ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1207.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1207.)

  "Борбата е безмилостно жестока…" – пише в прощалното си послание, може би до всички нас, поетът Никола Вапцаров (1909-1942) часове преди разстрела в тунела на Софийското гарнизонно стрелбище. Предизборната кампания е в ход. Да съхраниш трезвостта си на гражданин на „чиста и свята република”, великолепната мечта на Апостола, да не се поддадеш на манипулации, дали не е най-същественото за всеки, който обмисля дали си струва да гласува на предстоящите избори за Народно събрание! – Аноним (1947)

 10 mar. 1987 

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (2.) 

РАЗГОВОР С YOANA RUBBIN*

    Yoana Rubbin: – Здравей!

    tisss: – Пита се кой има изгода днес българите да сме разединени!

    Yoana: – Сами си го правите. Никой не ви е виновен. От колко години казвам да се обединим! Никой не иска. Всеки се прави на вожд.Костадин – вожд. Ангел Славчев от МИР – вожд. Сума вождове без покритие, надути пуяци. Говорих през лятото с Ангел, искаше да се обединим. После не се обади. Наду се. Писах лятото на ген. Шивиков. Уж искаше. И той се наду. Говорих и с проф. Нако Стефанов, беше съгласен. После и той не се обади. Всички се правят на важни. Лятото и пари бях намерила, но си мълчах.

   tisss: – Съчувствам Ви за наивността. Не това е причината да Ви пренебрегват.

   Yoana: – Гледах им сеира. Тръгват все с големи кошници на избори. После гледат парламента отвън, ама не си правят изводи. Това само глупаци може да го правят. И от това страда народът. Не, не съм наивна. И Костадин излезе фалшив герой... Аз му уредих пари преди години, но не съм му казала. И той се наду и си повярва… Защо не ме харесват? Защото вярват на глупости. Луда съм била.... Пълни простотии. Проста съм била. Ама те са простите.

  tisss: – Очевидно сте тръгнала по грешен път.

     Yoana: – Правила съм световните новини. Целият свят ме знае... Те кои са? Не ги харесвам и аз, но им подадох ръка. И им гледах сеира. Единственият политик съм в света, одобрен от всички по протокол, без ни една забележка от никого. Те кои са? И кой ги знае? Ама няма как да им го кажа. Опитах да се запозная с Малинов... И той ми се надигна. Зарязах го. После като му казах коя съм, се засмя и ме прие радушно. Те си мислят, че съм никоя. Просто искам да ви помогна. Без заплата. Това кой ще иска да го направи за вас. Всички се натискат да ви крадат. И лъжат. Отварят кошниците с лъжи преди избори.

     tisss: – Просто сте сбъркала начина. Сега не е времето на Апостола Левски.

   Yoana: – А какво е? Помагала съм на цели държави. А на една малка България не мога. Толкова разединен народ не съм виждала. Чудя се на какво се дължи! Всички се продават за пари. Затова търся честни и почтени хора. Неколцина от моите честни приятели професори си отидоха. Намират начин да ги унищожат. В парламента само чалгаджии.

  tisss: – Имате срещу Вашата чудесна идея модерна могъща машина за промиване на съзнание. Не смятате мнозинството от нацията за доверчиви и слепи хора, нали?

  Yoana: – Но не се обединяват. Искам да ви помогна от благодарност.

  tisss: – Та ние с Вас сме част от същата тази нация...

  Yoana: – Така е. Само дето се оказа, че аз съм рускиня. А може би трябва да застана по-открито с лицето си пред вас и с моите идеи, които всички те крадат и подлъгват хората с тях от телевизията. Късно научих.

  tisss: – И какво от това?

   Yoana: – Нищо. Просто имам възможности да ви помогна. И съм помагала много на българите и държавата.

  – Българите сме единаци. Така сме оцелявали половин хилядолетие и като етнос, и като нация.

  Yoana: – Да. Искам да сме единни като руснаците, турците, циганите. Всички са много умни поотделно, а ако трябва да направим нещо заедно, не можем... Росен, и той сам прави всичко. Сам си протестира. Сам си вика. И че когато се появи някой, винаги са отделни индивиди. По цял ден пият и се напиват. Държава ще управляват. Костадин с любовницата си, миганка копанарска, лелка на деца, държавата ще управлява. Никой нито ги знае, нито ги брои за нещо. То си има протокол... Те откъде да знаят! Давайте да се организираме и направим, каквото е необходимо. Още някоя година, и няма да я има държавата, ако само стоим и чакаме. И харвардските чудеса дойдоха... Все отбор юнаци. Нямаме сериозни политици.

  tisss: – Народът е по-мъдър от своите политици. Писал съм го в поредицата есета "Дневникът на един пловдивчанин"... Препечатват ги от блога ми в популярен сайт, без да ме питат.

