ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1440.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1440.)  

  И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

  2 dec. 2023 

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

По повод ДНЕВНИК НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)

9:11 ч.

  Петър Петров (1946): – Това изглежда е традиционната позиция на България – някак си винаги успява хем да бъде презряна от Европа, хем оплюта от Русия.

  tisss: – Вас какво ви пука! Трябва да сте щастлив в своето ново отечество. Статуя – символ на Смъртта, срещу триъгълника на властта, съвсем не е случайно в центъра на София. Мекеретата това и вършат.

  Петър: – Комунета сър, толкова си могат. Трудовата теория за стойността на Маркс е опровергана още в края на ХІХ век. Стойността зависи не само от овеществения в стоката труд, но най-вече от пазарната й стойност, търсенето на тази стока във всеки един момент. При това абстрактната принадена стойност не се създава само от живия труд на пролетариата, както е смятал Карл Маркс. Ако беше така, капиталистите биха стимулирали единствено ръчното производство. Би било невъзможно от практическа целесъобразност да се развива и най-елементарното автоматизирано производство, да не говорим за новите технологии. Което само по себе си е абсурд, тъй като тогава не би се създавала принадена стойност и тя не би била присвоявана от капиталиста. Което е сърцевина на теорията за капиталистическата експлотация на пролетариата.

  tisss: – Радвайте се! Нашите мекерета на Запада са все бивши комунисти или рожби на цели родове от Държавна сигурност. Между другото, Вашата Канада се храни и с Българското злато на компанията "Дънди прешънс".

12:16 ч.

  Петър: – Пак стена, не знаеш фактите, а те са упорито нещо, и като един пубер-атакист вадиш истини. България не е Елдорадо, нито пък "Дънди" я ограбва, вж. Mediapool.bg!

  tisss: – Виждам, че сте щастлив. Поздрави от Пловдив!

  Петър: – Същият си "те такова животно нЕмА"... Объркан комунист!

  tisss: – Отродник ли сте станал, Петре? Нас българите в България ни пази глупостта на управниците ни. Щом започнахте с квалификациите, ясна е тя.

  Петър: – Още не прочел,но "Той Знае"

  tisss: – Мязате ми на бивш праведен партиен секретар на БКП. Дано да греша!

  Петър: – Ясен си, затова Бг е в канала. Бивш партиен член, ама парадираш, че си наследник на прогресивни българи. Така и не отговори.

  tisss: – Чета внимателно какво казват Щатските висши военни анализатори. Споко!

  Петър: – Да, бе!... Днес мина "Челопеч" е сред най-съвременните рудници в света, пионер в дигитализацията, основен партньор на хай-тех индустрията в един много традиционен бранш. Само през последните три години мината е приела посетители от 350 минни компании и множество чужди регулаторни органи, които желаят да видят как функционират дигиталните технологии на километър под земята. Най-хубавото е, че с натрупаните печалби "Дънди" изградиха мината в Крумовград, тоест парите не излетяха към Канада, а бяха инвестирани в България, където възродиха поредната западнала община. Дано проучванията им в другите райони на страната да се окажат успешни, да може този процес да продължи. Ама трябва четене, а не папагалстване.

  tisss: – Ей това е перфектна манипулация на общественото мнение. Чудесно! Само че реалността е различно нещо. Изводът: Канадската администрация се отнася към България като към своя колония, където може да ползва евтината работна ръка и да вади злато от най-древната златоносна територия на Балканите.

  Петър: – Факти трябват, а не пуберски изцепки, съветски таварищ!

  tisss: – Обиден ми се виждате... Защо? Любопитен съм да чуя от Ваша милост още квалификации за себе си.

  Петър: – На толкова години си, а не си проумял! Аз поне виждам тук как е устроен светът.

  tisss: – Моето житие-битие е налице в блога и във фейс-профила ми. За Вас нищо не знам, затова не Ви определям що за човек сте. Очевидно за мен вече знаете, аз обаче за Вас нищо не знам. Евалла! "Говори, за да те видя!" – Сократ.

