ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (394.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (394.)  

   "Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)

  06.08.2004. ВЪЗЛИ И БРИМКИ (1)

  Natura abhorret vacuum (Природата не търпи празно пространство; с.232, Исак Паси, "Смешното"). И тъй, Валя Радинска обясняваше по радиото как твори и как небето се отваря над нея и Бог й придържа ръката, когато ниже великолепните си стихове, пред които от възхищение замира светът, но следващите поколения ще отсъдят кой колко струва. Твърдение – вярно в основата, ама и в крехкото й позиране в ролята Човек на духа, ми се стори като луничките на червенокосо 19-годишно момиче, най-чаровното, с което съм се целувал по градинките на София през април и май на далечната 1970 г.

  Вчера по джиесема говорих с Георги Найденов (1945). Обади се от София. Напомни ми, че поел ангажимент да възстанови членството ми в СБЖ, в Съюза на българските журналисти. Утре, 7 август, навършвам моята 57 година. В наличност разполагам с 94 стотинки, задлъжнял до гуша. Дълговете ми в момента надхвърлят 2200 лв., а нямам нищо срещу похарчени по щуравата си мечта пари. Но продам ли всичките 250 екз. от книгата, мисля си, ще имам кръгло 2500 лв. Но това е само красив проект в момента. Кога ми е най-чоглаво и животът ми сякаш застива, в такъв момент най ми се мечтае; мечтата при мен е нишка, по която се изкачвам към небето. Творчеството е от глад по непостигнатото. Ситият задоволен човек е непродуктивно съществование – решавам, стиснал зъби като упорито бойко хлапе от прашните бедняшки пловдивски махали.

  09.08.2004.

  Печатарят от Рогош ми стана тема за обсъждане последните два месеца. Притеснен съм от уклончивите му отговори, от обещанията, които не изпълни, от откритието, че няколко пъти вече ме лъже за цени, за срокове по отпечатването на книгата ми. Не го обвинявам, но и не мога да се побера в кожата си от яд, че влязох в такъв батак да се ангажирам точно с този, след като бях усетил що за птица стои насреща ми; нали вече имах горчивия опит как повече от четиринайсет месеца ми печата визитка, която инак биха ми отпечатали в ателие на пловдивската главна за три часа срещу седем лева, а не срещу петнайсет, колкото му предплатих пред Емил** в кафенето на Маруф! Ангел Грънчаров (1959) ми се оплака, че печатарят проточил печатането на книгата му шест месеца. Стигнал дотам, обезверен, тръгнал да се договаря с друга печатница, махнал с ръка: каквото се лъгах, излъгах се, а парите, които съм предплатил, съм ги изгубил.

  Може би тъй трябва да подходя в моя случай. Но това забавя появата на книгата ми най-малкото с година и две, освен че ще ме вкара в нова финансова авантюра. Срещу вложените дотук пари имам в огледален вид разпечатки на принтера ми, с които мога евентуално да се договарям с фирма "Таф" или с печатницата на Димитър Димитров, който само за десет дни ми отпечата книгата "Кардиф" срещу десетократно по-ниска сума през 1998 г. и съвестно изпълни договора помежду ни, нещо повече – изпрати с кола на печатницата тиража от 300 екз., старателно пакетирани, до училищния вход.  

  10.08.2004. 

  С Емил в кафенето на ъгъла покрай шосето за Асеновград, където ходим чат-пат от години. "Мислех, че ще извадиш нещо да ми покажеш, да се похвалиш" – мести стола, отваря ми място край масичката в кварталното им кафене. Отговорих, че съжалявам, но не виждам вероятност да си видя някога книгата отпечатана, взех да губя надежда. Нищо лошо не казах за Чонов, стиснах зъби и заговорихме по други теми... Избрах си две книги за четене от мазенцето, дето е "офисът на Емил": Събраните съчинения на Платон, том І и ІІІ. Интересува ме какво е написал Платон за Сократ, и по-конкретно – живо ме интересува ироничният Сократов стил, който понякога ползвам, без да съм знаел за Сократ и за начина му да общува с опонентите си.

  11.08.2004.