  Yoana: – Може. Така е. И с мен така постъпват... Това трябва да направим. Да дадем на народа вяра. Пускат за мен партенки, че съм луда. Плащат им много пари за това. И идиотите се връзват, и ме питат: верно ли съм луда? А тръгнали с политика да се занимават… Ама какво да ги правиш!

  tisss: – Имаме страхотен опит, като нация. Като сте излезли наяве, какво очаквате?

   Yoana: – Имаме опит, но не го използваме. Чакаме друг да свърши работата. Но ние сме тук. И помагаме. Другите чакат Европа и САЩ. Добре помагат, като ни закопават!

  tisss: – И това не е вярно.

  Yoana: – Кое всъщност е вярно? Кого чакаме! Къде сме! Чакаме на псевдопатриоти, псевдодемократи да ни оправят, като Ристю и генерала… Ние къде сме в тази цялата работа? Никъде ни няма!

  tisss: – Според мен, сте си българка по манталитет, независимо за каква се смятате. Грешката Ви е, че сте припрян човек.

  Yoana: – Даже нищо не правим. И аз съм българка. Каква да съм! Тук съм израснала от бебе. Не съм припряна. Просто няма време. 

  tisss: – Всеки си е на мястото. Напротив!

  Yoana: – На кое място! Даваме управлението на страната в ръцете на неподходящи хора. А ние се правим на умни. Престанах да пиша във фейсбук статии от 5-6 години, защото ми крадат идеите и с тях влизат в парламента, и подлъгват хората. Едно към едно ме крадат... тези смешници, които се правят на политици. 

 tisss: – Империи са изчезвали, многолюдни народи, като 22 милиона кюрди, даже нямат държава. Да не подценяваме нацията си! В Библията пише: "Има си време за всичко – време за събиране на камъни, време за разхвърляне на камъни". Да се повторя: Припряна сте… Това, което мечтаете, не става за къс период от време.

  Yoana: – За какъв период от време, според теб? Кюрдите не ме интересуват. Искате да изчезнете ли? И това вече се говори, голяма работа щяло да е! А кюрдите убиват. И са много прости. И лоши. Самите кюрди, дето са по-богати, крият, че са кюрди. Нито могат да пишат, ни да смятат. Като им дадем пари на пазара, ни връщат повече. А ние им ги връщаме…

   tisss: – Човек се учи и от чуждата участ. Да обобщавам, смятам за голяма грешка.

   Yoana: – Нека да обобщавам, но и да правим нещо!

   tisss: – Нали четете Библията!

   Yoana: – Аз карам 69 години. Колко още трябва да чакам. Да ме убият или да умра? Да чакам! В Библията пише, че след червената река, ще дойде жълтата река. Това в тия новите Библии не го пише. Трябва да стоим и да чакаме ли?

  tisss: – Роден съм на 7 август 1947 г. На кого го казвате!

  Yoana: – На теб го казвам, защото зная, че си сериозен. Да чакаме още не е сериозно! Чакахме СДС да направят добро. Питах ги, защо така правят. Не ми харесваше... Тези подлоги! – така им казвали на Запад, те съсипаха всичко. 

  tisss: – Това моето "чакане" ли го наричате?

   Yoana: –  Сега кого да чакаме? Аллах ли! – както викаше баба ми. Дай да се обединим и да започваме работа! Поотделно сме много слаби.

   tisss: – Не се броя за слаб.

   Yoana: – Каква е файдата? Щом не сме обединени, всичко друго е излишно. Будим уж хората. Поразбудихме ги, но не съвсем. Това гледа ли го от вчера?

https://www.facebook.com/100001288847244/posts/pfbid0NoDmpiSVaDzaHCwLX1HEXQfEVx8L953HuT5HqwsNuyFayEhYC2LgvGxkVkirtrmol/ Сега го видях. Снощи ми го пратиха, но не се отваряше.

   tisss: – Ще го видя. Благодаря!