  Петър: – Нещата от живота... Парадираш с нещо, което не притежаваш. Високомерен си, не зачиташ чужди мнения, ти си вся и всьо.

 tisss: – Дотук пет неща научавам за себе си. Благодаря! Виждам Ви колко амбициран сте да ми докажете как хубаво си живеете в Канада. Защо? Аз и така Ви вярвам.

 Петър: – Има един бай Кольо... Обажда се в Пловдивската обществена телевизия... Синът му в – Англия, а той величае Русия, все сегашните му виновни. Но той си имал следовници тук.

  tisss: – Въх! Не може да бъде.

 Петър: – Гледам изключително тази телевизия на Евгений Тодоров (1949).

  tisss: – Щом Пловдивската "обществена" телевизия Ви е еталон за истина, ясна е тя.

 Петър: – Равнището на стандарта на живота в едно общество показва и цивилизационното му равнище, а Бг е най-бедна в Европа, за жалост: заради външна намеса. А братята – от Китай, от Русия... Тук, например, в хранителните магазини не се продават цигари и твърд алкохол. Затваряте си очите за хубавото, правилното и полезното. Само злоба и злоба.

 tisss: – Имате ли нещо против този сладък мухабет да го пренеса в Интернет, повече нашенци да го видят? Важни мисли за поколенията след нас споделихте. Нека се учат! Тук днес, например, цял ден националните ни телевизии, които не са българска собственост, ни занимават със сина на чалгаджийската звезда Софка, любимка на електората от нашите гета, че го арестували за наркотици и прочие хубости. Надявам се един хубав ден на българската демокрация, когато Канада разшири благодеянията си у нас, да се заеме и с тази част от възпитанието на младото поколение граждани на България.

  Петър: – Нищо против.

 И ДРУГИ НЕЩА ОТ ЖИВОТА

По повод "ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)

11:15 ч.

  Деян Милков (1941): – А дядо ти е бил умен, за да е дявол, ей!

11:17 ч.

  tisss: – Бил съм сред внуците му първият и май единствено обичан. Но и мен ме е навиквал по турски "кьопек-ол-сун" (кучи син). Четиригодишен, от пет сутринта бяхме вече на къра, да му водя коня, докато оре и върти камшик над главата ми.

11:34 ч.

  Деян: – Чудесен спомен е това да знаеш! И аз съм ходил с кравите и на жътва със сърп, и зная хубавото, макар и трудно, на селския живот!

  tisss: – Имаше пет лозови градини и две колоездачни ателиета в Пазарджик и Перущица. Търгуваше и с немска техника: фенерчета, грамофони и прочие.

  Деян: – Еха!

  Деян: – А дано да си наследил желанието му за равноправие, справедливост и бъдеще за България!

  tisss: – Знам ли?! Първи си прокарал вода в двора, слушаше късните емисии на БиБиСи и Гласът на Америка, както преди Девети слушал забранената "Радиостанция Христо Ботев". Развивал винт в пломбирания му от властите радиоапарат и идвали съседи да слушат новините от фронта. Може би и затова чак до 1963 година не смееха да го закачат пазарджишките баш-партайци, че преди Девети се крили в сламарника му (навес за сено в двора) и ръчна ротативка за позиви криел в камъните, струпани пред портата му за строежа на новата му къща. Но и като хлапе съм го чувал да псува комунистите. Накрая все пак му отнеха двете велосипедни работилници, петте лозови и овощни градини, газовия му мотор с такъмите за поливане, красивия бял жребец на петна Сивчо. И всичкото това нещо срещу отпусната от Народната власт 10 (десет) лева месечна т.нар. земеделска пенсия. Три-четиригодишен, под леглото в лятната кухничка на баба и дядо ми Борис в Пазарджик съм си играл със сребърни монети с лика на Цар Борис III от по 100 и 200 лева, с които бяха пълни поне десетина големи тенекиени кутии.

