ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1207.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1207.)

  "Борбата е безмилостно жестока…" – пише в прощалното си послание, може би до всички нас, поетът Никола Вапцаров (1909-1942) часове преди разстрела в тунела на Софийското гарнизонно стрелбище. Предизборната кампания е в ход. Да съхраниш трезвостта си на гражданин на „чиста и свята република”, великолепната мечта на Апостола, да не се поддадеш на манипулации, дали не е най-същественото за всеки, който обмисля дали си струва да гласува на предстоящите избори за Народно събрание! – Аноним (1947)

 10 mar. 1987 

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (2.) 

РАЗГОВОР С YOANA RUBBIN*

    Yoana Rubbin: – Здравей!

    tisss: – Пита се кой има изгода днес българите да сме разединени!

    Yoana: – Сами си го правите. Никой не ви е виновен. От колко години казвам да се обединим! Никой не иска. Всеки се прави на вожд.Костадин – вожд. Ангел Славчев от МИР – вожд. Сума вождове без покритие, надути пуяци. Говорих през лятото с Ангел, искаше да се обединим. После не се обади. Наду се. Писах лятото на ген. Шивиков. Уж искаше. И той се наду. Говорих и с проф. Нако Стефанов, беше съгласен. После и той не се обади. Всички се правят на важни. Лятото и пари бях намерила, но си мълчах.

   tisss: – Съчувствам Ви за наивността. Не това е причината да Ви пренебрегват.

   Yoana: – Гледах им сеира. Тръгват все с големи кошници на избори. После гледат парламента отвън, ама не си правят изводи. Това само глупаци може да го правят. И от това страда народът. Не, не съм наивна. И Костадин излезе фалшив герой... Аз му уредих пари преди години, но не съм му казала. И той се наду и си повярва… Защо не ме харесват? Защото вярват на глупости. Луда съм била.... Пълни простотии. Проста съм била. Ама те са простите.

  tisss: – Очевидно сте тръгнала по грешен път.

     Yoana: – Правила съм световните новини. Целият свят ме знае... Те кои са? Не ги харесвам и аз, но им подадох ръка. И им гледах сеира. Единственият политик съм в света, одобрен от всички по протокол, без ни една забележка от никого. Те кои са? И кой ги знае? Ама няма как да им го кажа. Опитах да се запозная с Малинов... И той ми се надигна. Зарязах го. После като му казах коя съм, се засмя и ме прие радушно. Те си мислят, че съм никоя. Просто искам да ви помогна. Без заплата. Това кой ще иска да го направи за вас. Всички се натискат да ви крадат. И лъжат. Отварят кошниците с лъжи преди избори.

     tisss: – Просто сте сбъркала начина. Сега не е времето на Апостола Левски.

   Yoana: – А какво е? Помагала съм на цели държави. А на една малка България не мога. Толкова разединен народ не съм виждала. Чудя се на какво се дължи! Всички се продават за пари. Затова търся честни и почтени хора. Неколцина от моите честни приятели професори си отидоха. Намират начин да ги унищожат. В парламента само чалгаджии.

  tisss: – Имате срещу Вашата чудесна идея модерна могъща машина за промиване на съзнание. Не смятате мнозинството от нацията за доверчиви и слепи хора, нали?

  Yoana: – Но не се обединяват. Искам да ви помогна от благодарност.

  tisss: – Та ние с Вас сме част от същата тази нация...

  Yoana: – Така е. Само дето се оказа, че аз съм рускиня. А може би трябва да застана по-открито с лицето си пред вас и с моите идеи, които всички те крадат и подлъгват хората с тях от телевизията. Късно научих.

  tisss: – И какво от това?

   Yoana: – Нищо. Просто имам възможности да ви помогна. И съм помагала много на българите и държавата.

  – Българите сме единаци. Така сме оцелявали половин хилядолетие и като етнос, и като нация.

  Yoana: – Да. Искам да сме единни като руснаците, турците, циганите. Всички са много умни поотделно, а ако трябва да направим нещо заедно, не можем... Росен, и той сам прави всичко. Сам си протестира. Сам си вика. И че когато се появи някой, винаги са отделни индивиди. По цял ден пият и се напиват. Държава ще управляват. Костадин с любовницата си, миганка копанарска, лелка на деца, държавата ще управлява. Никой нито ги знае, нито ги брои за нещо. То си има протокол... Те откъде да знаят! Давайте да се организираме и направим, каквото е необходимо. Още някоя година, и няма да я има държавата, ако само стоим и чакаме. И харвардските чудеса дойдоха... Все отбор юнаци. Нямаме сериозни политици.

  tisss: – Народът е по-мъдър от своите политици. Писал съм го в поредицата есета "Дневникът на един пловдивчанин"... Препечатват ги от блога ми в популярен сайт, без да ме питат.