   Yoana: – Искаш ли да участваш в тв-предавания по СКАТ ТВ?

   tisss: – Не, категорично!

   Yoana: – Добре.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 mar. 2023

Илюстрации:

- Йоана – с признателност към българите.

-  И тази пяна ще оттече, категоричен съм. 

–––

* Сюжети от действителността. Разговор в дните, когато българската ни нация възспря депортацията на българските евреи към нацистките лагери на смъртта в Централна и Западна Европа. Г-жа Йоана Рабин (1955) съвсем не е случаен човек.Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1208.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1208.)

   Сред перфидните форми на унижение е да те смятат за наивен и глупав, след като мълчаливо си приел кощунствата им. И не разбират нацията, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)

  11 mar. 2023

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (3.) 

  Лидерът на ДСБ и съпредседател на коалиция Демократична България ген. Атанас Атанасов крие огромни тайни в миналото си, сочат документи от секретна разработка на службите под надслов "Гном". Колеги на ген.Атанас Атанасов, който води листата на новата коалиция ПП-ДБ в Кърджали и втори в 23 МИР след Кирил Петков, събрали данни по време на кариерата му в МВР и службите, като част от досието му: "Усилено разпространяват версия, че назначението от районен прокурор за директор на РДВР-Разград през 1992 г. е (...) по настояване на лидери на ДПС... Като директор на РДВР-Разград, е създал нерегламентирани бизнес отношения с известен местен бизнесмен и му оказвал съдействие при износ на цигари от "Булгартабак"-Шумен за Русия. Като секретар на МВР и като директор на НСС, Атанас Атанасов е осигурявал информация и защита на фирмата "Унисон" при производството на пиратски компакт-дискове и за износа им в Русия и Югославия, за което е получавал по 5000 щатски долара на месец от собственик на "Унисон". Според служители на НСС, ген. Атанас Атанасов е оказвал съдействие при назначението на новия директор на "Софарма". По-късно възлага на доверен свой служител в НСС да оказва въздействие върху тъкмо назначения чистак нов директор да се заеме с подготовка за производството на каптагон... Начинанието се провалило, тъй като директорът на "Софарма" се уплашил. 

  Съпругата на ген. Атанасов, използвайки положението си на ръководител на СДС-Разград, оказвала яко въздействие срещу солидно възнаграждение за намаляването оценката при приватизацията на фабриката за олио в Попово и фабриката за цветно стъкло в Разград, продадена на Турска фирма, с която Атанасови поддържат топли връзки.

  Според служители, работили с Атанасов, и лекари в болницата на МВР, Наско има категорично симптоми на психична неуравновесеност, комплексираност, изблици на ярост. Затова не са го подлагали на психо-тест, задължителен при постъпване в МВР, при това с шеметна кариера, каквато съставът на МВР не помни как за под пет години служба в МВР от секретар Наско стига до звание генерал. Завистници коментират, че дължи кариерата си на интимна връзка с любим много известен СДС-лидер. (...)

  През 1995-1996 г. Атанасов и съпругата Атанасова са в чудесни бизнес отношения с г-н Лъчезар Тонев – производител на нелегални компакт-дискове. След закриване на нелегалния цех край Разград г-жа Атанасова за известен период се изнася в Страната на свободата, демокрацията и прогреса САЩ и се прибира в любимото отечество, чак след като връзките с г-н Лъчезар са добре прикрити.  

  Като секретар на МВР, през 1997 г. Атанасов разпорежда на ръководството на СДВР- Разград да се проверяват за платени данъци фирми избирателно. Лично се обажда на директора на РДВР и началника на служба "НС" Петко Георгиев – да не се проверяват определени фирми. Адвокат Анелия Атанасова – съпруга на Наско, демонстративно прави скандали в Дирекцията при задържане на лица от силовите групировки СИК и ВИС. Заплашва началника на служба "Полиция" и началника на Първо РПУ в Разград със съпруга си генерал Наско, и двамата моментално решават да напуснат, въпреки че главният секретар на МВР по онова време ги убеждава да останат на поста си.

  Атанас Атанасов кадрово лично комплектува дирекциите на МВР в Североизточна България с много свои хора – в Русе, Силистра, Добрич, Разград, Търговище, Шумен. Засечени са тесните му връзки с Ненко Ненков – собственик на зърнобаза Вълчидол във Варненска област. Окрилен, Ненко се държи арогантно със зърнопроизводители и търговци: или не плаща зърното им в срок, или ги ощетява в оценката за качество. Във фирмата на Ненко "Булгаро" скрит съдружник е генерал Наско.