  Деян: – И аз съм слушал БиБиСи и Гласът на Америка, но виждах измамата, лъжите им, та си останах в живота и до днес да обичам хората, справедливостта и доброто! Имам за три години над 60 публикации във вестник "Златна възраст" за без пари. И вчера на стр. 13 пак имам статия. Малко са медиите у нас с право на глас, ей!

  tisss: – Усилено промиват мозъци. Хората не са виновни, че ги лъжат. Винаги е било тъй, и не само у нас, в България. И не само днес.

  Деян: – Виновни сме, че се делим, продадохме се на Запада и не защитаваме нашия общ интерес за справедливост! Имаше и преди проклетници, да, това си е нрав наш... И сега проклетниците са навсякъде. Но и слепците са много, ей!

  tisss: – Бъди оптимист, че има и по-зле. От две години насам спрях ходя на избори. Изборът го правят в Посолството. Гледай какво става с Украйна.

  Деян: – Там е ясно... 

Пловдив – гнездо на култура и посредственост

Plovdiv, edited on 2 dec. 2023

Илюстрации:

- Гроздобер. Борис и Невена сред аргати.

- Символ срещу триъгълника на властта.*

–––
* Вж. https://webcafe.bg/onya-deto-ne-go-triyat/pametnikat-na-svobodnata-interpretatsiya.html Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1439.)  

 И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

  25 avg. 1997 

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (8.)

      Богат е, казва, пък го не пита

      колко е души изгорил живи,

      сироти колко той е ограбил

      и пред олтарят бога измамил

      с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

      И на обществен тоя мъчител

      и поп, и черква с вяра слугуват...*

 Из Евангелие от Матея. Непротивенето на Злото според внушение на Иисус е в действителност фина психологическа атака, чиято цел е:

    - първо – да отнеме инициативата от извършителя на зло;

    - второ – налагане на Добро чрез кротост и смирение. Така мидата превръща в бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.

    - трето – от делата на Злото (не чрез противостоене) се ползва вече вложената енергия, която се преобразува в качествено противоположно, като резултат.

  Операция, която следва идея носителят на Зло да се окаже впримчен от своята Злост, а страдащият се извисява в духовността като движеща творческа сила.

  Дали то не е пред-история на диалектическото единство на противоречията, на схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност между Добро и Зло, между покой и действие, между хармония и идея?! Размишлявайки, стигаме до двете начала в човешката ни природа:

    - мъжкото начало, което е активно, агресивно, но оплодяващо; и

    - женското начало, привидно пасивно, отстъпчиво, ала раждащо.

  И по-нататък. Отсъствието на Зло би превърнало света ни в блато. Фактически Злото – в контекста на християнската философия, е импулс за творческа мисия. Взривяването на българската държавност отвътре, като Зло, е типичен повод за активизиране на духовните съпротивителни енергии в лоното на нацията. Покрай разбойническото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите хора" чрез лукановци, иван-костовци, илия-павловци и прочие постигнаха нещо, немислимо доскоро – обеднелият и наплашен народ в нещастието си започва да се осъзнава около духовните начала на Българщината. Мародерите, като търтеите в пчелните семейства, веднъж извършили своето (нравствената разруха, разпродаването не само на България, но и на младото ни поколение български граждани), вероятно ще бъдат изтласкани или всмукани от набиращия постепенно инерция процес на държавно строителство и духовно пречистване на Българската нация.

  "А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом". Извън контекста на глава 6, ст. 3-4, фразата променя диаметрално смисъла си – образец и пример за една от манипулациите на атеистичната агитация срещу изводите в Свещената книга. Библията е летопис на зараждащото се съзнание у мислещия, чието развитие не приключва с финала на Евангелие и Деяния апостолови, а носи проекция за по-нататъшно творчество. Според логиката у Иисус, остави циреят да набере, и той сам ще се пукне; лошата идея сама ще се обори. Има го това мнение и у Карл Маркс, който твърди: Остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но обобщавайки, хер Маркс преобръща християнската теза, според която Добротата е по-силна. За Маркс Добро и Зло са равностойни антагонисти. Дали е така обаче?!