  В марксистката философия, която обожествява Парижката комуна от 1789 г., бедни, безимотни и унижени, т.нар. пролетарии, са водеща сила по пътя на обществото към бленувания Свят на свобода, братство, равенство. Трикът на К. Маркс е уж в името на справедливостта властта да премине в ръцете на лумпени, парвенюта, лицемери, все "герои на новия ред". И тъй новите мародери да заменят бившите, ояли се и до смърт омръзнали възгордели се тепегьози във властта. Но в естествения обществен живот заможен е трудолюбивият предприемчив човек. Слабо звено при демокрацията е, че гласът на отпуснатия безволев ленивец и гласът на активно действащия стопанин са изравнени в избора как да се устрои Държавата. Неактивната част от българите – два и половина милиона пенсионери, фактически определя структурата и персоните във властта. Младите българи поначало не гласуват, ако не са били подмамени от лъжите на някоя "синя" или "червена" политическа формация. Политиката обаче е изкуство!

  12.08.2004. 

  Имам усещане, че развързвам възли, но и нови бримки, които ми заплита печатарят от Рогош, когото – вярно! – никога не съм имал за приятел, но съм приемал за събрат по участ, българин с нелек живот и натрупан опит. Не знам какво да го правя хубавия човек, който сам ми се предложи да отпечата книгата ми, но сега ми загробва мечтата. За парите – майната им! Съсипа ми мечтата... Мечтаех книгата "Ламски", писана десет години от пролетта на 1994 до април 2004 г., да ми е празник, а то се виждам нагазил в тресавище някъде из кърищата покрай село Рогош, на някакви си 7 км. от Пловдив.

  13.08.2004. 

  Снощи, до полунощ гостувах у Петьови в съседния вход на блока. Угостиха ме и пих уиски "Джони Уокър", дариха ми пластмасова запалка, разправиха ми за чудодейното въздействие от продукти на фирмата "Хербалайф" върху всеки, преследван от мерак безболезнено и бързо да смъкне 15-20 до 35 кг. тлъстини. Нямам излишни килограми, нямам по себе си филенца и буци от телесна мас, но не било зле да го имам предвид, ей тъй, като възможност, ако ми се наложи евентуално. Показаха ми четири фирмени албума с цветни снимки от Западна Европа, където ходили на екскурзия, уредена от "Хербалайф". Похвалиха ми и чудесната немска бира "Бекс", която пловдивската ни пивоварна "Каменица" отскоро произвежда. Съседът работи там не знам точно като какъв, и естествено е да си хвали стоката, мисля си, докато сърбам горчивата бира и се насилвам да се правя на щастлив, че се наслаждавам баш па на немска бира. Пък аз бира не обичам.  

  В два декара чиния току пред мен сервираха вкусни хапки месо, деликатесен салам, луканка, кашкавал, сирене, млечна салата с маслинка в средата, а подир аперитива с уискито дойде ред и на три огромни кебапчета с прясно нарязан сочен домат вместо салата. Имаше съдче с ледени бучки за уискито и газирана михалковска вода, която, между другото, от всичко сложено на масата най ми хареса. Беше нещо като ритуално хранене със сладък мухабет. Петьо и съпругата му – името така и не запомних, около два часа от петте ме хвалеха като учител, ле-ле!... Бяха доволни и горди, че синът им Дечо – седмокласник, когото готвих по български и литература около половин година без пари веднъж седмично по за два и половина-три часа в неделя сутрин, го приели да учи френски в тукашната езикова гимназия. 

  Канеше се Дечо уж математика да учи по-нагоре, па и родителите май бяха убедени, че математиката му се удава, а виж, в последния момент се оказало, че литературата, която доскоро го тормозела, направо казано, плашела го, била му хептен непонятна... та литературата и българският отведнъж, оказало се, му станали любими. Изкарал на приемния изпит малко над четворка и в списъците бил далече преди мнозина пълни отличници в списъка, които по литература получили по-ниски оценки от него. "И това го дължим само на теб" – похвалиха ме родителите му многократно. 

 Пиша ги тези работи, и хем ме досмешава, хем ми е малко тъжно. "Виждаш ли, мамо, шефката на френското училище каза, че не й трябват отличници с надути оценки, ами интелигентни ученици. Значи, аз, мамо, съм интелигентен" – ей тъй говорел синчагата Дечо. Заръчал от селото на баба си, на Бате Пешо Президента селото – Манастир над Асеновград, майка му и баща му на Дечо специално да ми благодарят. 

  Днес е т.нар. Черен петък, петък тринайсети. Казват, че западните банки този ден не работят. До шия съм в дългове, книгата ми кисне във вид на купчини отпечатана вече хартия в три стаи на II етаж в доста прилична селска къща само на 7 км от Пловдив, в Рогош. Видях купчините хартия да прашасват върху масите там, но повече ни вест, ни кост, че ще си видя книгата готова. Нещата около тази лична авантюра усещам целите във възли и бримки. Може би трябва да престана да мисля за книгата? Дали пък това не е целта на занятието! 