  Смята се, че ген. Наско фино е заблуждавал ръководството на МВР, т.е. министъра по онова време Богомил Бонев, барабар с тогавашния премиер на чистата ни и свята република България коравия лидер на ДСБ Иван Костов с твърдение, че нашумелите скандали с Русенската фирма "Хлебна мая" са изцяло далавера на "Мултигруп". 

  Съпругата на Атанасов и адвокатът Чобанов, който към май 1998 г. е зам.шеф на СДС в Разград, поддържали топла връзка помежду си: делели си хонорари от правни консултации по продажбата на предприятия и др. подобни дейности, произтичащи от приватизацията в регион Разград: използвали мошеничества или пък от комерсиални съображения затаявали измамите, които им ставали известни. За дейността си около Консервния завод в Разград този Чобанов получил хонорари в размер между 20 и 30 милиона стари лева, част от които отивали у съпругата Атанасова. Атанасов подавал неточна информация до ръководството на МВР и премиера Костов за приватизацията на Фармацевтичните заводи. И за приватизацията на БТК уверявал премиера Костов, че това ще е едва ли не предателство срещу България.

  От края на 1998 г. се пазят недокрай проучени сведения за изграждането на канал за контрабандни стоки с малко тегло и обем, но с висока стойност през Аерогара София с участието на Атанас Атанасов, Бисер Лозанов – офицер към Граничния контролно-пропусквателния пункт при Аерогарата, Стоил Славов – мутра от "Интерпетролеум", Елка Владова и уважаемия г-н Йордан Соколов (1933-2016), Бог да го прости.

  По време на военните операции на НАТО срещу бивша Югославия представители на американските, английските и френските спец. служби у нас подготвяли документ до министъра на МВР и до премиера за сериозното им безпокойство, че ръководената от ген. Атанас Атанасов служба не само не оказва никакво съдействие, но и работи като враждебна институция. Атанасов отказва срещи с техни представиители, забранявал подобни срещи и на своите заместници, отказвал обмен на информация, отнасяща се до Югославия, укривал информация за тези два двигателя за изтребителите МиГ-21, подготвяни за нелегален износ за Югославия. И това принудило представителите на САЩ и Великобритания да се обърнат за съдействие към НСБОП с изричната молба НСС, където Наско бил шеф, да не бъде уведомявана. Подозирали, че ген. Наско има личен интерес двигателите за изтребителите да отпрашат към Югославската войска.

  Около април 1999 г. в родни пристанища били блокирани кораби на фирмата "Марк Рич", натоварени със зърно. Пази се още информация, че със знанието на ген. Наско тогавашният шеф на Икономическия сектор към НСС К. Гребенаров правил сондажи срещу крупна сума в долари корабите барабар със зърното да бъдат освободени.

  През есента на 1998 г. генерал Атанасов бил поканен от шефа на МОСАД на работна визита в Израел. Служител на МОСАД (понастоящем пенсионер) споделя: По време на петдневната визита Атанасов, меко казано, се държал неадекватно. Изявява желание след официалните разговори да се окъпе в морето гол баш на централния плаж в Тел Авив. И се метнал как го е мама родила сред вълните. При официалния обяд с шефа на МОСАД за късо време изпаднал в особено състояние – силно облегнат на стола, с широко облещени очи и изплезен език, яко притеснил домакините и те решили, че му е прилошало. Оказало се – както Атанасов ги уверил, че бил обмислял отговора: "За всичко са виновни руснаците". Деликатно шефът на МОСАД му вметнал, че все пак в Израел живеят над 6 (шест) милиона руснаци. Но това не попречило Наско да нарича домакините "чифути", забравяйки, че мнозина от присъстващите прекрасно владеят българския език. Малко преди официалното изпращане на нашата важна делегация, Наско открива, че в джобовете си има цяла шепа шекели (монети), които не успял да похарчи. И предложил вместо през ВИП-залата, делегацията ни да бъде тържествено изпроводена през салон, където има магазини, за да си купел нещо... Станал нервен и почнал да обижда домакините, че не предвидили тази съществена подробност, взел да разхвърля шекелите пред изпращачите. И изпращачите чинно се навели да сбират парата, купуват му плик с бонбони, близалки и шоколад... Преди това предложили да му обменят нещастните шекели в американски долари, което прави около 7-8 долара, и да му изпратят сумата в Бългейрия. На което нашият гордо отказал с думите: "Вий знаете ли колко се губи при такава обмяна?" Тъй че доволен поел плика с бонбоните. И не пропуснал да отбележи, след като надникнал в кесията с лакомства: "Сега какво ще ги правя толкова шоколади?"**