   26 avg. 1997

  Днес е годишнина от смъртта на пазарджишкия ми дядо Борис Ненков Ангелов (1900-1972) със странния му прякор Борис Дявола. В моите лични представи той е Йоан Предтеча с грубата нежност, жизнена сила и умението да се противопоставя на всичко и всички, за да съгради по нестандартен лично свой начин и убеждение Храм с правилата на нравствеността, където Чест и Достойнство царуват.

  Този мой предтеча ми е един от събеседниците, когато съм притеснен. Не съм запомнил да пали свещ, чело пред иконите да бие. Лъх на орна земя и звън не на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, стипчив мирис на пот и конски тор, аромат на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лаят на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот ми е наследство и сила от този много скъп на сърцето ми труженик. И почти библейския завет от него. Този гневен и нежен, и неспокоен работник във всичките си грехове – а без съмнение е бил доста грешен, успял да отгледа и възпита четири щерки и син чрез труд, труд и труд. Богатството му не е пай от разбойнически грабеж на глутница национални предатели, слугинаж на чужденците. Животът му на жесток труженик ми внушава: Честно придобитото съхранено имане е темел на националното ни самочувствие.

  Ако българинът днес е толкова унижен пред чужденци натрапници, то е защото марксизмът и болшевизмът – като идеология, на практика ни превърнаха в нация от аргати и ратаи. Първата грижа на новите властници след Девети (ІХ.1944.) била да унищожат родната интелигенция, обвинявайки я в предателство, и да съсипят българина стопанин, обвинявайки го в егоизъм, независимо че този човек сбирал имот с предприемчивост и труд: с труда на цялата си многолюдна челяд. Всеки в дома му от четиригодишния внук до престарялата му майка е имал задача за деня.

  Родени след Касапницата**, учеха ни да уважаваме държавата за сметка на рода и себе си, бедността да приемаме за положително качество, самоотрицанието да ни главозамайва. Може ли държавата да бъде своя за наемници, ратаи, бедняци! Селяните масово крадяха от "своето, от т.нар. обща, кооперативна собственост", работеха калпаво или – отскубнати от рода, от имота, от корена си, търчаха към големите обекти на Републиката, пилееха се като грахови зърна по градовете.

  Моите връстници от село притичват по празник да поработват върху върнатите им наследствени нивици и завистливо заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят. Те – и аз може би в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание, повдигайки се на пръсти иззад крепостните зидове на благоденстваща Европа... Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева*** в някое луксозно място, създадено за богати тузари, които не си знаят парите, да се метнеш зад волана на мощен автомобил с цената на куп лишения и заеми, това е днес тъпата ни мечта.

  Нещо болнаво и нещо сбъркано виждам в манията да се покажем богати, когато не сме богати, да се срамуваме от българския си нрав, да се изпедепцаме с чужда външност и чуждоезични, небългарски имена. И ми идва на ум писаното от Данко – Йордан Кръчмаров (1948-1986) в някогашното (1972) многолюдно добруджанско село Гурково, на десетина километра от Балчик, приятел и блестящ поет:

           На масата – гръбнак от риба.
           Вода и хляб. И сол.
           Щурецът тихичко засвирва
           с цигулката под селския ми трон.
           Разчупвам хляба... Тихо шепна
           молитвата на моя род –
           за здраве, дъжд, за есен светла,
           за честен хляб. И за живот.****

Пловдив – столица на културата и невежеството

Plovdiv, edited on 2 dec. 2023

Илюстрации:

- Ап. Петър – крайъгълният камък на Вярата. 

- Семейство Баневи с кичозния им стил.*****

___

* От стих. "Борба" на Христо Ботев (дошъл си с името, роден по стар стил на 25.XII.1847).