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 20 dec. 2020

Илюстрации: 

- Една снимка е повече от сто думи. 

- Моята сербез правнучка Виктория.

___

* В книгата ми от 1983 г. "Сутрин рано" в изд. "Христо Г. Данов" печатарят се води редактор.

** Емил Калъчев, дългогодишен редактор в пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (393.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (393.)  

   "Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)

  02.08.2004. ТОЗИ СТИЛ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ

  В петък след обяд в заведение на столичния футболен клуб "Славия" униформени дошли с полицейски джип и разстреляли боса Бай Миле на застрахователната фирма СИК*, барабар с петимата му телохранители, а други двама от дружинката душа берат вече във Военномедицинската академия. Току що депутатът на СДС Николай Николов (1959) по Радио Нова Европа съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР". Вчера в градовете на Ирак Мосул и Багдад по едно и също време били взривени дистанционно с кола-бомба пред поне пет християнски черкви, когато храмовете са пълни с богомолци, дошли за празнична християнска вечерна молитва.

  Информационните емисии на българските и световните медии все повече замязват по основния си тон на военно комюнике от фронта. В Щатите властите обявили втора степен готовност в очакване на не един терористичен акт от мюсюлмани-самоубийци. Заплашени са сгради на нюйоркската стокова борса и други центрове на световните банки и световната търговия с ценни книжа. Социалистите вчера на старопланинския връх Бузлуджа провели 50-хиляден митинг, където – преоблечен като рокер, лидерът на БСП Сергей Станишев обявил "сериозна заявка" обновените пречистени комунета пак да поемат управлението на Републиката.

  От двете най-яки национални телевизии БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташи и плътно обкръжилите ги сноби, наред с травестити, курви и мародери на днешна България. По Нова телевизия, титулувана като българската ни CNN, снощи повторно излъчиха едночасово предаване, където обсъждаха важни за нацията теми:

  1) Гей ли е лидерът на партия Новото време Емил Кошлуков?

  2) Кой подарил луксозния мерцедес на госпожица Ирен Онтева?

  3) Как ще си обзаведе 450 кв.м. палат в столичния квартал Драгалевци свързаната с мафиотите Шеста по хубост в света Жени Калканджиева (1975), която възнамерява да огради с високи зидове имота си, за да не й загрозяват пейзажа комшиите с бедняшки къщурки, или как в зала на два етажа Жени проектира кът за изискани персони, за да отмаря с философски мухабети пред ястия с бяло вино или игра на бридж.

  В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" на двата скункса Андрей и Иван с най-висока гледаемост темата на ожесточения диспут беше дали една дама е в състояние пълноценно да се люби с двама и трима мъжкари едновременно и хубавата курва по любов ли се омъжва или встъпва в брак, само за да си устрои живот в разкош, кеф и мързел. Голям проблем за цялата нация, уважаеми български теле-зрители!

  Единствено чрез възобновеното предаване от Татово време "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян в разговор in live с двамата сина Кин и Стефан на наскоро починалия Радой Ралин възкреси пред българина представата за човек, който живо се е вълнувал през последните двайсетина години за притесняваните от властта личности в българското изкуство и култура и мизерните пенсии на днешното поколение пенсионери. Като глас от пустошта прозвуча разговорът на Кеворкян със знатния строител Игнат Раденков, който каза тежки думи за управляващите: че по върховете на Републиката са същите партийци от редиците на Бай-Тошовата гвардия, окопали се в сърцевината не само на БСП, но и на мнозинството от регистрираните двеста политически формации у нас.

  От всичко дотук оставам с усещане, че сега в Република България цари романтичен зловещ хаос, което значи: всеки се спасява как може, а обикновеният простосмъртен човек у нас изнемогва, отдавна е престанал да слуша какви лъжи плещят политиците и мечтае само как да си плати тока и хляба. Че този българин е озадачен – доста меко казано, от разкоша, в който се вихри най-посредствена измет: политически шмекери и отрепки, мяукащи за любов певачки и травестити с нежни гласове. Култура, изкуство, образование, съдилища, държавна администрация, кметски управи – всичко е пълен батак и крадците от съграденото с труда и мерака на поне две поколения обикновени граждани стават все по-нагли, а тях ги охранява част от продажната ни интелигенция.