  Подвизите на Педя Човек, Лакът Брада явно не са тема за разправяне. Има още, а и доста интимни пикантерии из подвизите на ген. Атанасов, описани наедро в сайта на Недялко Недялков, но като отваряме дума за политика, не бива да нагазваме в калта и помията, като ще се занимаваме с предизборна агитация... Дали не греша!

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 mar. 2023

Илюстрации:

- И в коприна го облечи, той пак си е той!

- Какъвто стопанинът, такъв му и слугата. 

–––

* Сюжети от действителността. Заглавието на поредицата "Етика на достойнството" заимствах от апела на водещия гневни предавания за политическа манипулация по пловдивската обществена телевизия, които малцина следят, но очевидно изпълнява някаква важна мисия. 

** Пресети са тук факти от обстоятелствена статия в сайта ПИК от 3 март 2023 г. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1206.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1206.)

 Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват. – Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944)

 9 mar. 1987

НАДЮША ЩАСТЛИВКА*

  – Името ми е Вера (от Вяра), обаче не си харесвам името. Да бях умряла, когато съм била много малка, сега нямаше никой да страда, защото мама и тате нямаше сега да се развеждат, просто понеже никога нямаше да им се налага да се оженят. Сестра ми Надя също нямаше да я има и да ме притеснява, защото я виждам как едвам диша и има бронхопневмония, и след половин час ми се налага да я водя на деветия етаж и една съседка там да й бие инжекция. Но като има нещо да става, то си става, каквото и да прави човек. Много ми е самотно, а вън като че ли отново започва да вали онзи неприятен февруарски дъжд, и като изгася за миг лампата и надникна иззад пердето, улиците са пусти, няма никой, асфалтът долу на паркинга лъщи като полиран, а пък колите блестят като чисто нови.

  Поне както в други неделни вечери момчетата да се бяха събрали под козирката на нашия вход Б, и пак да подрънкваха на китари, но и тях ги няма никакви, запилели са се някъде с другите момичета и изобщо... Обаче това е друга тема, както казва нашата госпожа Венедикова по български.

  Била съм само на два дена, когато баба ми Вичка от Добруджа дошла със сестра си Петрана, за да ме погледне. Погледнали ме, оставили си даровете неразопаковани на масата и веднага си тръгнали с нощния влак за Варна, пък после с рейса – за Балчик и Тригорци, за да каже на съседките от Тригорци, че мене няма да ме бъде и въобще, започнала да се подготвя за телеграмата от Пловдив, с която щели да й съобщят, че съм си отишла от този свят. Ами толкова съм била мъничка и синя-посиняла, нямала съм сили дори да плача. Пъпната ми връв се била омотала два пъти около шията ми, та лекарят казал: Цяло чудо е, че туй бебе се измъкнало благополучно на белия свят.

  Имам спомен как в леката кола на пловдивския ми дядо Кирил тате ми подаде едно вързопче с нещо, което шаваше отвътре. И като отгърнах розовото одеалце, за пръв път видях сестра ми. И така съм се разкрещяла от радост, че едвам ме успокоили, да не би да уплаша бебето. Крещяла съм, и сълзичките ми се стичали по бузите: "Кака... кака... кака! Аз съм кака!" Ами тя си беше толкова сладка, едното й оченце затворено, другото се кокори. И си кротува хубавелката. Усетих дъха й – лекичък като въздишка на котенце. Обаче ми я взеха, издърпаха ми я от ръцете и отидоха да се снимат, а пък ний останахме с дядо в колата... А пък дядо само си мълчеше, гледаше през стъклото право пред себе си и аз си седях самичка на задната седалка. Защото ний с него нищо не си говорихме тогава. 