** Втората световна война.

*** По тогавашния курс на лева. 

**** В същото многолюдно Гурково и съседното село Тригорци днес българите са единици, а къщата, имотът им – владение на неграмотно, мързеливо крадливо население, електорат на партии, като ДПС, ГЕРБ, ПП, ДБ, СДС, бъкани с бивши членове на БКП и рожби на ДС.

***** Вж. https://clubz.bg/75014-pomryknaliqt_blqsyk_na_banevi_skromno_pripomnqne_koi_sa_te Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1438.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1438.)  

  И си предадох сърцето, да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

 26 avg. 1997 

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (9.)

 "Мили господине, ние гледаме в бъдещето!" – bubachko от Говорилнята. 

  Днешни историци, като говорят срещу грандоманията у Фердинанд Кобургготски, забравят, по-вярно, затрупват с отрицания едрите и здрави темели, които някога в основите на Българската държава полагал този непознат по мащаб първостроител. Войска – наперена, дисциплинирана, със съзнанието, че е каймакът на обществото; стабилна, неподкупна държавна и местна администрация; процъфтяващата средна класа; интелигенция с претенции да се съизмерва с най-развитите по онова време държави в Европа. Това малко ли е?

  Ама имало го неудържимия блян за Велика целокупна България, имало нескопосни опити да приобщят българите, населяващи откъснати от Отечеството ни земи; имало пренебрежение към министрите и парламента. Че в коя държава не ги е имало! След Девети (септ.1944.) новите господари въведоха стил да се разхвърля съграденото от поколения политици преди днес и да се започва винаги от нулата – неизменно върху добре смлените градежи на старото. Ето го и любимеца на българските интелигенти-поети, отскубнал се из идиличната възрожденска Копривщица, бохемата и любителя на веселите компании край чаша пиво, нежния любовник, свенливеца, попаднал сред столичния водовъртеж, страдалеца по тихата драма "a la francais", на хищницата или въображаемата разблудна царкиня, отрицателя на Фердинанд, ветрогона и наивника Дебелянов Димчо, малко преди да изгори, тежко ранен в корема, в епизод от драмата на Балканските войни:

     За старий свят настават сетни дни;
     разкъсват се верига след верига –
     и над самите му развалини
     на правдата олтарът се въздига.

  Отсъствието на култура в политическите и обществените ни дела влече ето такива "олтари", "знамена", "търсен брод", "бряг във пурпурна позлата" и... "светла вяра в новия живот". Но същото отрицание на всичко минало и настояще ще го срещнем и у родения в Алтън Калофер Христо Ботйо Петков:

     Тъй върви светът! Лъжа и робство
     на тая пуста земя царува!
     ---------
     ...кипи борбата и с стъпки бързи
     върви към своя свещен конец...
     Ще викнем ние: Хляб или свинец!

  Сякаш духовните ни първенци са се възпитавали единствено чрез Вехтия завет, където властва девизът "Око за око, зъб за зъб!" Тази нишка в мисленето, като че присъща на Балканската традиция, дали е изконно Българска черта? От Раковски насам на българина се внушава отмъщението, разрушението на всичко отминало, като начало на качествено новото и перспективното. Млади и сърцати, жизнени и неопитни са и гениалният Ботев, и нежният поклонник на френската отвлечена от същинския живот поезия Дебелянов. Нямали са време да преосмислят тоталното отрицание в сюжети на съзиданието.

  Ала какъв им е идеалът? Към какво се стремят? Първият – да види отечеството ни свободно, най-общо или образно казано: да загине достойно; вторият – устремен към "бряг от пурпурна позлата", накъсо – боядисан въздух. Т.е., и двамата нямат солидна, конкретна идея какво да се прави, когато нацията ни си извоюва най-сетне свободата или когато "безбройната рат" открие "търсения брод" "брега във пурпурна позлата".