  Около дванайсет по обяд говоря по телефона с Тодор Чонов. Първо чувам бодрия мъжествен, много решителен глас на родения тарикат: "Мисля за теб, работя за теб!" И за миг си се представих като Наполеон, възседнал бял кон, как приемам парада на строената гвардия. Според онова, което наприказва, книгата е набрана почти, корици още не бил почнал да прави и изобщо, зарязал работата по книгата. Научавам и че е печатал върху хартия от двете хиляди листа снежнобял финландски офсет, които му откарах на крака в селската му къща за допълнителни сто екземпляра на книгата ми. Този е типичният българин, мисля си, който е известен с нехайството си и с това, че не спазва ни срокове, ни клетви, ни заклинания в името на децата, на майка си и баща си, роден сякаш единствено за да нарушава тържествените обещания и подписаните с пищен салтанат договори, но какво да го правя: характер?! Каза, че ще звънне, щом се завлече до неговото родно село Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато подир седмица най-вероятно, когато пак ме хванат нервите, не взема пак да го търся.

  Мога да се кося от яд, мога да го нападам, но този стил ми е добре познат – да ми се разтакава, да отлага работата до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой знае! Лошото е, че ми обърка всички предварително кроени планове и сметки точно когато съм вече в годишен отпуск и имам възможност да популяризирам книгата си, пък и евентуално да се видя с някакви пари от продажбите й. По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лв. суха пара, задлъжнял съм с още около 250 лв., а ръцете ми са вързани и съм принуден да завися от мимолетни настроения у човека отсреща – печатар, поет и обществена личност, която пловдивската общинска управа по случай рождения ден на Ботев наема да чете похвално слово пред паметника на войводата в пловдивската Цар-Симеонова градска градина. Конвулсии на общественото безхаберие в Пловдив!

  И така един слънчев ден за Българската демокрация вероятно ще прогледна, за да се откажа завинаги от:

  1. Сборник с четирийсет къси разказа "Мелодиите на Дино".

  2. Биографичната новела "Ася".

  3. Сборник стихотворения "Порто Фино".

  4. Есеистична хронология "Дневникът на един пловдивчанин".

  5. Сборник сентенции и афоризми с двайсетина мои карикатури.

  6. Политически статии от 1990 г. във вестник "Демократическо знаме".

  Католическият папа Йоан-Павел ІІ е трогателен с увереността, че е Божи наместник в този свят.

  Католицизмът е донесъл не по-малко беди на човечеството от друга една религия, появила се шестстотин години след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките там салтанати, златоткани наметала, везани одежди и самата папска тиара спорят с евангелския текст, където греят думите на Иисус: "Кога се молиш, влез в скришната си стая** и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно"...***

  Надвечер звъних по телефона в Рогош. Общественикът Чонов не се е прибирал от Пловдив. Ама разбира се, рапорт приет! Този нашенски стил вече ми е добре познат.

  04.08.2004.

  Преди десетина минути говоря по телефона с Рогош.

  – Тодоре, кажи какво става, объркваш ми всички планове.

  – На мен яйце ми се пече на задника, ти ме притесняваш. Не искам да ми говориш с такъв тон! – Счупила се някаква част на машината за печат; майстор щял да я оправи.

  – Колко работа ти остава по книгата?

  – Не мога да кажа.

  – Колко време ще продължи ремонтът на печатарската машина?

  – Като я оправя, ще ти се обадя. Надявам се до ден-два.

  – Обърка ми плановете. Уговорил съм хора и от чужбина, а ръцете ми са вързани.

  – Ако не ми вярваш, ела да видиш на какъв огън съм!

  И приключихме. Щял да ми се обади, като е готов. Година по-късно ще си отбележа към записа от деловия ми разговор с Рогош, че повредата на печатарската му машина до онзи ден през август е била седма по ред важна причина добрият човек да не може да си свърши работата.

  Цял месец ми вървеше по петите, идва и в училището, където работя, звъня ми в полунощ, уверяваше колко доволен ще остана, и все се налагаше да му давам дребни суми, докато изкрънка от мен цялата сума, която му бях обещал, но само когато си свърши работата по книгата. Само аз съм виновен! Не давай пари, преди да видиш свършена работа от някой, дето не го знаеш какво може, пък и какви главоболия може да ти навлече. Не е общественикът виновен, виновният съм си аз!