  Една зима имахме папагалчета в клетка, хранехме ги и тате отваряше вратичката, а те летяха из стаята, и като дойде пролетта и навън всичко се раззелени и разцъфтя в различни цветове, те започнаха да се блъскат в прозореца, защото и те са глупавички като другите птичета. И веднъж, като останахме пак сами с Надя, отворих вратата към южната тераса и без да се усетя, женската, която беше зелена и много по-красива, взе, че излетя и кацна върху тела за пране да си подрежда перцата. Толкова красиво беше разперила крилата си, които заблестяха на слънцето, че няма никога да забравя онзи миг. А мъжкият, който бе по-грозен и се беше целият проскубал горкият, джиджикаше отвътре, все не успяваше да уцели изхода: блъскаше се в стъклата и се свличаше на пода, и разперил крила, дишаше-дишаше с широко разтворена човчица и ме гледаше учуден като човек. След седмица умря от мъка. А пък хранилките бяха пълни с просо. И го погребахме двете с Надя долу – на поляната под южната тераса. Издълбахме му гробче на поляната и го покрихме отвътре с клечици и пухчета. Много плаках за него.

  И дядо си отиде така, за една седмица. Само че тогава ние с Надя сме били на село, в Добруджа. И като се върнахме през есента за училище, тате ни заведе край реката и ни разказа какво се случило и как дядо горял сам самичък в колата, понеже не можал да излезе, докато си обгарял точно на паркинга зад милиционерския блок в съседния жилищен район Тракия. Обаче това е още по-тъжна история и сега не ми се ще да ви я разправям. Сънувах го после доста често и все такъв един весел, приказлив. Пък той беше много мълчалив. Дори когато горял в колата, пак си мълчал! Кой го знае защо, в сънищата ми все ми се усмихва, отваря онзи негов шкаф, дето държеше специално за нас с Надя бонбони, фъстъци, бадеми, и ми тика в ръцете стотинки или цели левчета.

  Чувам как сестра ми кашля в съседната стая и ми е малко криво, че не мога заради нея да поизляза, да се разходя с другите деца от блока. Ама такъв мрачен ден е днес, голям студ и киша! Сестра ми се прави на непукистка, каза ми, че най-приятното нещо за нея било да й бият инжекция. Нас двете тате ни научи, когато много ни боли, да се усмихваме, да се смеем, да се смеем като луди. И по-леко става. И е истина. Спомням си, като бях в детската градина, дойдоха да ни бият гама-глобулин. И аз бях спокойна, най-спокойната, най-веселата. И съм се смеела, когато сестрата взела да си приготвя спринцовката, и после вече не помня... Защото съм се свлякла. И леличката казала на тате, че съм се държала странно, за пръв път й се случило да види как някой се смее от страх.

  Щастливка е нашата Надюша! Вчера вечерта, когато се гушехме двете в леглото на мама и тате и чакахме някой от тях двамата да ни звънне по телефона или пък да се хлопне вратата в антрето, и тогава сестра ми каза, че много се радва, дето е болна от такава сериозна болест, защото сега всички ще се грижат за нея и ще й угаждат, а пък тя ще си лежи като кралица в леглото на топличко и ще се глези.

  Ако се интересувате как изглеждаме ние със сестра ми, тя е русичка и със сини очи. В добруджанското село на баба ми говорели, че била същинска майка ни в детските й години. Пък аз приличам на тате, казват: одрала съм му била кожата. Те и двамата са ни добри, ама не се разбират. Да имаше някаква сила, да реши вместо тях въпросите, дето не успяват да решат заедно, щеше да бъде прекрасно. Ама изглежда няма такава сила, или ако я има, тази сила е решила да се разделят, и сега ние с Надя не можем да решим кой ни е по-мил. Защото и за двамата еднакво се притесняваме, където и да се намират, макар че за тези работи избягваме да си говорим. Съдба, какво да се прави!

  А вън така вали, сякаш някой плаче и сълзичките му се стичат по прозореца.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 mar. 2023

Илюстрации:

- Знаем ли що е нещастно детство!

- Децата са по-умни от родителите. 

–––

* Из сюжети от действителността. "Може би не ми носи нищо. Искам тате и мама да се съберат, но както винаги няма да се сбъдне“, пише Валентина. И добавя, че обича Дядо Коледа, защото той е единственият, който я разбира. Пощенските служители, назначени да изпратят отговор до децата от името на щедрия старец, признават, че някои послания ги трогват до сълзи. Вж.https://lupa.bg/news/zaradi-mama-i-tati-momichence-ot-plovdiv-se-otkazva-ot-podaraci-za-koleda_91262news.html?fbclid=IwAR0t7SI2kgCR4nb103TnaSYuD33lwQGg9R-ie0k4iqBTN96pHYaw6lFTeHo

   Действителните Вера, която не си харесва името, и дяволитата й сестра Надя. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1205.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1205.)