  Като Ботев разсъждавали мнозинството от националните ни светци. Ала народът, мисля си, е по-мъдър от фарфарони* като Бенковски. За съжаление в политиката ни, тъй като сме една от младите (не в исторически план, а по днешен модел) държави от съвременния свят, и досега следваме завета на Ботев, не завета на Левски. Колко по-героично изглежда рушенето, загиването с песен на уста! Далеч по-малко театрално е да зидаш тухла по тухла, да отстояваш не само живота си, но и стила, но и енергията на нацията сред връхлитащите стопански и политически катаклизми... Та ето в такъв план симпатиите ми са на страната на творци като Вазов, които с мъдро смирение се вслушват в послания от дълбините на катадневния непразничен национален живот.

  Уважението ми към фукльото Фердинанд Кобургготски е по някакъв особен начин свързано с респекта към българския ми мъченишки перущенски и калугеровски род. Какво значение в такъв случай да отдавам на обстоятелството, че Кобургът, който с характера си на капризна женичка хич не ми е на сърце, е издънка от някаква си там дивна монархическа династия!... И партизаните от антифашисткото съпротивително движение у нас... в юношеството и в младостта си ги виждах толкова прекрасни; но трябваше да се осъществи силно мечтаното от тях или от онези парвенюта, които се възползваха и просто им подариха властта, която наследиха чрез Съветската армия, трябваше да станат явни подробностите от т.нар. социалистическо строителство, за да разбера какъв е резултатът след всички тези подвизи и саможертви и коя именно е силата, тласнала ги безскрупулно към смъртта.

  Жестоко е да се изрече, знам! – но и това е същественото: Светът се интересува от резултати, не от чудесните ни намерения.

  А може би е възможно героизмът да съществува ей тъй, сам за себе си?!

  Не съм склонен да нарека героизъм саможертвата на трагичните антонивановци от мразовитата снежна зима на 1943 г.; то си е по-скоро престъпление на онези, които са ги изпратили преднамерено, планирайки политически ефект от това баш по сталински модел осъществено мероприятие. Същите тези верноподанни партийни чиновници в "славните" години на "Народната власт" демонстрираха все същата безскрупулност. Стига сме се правили на наивници!

  Народът е по-велик от своите светци. Трудното все пак е не да умреш, а да живееш за идеята, за мечтата: да продължиш, пренасяйки от минало към бъдеще посланията на Българската духовност и стил в съвременната хищна войнствена цивилизация.

  Историята ни е написана едностранчиво. Преклонението пред титани на Българския гений, като Раковски, Ботев и Бенковски нима трябва да ни затваря зрението както за лутаниците им, така и за другите, по-обикновени на вид и по-близки до мнозинството, но не по-малко стойностни строители на националното ни самосъзнание? Но тях кой ги знае?! Простолюдието си пада по шарениите, по патакламите, по гръмката фраза и трясъка, героическата поза и юнашките възгласи. Е, доста вече! Детството на което и да е общество не може да продължава до безкрай.

  Искам, когато хвърля око към миналото ни, да съзра перспективата в стореното от поколения българи преди мен, не купища развалини, над които нови минарета и нови олтари се въздигат, все някой накуп всичко преди него си гръмко отрича. Историята е река, всички ние сме кръвно свързани в едно цяло: българи-юнаци плюс малодушни жалки предатели, и мъченици, и духовни изроди. Немалка храброст е сами себе си да приемем каквито сме, не както подсказват патриотари: да се правим на величествени. Ако България все още може да бъде онази "Държава на духа", за която светът нехае, нямам основание да се срамувам за провали и грешки, каквито преди нас е допускала всяка нация, докато се е формирала в модерно, т.е. в човеколюбиво общество.

  Не желая да ме изкарват ни по-възвишен, нито по-неугледен, жалък, отколкото съм. Историята ми е нужна за поука, не да се съзерцавам и фукам пред комшиите. 

Пловдив – столица на българската култура и невежество

Plovdiv, edited on 1 dec. 2023

Илюстрации:

- Младият Фердинанд, 1861-1948.

- Младият Иван Вазов, 1850-1921.

–––

* Думата баща ми употребяваше за чешити фукливи и несъстоятелни. Бел.м., tisss.