  Още един шмекер, посредствена личност, окичена с титли професор и академик, бе разобличен – този път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряването на лоби за кандидатурата на Лондон за следващите – ако се не лъжа, зимни олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, Иван Славков, зет на Тодор Живков, бил склонен да осигури поне още седем гласа измежду средите на висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!

    Лежи юнакът, а на небето

    слънцето спряно сърдито пече;

    жътварка пее нейде в полето,

    и кръвта още по-силно тече!

    Жътва е сега... Пейте робини

    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

    в таз робска земя! Ще да загине

    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!****

Ега си, този тип не си играе на дребно! Ухилената му противно физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на тв-екрана, с вирнат показалец над притихнала България, с неизменната чаша уиски и пура, изтегнат на кожен диван или олюлявайки се с ехидната усмивка на оглупял от алкохола грандоман, бившият ватерполист 155-сантиметровият Славков се изживяваше като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тодор Живков.*****

  Снощи и тази сутрин по бТВ показаха част от заснетия със скрита камера бонвиван, който от петнайсетина години нагло се надсмива над плахите опити да бъде смъкнат от високата длъжност шеф на Българския олимпийски комитет и шеф на футболната федерация в България – местенца злачни, удобни за огромни далавери по източване и преразпределянето сред висшата номенклатура на спорта у нас на милиони долари.

  Съобщиха между другото че зетят на Тато подарил на сегашния министър на спорта някой си Васил Иванов – зализан сладкар с приятното италианско прозвище Лучано... та академик Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар – по английски) за рождения ден на сладкаря-министър. Може дарителят страстно да обича пастички, баклавички, боза, мина ми през ум. Като попитали въпросния Васил Иванов – Лучано като как възприема жеста, рекъл скромно: "Това са човешки работи", демек: какво сте се вперили в подаръка! Мен ме обичат. Преди няколко години академик Иван Славков основа партия "Напред, България!" по образец "Форца, Италия" на фамозния Силвио Берлускони, днес вече президент или премиер-министър на Италианската република. Явно, изчерпало се е търпението на западноевропейското гражданско общество, и то, което не успя да се справи с любезния Берлускони, тръгна да извади зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка, окупирала коридорите на властта.

  Завчера, 1 август, на връх Бузлуджа 50-хилядно множество приветствало лидера на БСП, облечен като рокер Сергей Станишев (1966). Емил Калъчев, заедно с редактора на вестник "Арт-клуб" Тодор Биков поканили и афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, ала Маруф не отишъл. Синовете и внуците на бившите партийци от БКП се канят да управляват с призивите за Свобода, Равенство, Братство. Защо им е тази демонстрация на самочувствие, като така и така именно комунисти са заели ключови позиции във всички сфери на управлението при нас, независимо под каква табела са се обявили. Чудно ми е Западна Европа не съзира ли това лицемерие и страстта към милиарди евро, които предстои да потънат на все същото място – в личните банкови сметки на старите управници и техните млади рожби!

  Днес или утре ще е погребението на заклания, обезглавен според вековна традиция българин, отвлечен като заложник на ислямската Ал Кайда в Ирак. Името му е Георги Лазов и в родния му град Кочериново обявили тридневен траур. Накъде вървим!******

  Милиони българи едвам преживяват с по 60-100 лв. месечна пенсия, безработните са около милион, а външната конюнктура все по-тревожна се очертава – изправени сме пред война между исляма и християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци в океана. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, а обитатели на гетата ни ги навират в очите с техните зулуми и шмекерии, за да не се усетим как се е изправила г-жа Държавата именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си.

  05.08.2004.

  "Аз съм в литературата от трийсет години насам... Имала съм случай в Пловдив, на литературно четене, изправя се един човек и..." И т.н. И после сентенцията: "Човек е много неща", плюс откритието: "Талантът може да съжителства с ужасна проклетия". "От 1996 г. водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет. Хобито ми е четене и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя." За да обобщи в края на двайсет и пет минути ефирно време по Радио Нова Европа с покъртителното: "Смятам, че съм силен човек". Двайсет и пет минути водещата приятното предаване "Добри познати" Златна Костова хвали поетесата Валентина Радинска като талантлив човек, който се занимава основно и единствено може би, само с "високото изкуство".