  Yoana: – Може. Така е. И с мен така постъпват... Това трябва да направим. Да дадем на народа вяра. Пускат за мен партенки, че съм луда. Плащат им много пари за това. И идиотите се връзват, и ме питат: верно ли съм луда? А тръгнали с политика да се занимават… Ама какво да ги правиш!

  tisss: – Имаме страхотен опит, като нация. Като сте излезли наяве, какво очаквате?

   Yoana: – Имаме опит, но не го използваме. Чакаме друг да свърши работата. Но ние сме тук. И помагаме. Другите чакат Европа и САЩ. Добре помагат, като ни закопават!

  tisss: – И това не е вярно.

  Yoana: – Кое всъщност е вярно? Кого чакаме! Къде сме! Чакаме на псевдопатриоти, псевдодемократи да ни оправят, като Ристю и генерала… Ние къде сме в тази цялата работа? Никъде ни няма!

  tisss: – Според мен, сте си българка по манталитет, независимо за каква се смятате. Грешката Ви е, че сте припрян човек.

  Yoana: – Даже нищо не правим. И аз съм българка. Каква да съм! Тук съм израснала от бебе. Не съм припряна. Просто няма време. 

  tisss: – Всеки си е на мястото. Напротив!

  Yoana: – На кое място! Даваме управлението на страната в ръцете на неподходящи хора. А ние се правим на умни. Престанах да пиша във фейсбук статии от 5-6 години, защото ми крадат идеите и с тях влизат в парламента, и подлъгват хората. Едно към едно ме крадат... тези смешници, които се правят на политици. 

 tisss: – Империи са изчезвали, многолюдни народи, като 22 милиона кюрди, даже нямат държава. Да не подценяваме нацията си! В Библията пише: "Има си време за всичко – време за събиране на камъни, време за разхвърляне на камъни". Да се повторя: Припряна сте… Това, което мечтаете, не става за къс период от време.

  Yoana: – За какъв период от време, според теб? Кюрдите не ме интересуват. Искате да изчезнете ли? И това вече се говори, голяма работа щяло да е! А кюрдите убиват. И са много прости. И лоши. Самите кюрди, дето са по-богати, крият, че са кюрди. Нито могат да пишат, ни да смятат. Като им дадем пари на пазара, ни връщат повече. А ние им ги връщаме…

   tisss: – Човек се учи и от чуждата участ. Да обобщавам, смятам за голяма грешка.

   Yoana: – Нека да обобщавам, но и да правим нещо!

   tisss: – Нали четете Библията!

   Yoana: – Аз карам 69 години. Колко още трябва да чакам. Да ме убият или да умра? Да чакам! В Библията пише, че след червената река, ще дойде жълтата река. Това в тия новите Библии не го пише. Трябва да стоим и да чакаме ли?

  tisss: – Роден съм на 7 август 1947 г. На кого го казвате!

  Yoana: – На теб го казвам, защото зная, че си сериозен. Да чакаме още не е сериозно! Чакахме СДС да направят добро. Питах ги, защо така правят. Не ми харесваше... Тези подлоги! – така им казвали на Запад, те съсипаха всичко. 

  tisss: – Това моето "чакане" ли го наричате?

   Yoana: –  Сега кого да чакаме? Аллах ли! – както викаше баба ми. Дай да се обединим и да започваме работа! Поотделно сме много слаби.

   tisss: – Не се броя за слаб.

   Yoana: – Каква е файдата? Щом не сме обединени, всичко друго е излишно. Будим уж хората. Поразбудихме ги, но не съвсем. Това гледа ли го от вчера?

https://www.facebook.com/100001288847244/posts/pfbid0NoDmpiSVaDzaHCwLX1HEXQfEVx8L953HuT5HqwsNuyFayEhYC2LgvGxkVkirtrmol/ Сега го видях. Снощи ми го пратиха, но не се отваряше.

   tisss: – Ще го видя. Благодаря!

   Yoana: – Искаш ли да участваш в тв-предавания по СКАТ ТВ?

   tisss: – Не, категорично!

   Yoana: – Добре.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 mar. 2023

Илюстрации:

- Йоана – с признателност към българите.

-  И тази пяна ще оттече, категоричен съм. 

–––

* Сюжети от действителността. Разговор в дните, когато българската ни нация възспря депортацията на българските евреи към нацистките лагери на смъртта в Централна и Западна Европа. Г-жа Йоана Рабин (1955) съвсем не е случаен човек.Бел.м., tisss.