на ДС (вече НСС). Част от делата на баща и син Атанасови са унищожени
още при първата вълна за прочистване на архивите в периода 1989-1992. Остатъците
от материалите за себе си и за баща си "малкият Атанасов" се опитва да доунищожи в периода, когато е назначен пак по партийна линия в ръководството на Националната
служба за сигурност (наследник на II главно на ДС и сегашен ДАНС).
Може би че не го знае, Атанасов не е успял да заличи
всички следи за активното си сътрудничество с ДС. Този неуспех е нормален.
Все пак никога не е бил оперативен служител. Факт е, че основните дела
(личното и работното) са ликвидирани, което е гаранция за успешното преминаване
през проверките до момента. Тук,
разбира се, Атанасов не е изключение. Много дела от ДС и Разузнавателното управление при ГЩ бяха унищожени, принадлежността на много агенти към службите на НРБ скрита. Но никой от "скритите" не се отличава с
такава наглост да се представя като радетел на
ценности, срещу които се борил заедно с баща си. Никой
от “скритите” не се прави на толкова яростен противник на комунистическия режим, на
който дължи всичко.
Отделна любопитна глава представляват игрите
на Атанасов с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, които бързо губят интерес към "малкия Атанасов" поради доказаната му негодност и
нелоялност. Той
обаче успява и до ден днешен да се хареса на политическите секции в някои
западни посолства основно с правилната си риторика. На дела обаче Атанасов
няма принос и реализация за нито един реален прозападен проект. Нито един… Възникват много въпроси обаче. Като например: В чий интерес
е цялостната дейност на един от най-успешно прикрилите се, оцелели до днес ревностни сътрудници по наследство във II главно управление на ДС? Бележка: Офицерът Марин Н. е в добро здраве, както и неколцина все още живи свидетели на развитието на Атанас Петров Атанасов. По–нататъшните ни действия ще са в пряко отношение с действията на господин
(другаря) Атанас Петров Атанасов.
Предлагаме за начало да приключи с ролята (т.е. с прикритието си) на прозападен, проатлантически,
проамерикански и пр. радетел на евроатлантическата ориентация на
България. Освен ако не даде по-логично и по-битово обяснение за действията си.
Като например, че това му е хранителната среда, той с тази роля се препитава. Ще
го разберем. С хора работим и разбираме от мотивация.
Предлагаме също така да приключва и с ролята на
експерт по национална и други видове сигурност. Лицето е доказано
некомпетентно, дразнещо и вредно в тази роля. Всичко зависи от Атанасов. Както тогава… Преди да
влезе в Софийския университет. Изборът бил – да учи или да подпише декларация за сътрудничество с Второ главно
управление на Държавна сигурност и да стане студент с квотата на БКП…
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