  Слушах лакърдиите на В. Радинска, дойде ми на ум надслов, подходящ за нейните претенциозни слова: "Бледи анемони". Нямам представа как изобщо изглеждат тези анемони (съсънки), но подходящо ми звучи, понеже е екзотично и тъжно, няма нищо общо с жизнерадостната двайсетинагодишна Валя от Сливен през 1970 г. – студентка първокурсничка в СУ-то по специалността Българска филология.

  Гиньо Ганев, женен за щерката на Кимон Георгиев*******, чувам, бил председател на Инициативен комитет за честване на 60-годишнината от Победата на Славния Девети септември 1944 г. В този славен инициативен комитет (комитет?) членове са стари и добре познати лепки, далдисващи (гмуркащи се) около властта отпреди победилата у нас демокрация, като и мухабетчията на салтанатлии мазни масали Вежди Рашидов (1951), непотопяемият очарователен с глупостта си Велко Вълканов (1927-2016): и той професор като Батето Иван Славков, и други добри познати от Бай-Тошово време. Та ми иде като онзи завалия да изокам: Бе каква стана? Уж се преоблякохме, ама като се огледам, простият българин си е на същия хал, а най-горе пак тарикати се накиприли!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 19 dec. 2020

Вж. интервю с Иван Славков********

___
* Изпълнителят на т.нар. мокри поръчки Милчо Бонев, по прякор Бай Миле (1961-2004).
** Т.е. вглъби се в себе си, не се моли показно, обърнал насред площада лице към твоя бог...
*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7.

**** От баладата "Хаджи Димитър" на Христо Ботев, като пародия за любимеца на софийската соц. бохема, която страдаше, че Батето се кълне като крадлива циганка в чужда къща, че е чист като момина сълза пред съвестта си. То пък една съве-е-ест!

***** Любим събеседник беше Иван Славков (1940-2011) на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков (1952), Кеворк Кеворкян (1944) и прочие хора от онзи период на соца. Така че не Кеворк Кеворкян, а Славков или Батето е ключова фигура за манипулирането на българите дотам, че да свикнат с гърчовете и гримасите на посредствеността.

****** Вж. https://intrigi.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE-%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/ &

https://intrigi.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE-%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/

******* Кимон Георгиев (1882-1969) от Пазарджик. Професионален превратаджия в най-новата българска История. В основата е на три военни преврата, катурнали три правителства на България. 

******** Вж. https://www.youtube.com/watch?v=ayUIvG5asjU Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (392.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (392.)  

   "Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)

   14.09.2009. 

ОТЛИТНАХА МИ ГАРДЖЕТАТА

Пораснаха и двете дъщерички:
едната въглен, другата пшеничка.
Отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,
да се гневя, изобщо – да мърморя.
Как всичко се оказа равно-равно,
утихнало и някак си... безславно!

Къде останаха въздишки, врява,
и всъщност, вече що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено конче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, но нещо ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше адски прашен,
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни,
естествено – и с жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

че никога без бой не се предаде...
Рискуваме, нали, кога сме млади!
А днес, уви! – тъй плаши самотата
и няма смисъл даже суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
ти липсва някогашната им врява
и само спомените ти остават.

Наоколо гъмжи от идиоти,
ала нали това ти е животът
на българин в ограбена държава,
която и сълза не заслужава!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 18 dec. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (391.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (391.)  

   "Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)

   31.07.2004. ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО

  Не всяко идеално женско лице, тяло, присъствие в пространството – глас, аромати, жестове, докосвания – привлича и ни изкушава. Изобщо, не всяка идеална структура предизвиква положителни емоции. Орнаментите от вътрешността на мюсюлманския храм, например, които вероятно би трябвало да ме очароват, ме оставят равнодушен, понеже претенцията, че са красиви, е дотолкова настойчива, та ми създава усещане за заслепеност, за преиграване, което в прекалеността може да бъде и отблъскващо. Тъй, след като се дивил в центъра на Москва на нейните църковни кубета, наш Пенчо – синът на Петко Рачов Славейков от Старата българска столица Велико Търново, с ирония говорил в компания на приятелите си, че църковните й кубета мязат на торта.

  Човешкото е нормално, когато допуска някои дребни грешки в пропорцията. Иисус е уязвим, и това го прави много по-близък до обикновения човек от някакъв си строго осъразмерен и могъщ в излъчването – затова именно! – подтискащ бог, с други думи казано, такъв образ сякаш ми доказва, че и красотата може да бъде жестока и мрачна спрямо човешкото у мен. Такъв образ няма как да ме увлече.