  Сред перфидните форми на унижение е да те смятат за наивен и глупав, след като мълчаливо си приел кощунствата. Не разбират нацията, защото са се пръкнали като хищни плевели в плодна нива. А нивата помни. – Аноним (1947)

 8 mar. 2023

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (1.) 

  Вакханалия на словоблудството чрез високопарна реч в стила на партиен секретар от годините на соца. Цитат от 1 март 2023.: "Обичащи България граждани, съзнавате ли, че сме длъжни да подкрепим обединението ПП "Продължаваме промяната" – ПП "Демократична България"?" 

  Съвсем убедено и съзнателно аз смятам, че обединените реформаторски и демократични сили могат да извършат тази съдбовно важна за страната и народа работа – оздравяване на българската политика и вдъхване на живот на непрокопсалата заради коварствата на мафията млада българска демокрация. По тази причина, излишно е да го казвам, аз ще подкрепя с гласа си обединението ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ. Призовавам всички, които искат България да стане най-сетне нормална, демократична, благоденстваща европейска държава, да сторят същото – да подкрепят с гласа си обединените демократични и реформаторски сили. Това е вярното и разумно решение, драги граждани, избиратели, сънародници. С това си кратко обръщение инициирам подготвянето на апел от страна на ОБЩНОСТТА НА НЕБЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ГРАЖДАНИ, с който да призовем всички българи, които не са безразлични към бъдещето на своите деца и внуци, към съдбата на свидното ни отечество, да подкрепят с гласа си истински сериозните и демократично мислещи, твърдо и доказано антимафиотски политици от обединението ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ. Толкова засега от мен. Да живей демократична, добре уредена, европейска и просперираща България! Имаме шанс да спрем настъплението на злотворните мафиотски, проруски, антиевропейски и антибългарски партии!*

  МЕДИЕН ОБРАЗ

  Христо Иванов, по-известен като Бойкикиев или с прякора си Маджото, заявил по адрес на (…), че бил "калинка". (…) Потомъкът на видни комунисти, членове на БКП, семейни приятели на Доган, (…) днес се изявява като голям демократ. Толкова ли е късоглед (…), че не може да прочете собствената си биографията на юрист – празна!  Единственото, което пише в нея, са два реда. Първият: прекратено е разрешителното му за адвокат заради нарушения. Вторият ред: че по милост стана министър на Бойко Борисов със смешните проценти на крупна коалиция от партии, едва додрапала да влезе в Народното събрание. И то далеч не благодарение на неизвестния Бойкикиев, а на автентичната някога десница. Но и там се провали набързо както с адвокатурата, та чак съсипа и коалицията, и кабинета. Та точно Бойкикиев да говори за обслужване, е още по-нахално, тъй като през цялата си "кариера" той всъщност е калинка на разни соросоидни организации, пуснали пипала у нас, за да проникнат в съдебната система. От кратката му биографична справка става ясно, че от 1996 до 2002 г. работи като координатор по проекти в областта на съдебната реформа под шапката на чужди НПО-та. От 2002 до 2006 г. е (...) консултант по проекти на международни институции, разбирайте пак НПО-та (…). И така дълги години все под шапката на различни чужди организации, Маджото е глобяван нееднократно, а после и лишен от адвокатските си права, които не подновява. (…) Още по-скандално е, че Бойкикиев става министър на правосъдието без ни един ден трудов стаж в родната Темида или въобще в областта на правото, като изключим ред доклади, удобни и по поръчка на чужди интереси. (…) Важното е да припомним на Христо Иванов, че цял живот трябва да е благодарен на Бойко Борисов, че го назначи за правосъден министър…**

  Следва

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 8 mar. 2023

Илюстрации:

- Дързост и красота на път към властта.

- "Два весьолъйх друга и фасул чорбой." 

–––

* Копи-пейст от блога на водещия седмично политическо предаване по Пловдивската обществена телевизия, високопарно обявено като висока трибуна за философски и психологически дискусии.

** Текст от сайта ПИК от 6 май 2021 г. Не съм привърженик на стила на ПИК, затова замених с многоточия пасажи с неуважителен тон. Бел.м., tisss.