  Чувствата се пораждат в граничната област – където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е грешен, не се поддава на строга логика. Всякакви всеобемащи и уж обясняващи света докрай теории, идеи и религии отблъскват със своята строгост. Фанатикът безусловно вярва, понеже е посредствен. Фанатизмът е вдъхновил инквизицията на католицизма, фундаментализма в исляма, бетонната самоувереност у комуниста, фашиста, нациста, аятолаха и афганистанския талибан, самоувереният завоевател, прекосил Атлантика, за да пренареди Арабския мюсюлмански Изток.

  Любовта се обновява не в безпределната сляпа вярност, а в стремежа към вярност и съвършенство. Съвършеното ме прави безразличен, защото е свършен факт, аз не съм му нужен другояче освен като апологет, отдаден докрай последовател, готов да му се подчинява при всякакви обстоятелства, възходи и поражения. Апостолите на Иисус са вдъхновяващ пример именно защото се стремят към Него, без да са копие на богочовека. Някои хора у нас, в България, съжаляват, че Левски не се поддава на канонизиране като християнски светец, понеже неволно убил чорбаджийския слуга, а не би трябвало да съжаляват.

  Васил Левски е такъв образ от граничната зона, където високите духовни енергии се срещат с тленността и с присъщите й страсти. И в това е неговото обаяние – хем прилича на нас, хем носи у себе си в далече по-висока степен божествената искра за свобода и хармония между човеците. Ако вече не сте забелязали, подире му шетат неколцина, като Анастас п. Хинов и Димитър Общи, например, сеячи на раздори и омраза, но той никога не слиза до тяхното ниво на отношение към света.

  Идеалната окръжност е символ на съвършеното, т.е. на свършеното. Като основен творчески импулс в реалния материален и духовен живот на човека, Любовта за мен лично е призвана не за съзерцания, а за творчество, възражда там, където предстои да се роди нещо ново и различно от досега установеното.

  Докато има грешници, ще има и Любов.

  01.08.2004.

  Ако няма съпротива, няма и Любов. Любовта е априори творчество на нещо ново. Където всичко е докрай подредено, хармонизирано, Любовта отлита; нейната бледа сянка е уважението, страхопочитанието, но тези две не могат да я заменят. Странна, парадоксална е връзката между Бога-отец и Бог-син... Гневът на стария бог плаши и унижава; Иисус – напротив, уязвим е, и колкото по-жестоко са се отнасяли към Него, толкова по-мил, по-близък покрай мен усещам. Иисус се уподобява на обикновения простосмъртен човек, за да ни вдъхне увереност в изпитанията. Позволеното, това е сферата на Бога-отец; Иисус е великолепен именно защото е унижаван страдащ дух, който ни учи: където е Любовта, там са гейзерите на божественото, и не се колебайте да прекрачите и правила, и забрани, ако това, което ви води, наистина е Любов, а не жажда за притежание и преследване на несъгласния с нас! Съгласие насила не бива.

  Богът-син е най-силният аргумент за необходимостта от Бога-отец, и това, мисля, е диалектическо единство. Богът-отец е могъществото на Силата, която с нищо се не съобразява освен със Себе Си; Богът-син е облагородената от човеколюбието Вяра. Всъщност, Иисус в човешкото си пребиваване, когато е в човешка плът, непрестанно се позовава на Бога-отец, от Когото черпи енергия за Своите чудеса. И какво излиза? Духовното укрепва и просиява, очовечавайки, изпълвайки с човеколюбие жестоките стихи на Абсолютната власт, която тиранизира света, т.е. всичко живо на земята.

  Ислямът, юдеизмът, доколкото ги разкодирам като философия, куцат в този пункт. Според текстовете на Свещения Коран всичко живо тук е под контрола на Върховния суверен, следователно няма движение, няма развитие, няма напредък. И пак според този текст, духовното ни се представя като застинала каменна лава и облаци над нас. Затова фанатичните ислямски общности нищо съществено не са сътворили досега за човечеството, или ако го има, същественото е сътворено въпреки тях – Авицена* ми идва на ум в този миг. Озлоблението, което възпроизвеждат вследствие униженията, на които сами се подлагат тези особени общности, подтиска живота в материалните му плътски форми, обещавайки илюзия за Отвъдния джениет – райски сладости под сянката на Върховния деспот.

  Фанатично убеденият сляпо вярващ ме отблъсква както всеки друг фанатик, също както фанатизма изобщо, понеже гори от желанието да... умре, отнасяйки в отвъдното тълпи мразени до пароксизъм лоши "неверници". Какво е това? Може би – отчаяние, въздигнато до висша степен вдъхновение? Тук няма място за Любов и праведният е не герой, а страст за смърт, инструмент за ярост към греховната човешка природа.

  Християнската философия, като подход към грешния човек, е ключово завоевание на двехилядигодишната ни цивилизация. Без да оковава човешката ни природа, то е подтик да разширяваме териториите на познание, без да унижаваме любопитството, изкушенията, неукротимата любознателност, така присъщи на слабия наглед и силно уязвим в плътта си боледуващ, възторгващ се от себе си и природата смъртен човек.

  Представен като един от сто и двайсетте пейгамбери**, Иисус е, според Свещения Коран, принизен до един от многото слуги на Бог-отец. Чрез тази незначителна сякаш корекция върху християнската версия на библейската легенда за отношението между Бог-отец и богочовека Иисус, отнета е съществената част от християнското учение и манталитет: възможността чрез любов да се решават жестоките противоречия между човеците и между човешките общности навред по планетата.

  Бог-отец, Бог-син, Бог-дух в своето триединство са подход, обновяващ остатъците от неандерталщината, нахъсването на огромни множества срещу останалите огромни множества от разни човеци, които не споделят фанатичното едностранчиво мислене. Величието на християнския подход е в това, че без да отрича Бога-отец и без дори да се усъмнява в неговата власт и мощ, го въздига, като част от духовното мироздание. Избягната е конфронтацията, мъстта, озлобяването. Пред човешката личност нещата са представени така, че личността – според жизнения си опит, ум, генетични заложби, сама да преценява кое е Добро и кое Зло. Доверието, проявено към човека изобщо, е жест, възможен единствено от страна на духовно извисени мислещи умове. И така от древността до днешните дни гласът на мъдреците ни помага да живеем, настоява да търсим и създаваме хармония дори там, дето Зло и Хаос тържествуват самодоволно. Модерното цивилизовано общество в момента се занимава с кървавите сблъсъци в Близкия Изток, с прояви на издевателства над невинни. Но това са крайни резултати от едно в генезиса си античовешко отношение към проблемите на планетата. Наивни ли сме или интелектуално посредствени да не разберем сърцевината на нещастията

  Противопоставяне християни-мюсюлмани е непродуктивен подход и път без изход. Мислещите умове би трябвало отдавна да са разкодирали посланията от легендата за богочовека Иисус, който – без да отрича Бог-отец, и непрекъснато позовавайки се на Него, извършва поврат в мисленето, което е нежна революция в сферите на духа. "Аз съм Пътят, Истината и Животът – казва Иисус, и още – дошъл съм не да ви съдя, а да ви помогна. Не съм тук заради праведници, а заради грешниците тук долу, на земята".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited by 18 dec. 2020

Илюстрации:

- Авицена, баща на модерната медицина.

- Москва, храмът "Св. Василий Блажени".

___
* Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина – Авицена (~980-1037) е персийски поет, лекар, философ, учен, музикант. Автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина. Смятан е за бащата на съвременната медицина. Съчиненията си писал на персийски и арабски. Последовател на Аристотел и на неоплатонизма, той е сред най-значителните личности на Ислямския златен век, наричан още Ислямския ренесанс (ср. на VIII до ср. на XIII в.), в чието начало Арабският халифат бил най-могъща държава. Трактатът на Авицена "Канон на медицината", състоящ се от пет части, е преведен през XII в. на латински, след което няколкостотин години е основно ръководство за лекарите в Близкия изток и Европа.

** Апостоли, пророци, агитатори или пропагандисти на Небесния управител на Вселената.

*** Исус отговори: "Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез Мен се стига до Отца. Ако бяхте познали Мен, щяхте да познаете също и Моя Отец. Отсега нататък Го познавате и сте Го видели" (Йоан 14:6-11). "Идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Матей 9:13). "Върни ножа си на мястото му... или мислиш, че (не мога) сега да помоля Своя Отец" (Йоан 5:20). "Бог ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога" и нататък: "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши... (Йоан 14:10).

Караваджо, Залавянето на Христос (1598-1599)

…И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си, и като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. Тогава Иисус му казва: "Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат" (Мат. 26:51-56). Вж. https://www.kmeta.bg/veliki-chetvurtuk-e-tajnata-vecherya-s… Бел.м., tisss.