ФИЛОСОФ-ПСИХОЛОГ МОЛИ И ПРЕПОРЪЧВА

ФИЛОСОФ-ПСИХОЛОГ МОЛИ И ПРЕПОРЪЧВА

I.

Благородна човешка инициатива в помощ 

на философа и писателя Ангел Грънчаров

  I. Благородна човешка инициатива в помощ на философа-психолог

Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и писател, който в момента е в тежко положение: загуби съдебното дело срещу уволнението си от работа и съдът го осъди да плаща съдебни разноски в размер на голяма сума пари, а пък тя се увеличи още повече защото го дадоха на частен съдебен изпълнител. Става дума за г-н Ангел Грънчаров. Нека да проявим своята човешка и гражданска съпричастност по следния начин – като си купим поне една негова книга (хартиено издание). Заглавията на книгите му можете да намерите в неговия блог.

Протест на Ангел Грънчаров

  Здравейте читатели на блога. Пиша тази статия с молба да помогнем на учителя по философия Ангел Грънчаров, който започва протеста си на площад Джумая Джамия. Нека който е свободен, да помогне на човека в неговия протест. Пояснявам, протестът ще бъде мирен, няма да се крещи.

II. Реклама на философа-психолог

  Ако сте тревожен, чувствате се изолиран, имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна, по-добро качество на живот, обадете Му се!

III. Философски дискусии

Диалог № 1

  Анонимен: – Съжалявам, отдавна не ползвам печка и подпалки не са ми нужни. А тези бълвочи (философските опуси) на Грънчаров за друго и не стават. Нека се поучи от други, но това е мисия невъзможна. Де толкова интелект! 30.06.19 г., 14:17

  Философът: – Другарко, ама Вий много сте строга, ма. И най-вече не Ви ли писна да изгаряте вътрешно от толкова тъпата си завист?! Пишете, ма другарко, напишете нещо, издайте го, за да мирясате най-сетне. Но като си немате талантец, немате и никаква надежда нещо да напишете... освен доноси де. 30.06.19 г., 20:10

Диалог № 2

  Анонимен: – Грънчаров, след официалното и окончателно решение на ВКС (Висш касационен съд) тази пролет, нито е уместно, нито е морално, нито пък е етично да се представяш за учител и философ. Редно е да се представяш като нощен пазач, бивш учител и любител-философ. 1.08.19 г., 19:58

  Философът (Отговор 1): – Мила, но малоумна и злобна другарко, учител не се става с решение на ВКС, нито човек престава да е учител с решение на ВКС; очевидно са Ви твърде много объркани понятията, явно и не знаете как се става учител. Учител, примерно, може да се стане – както е при Вашия случай, в рабфака, ама тогава се става менте-учител, таман като Вас. Как се става философ явно също така не Ви е ясно, но това никак не е чудно, щото Вие хал-хабер си нямате що е това философия, ала по своя си обичай се изказвате. Аз, примерно, другарко, в момента не просто съм учител, но съм и Ваш, другарко, учител, а Вие от доста време сте моя ученичка. Вярно, доста тъпичка сте, инатлива сте, извратена сте, но въпреки това, аз всеки ден Ви уча на някои неща, ерго, съм Ви учител. Сега разбрахте ли докъде я докарахте с инатенето си? Давам Ви правото от злоба да се ухапете някъде, но внимавайте да не откъснете месо. И друг път много внимавайте когато дърдорите тъпотии, требе да се мисли, другарко, да, требе! 1.08.19 г., 20:21

  Философът (Отговор 2): – Благодаря за тъй сърдечните пожелания, другарко! Простете, а мерзската си душа на море ще заведете ли? Опитайте да измиете злобата и завистта от душата си в морската вода, да видим дали тази мръсотия може да се измие поне малко... 1.08.19 г., 21:00

Диалог № 3

  Анонимен: – За последно да ти дам пример истински и всеотдаен Учител какво представлява и как му се отблагодарява обществото, и да сравниш този пример със себе си. Музикален педагог от Русе стана първия учител, отличен с държавна парична сума пожизнено. Парламентът одобри предложението на Правителството г-жа Стоянка Настева да получава всеки месец по 500 (петстотин) лв. за високата си професионална и всеотдайна педагогическа дейност. Стоянка Настева отдава 30 години от живота си на работата като музикален педагог в детските градини в Русе. Изучава народното творчество, издирва произведения, подходящи за деца, и ги използва за обучение и възпитание. Учителската й дейност и иновативните й идеи носят няколко награди. Г-жа Настева е носител на ордена "Св. Св. Кирил и Методий" – II степен, на "Наградата Русе" за образование. Бившите й колеги се гордеят с нея. Наградата, която ще получава от Правителството по предложение на Инициативен комитет от Русе, я прави изключително щастлива. В образователното министерство обмислят да въведат подобно отличие и за други вече пенсионирани учители със заслуги в образованието... 1.08.19 г., 22:15

  Анонимен: – Относно поредната ти конгениална идея, този път за Дом-паметника на връх Бузлуджа да стане училище по физика. Поне знаеш колко усилия са нужни да мотивираш, да убедиш един едничък ученик веднъж да отиде до другия край на града, а какво остава някой да ходи на 50-60-100 км. от града, където живее или учи: с какъв транспорт, за чия сметка, колко време ще му отнеме едно такова пътуване зиме, когато горе натрупа пет метра сняг, как ще се осигури и поддържа достъпът и електроснабдяването, отново: за чия сметка, на каква цена? Как ли си ги измисляш такива потресаващи щуротии не мога да си обясня! Хайде, спирам вече, че утре ме чака път, опитай да си използваш кратуната за мислене поне веднъж в живота, ей така, за разнообразие, не само да пазиш равновесие и да я подстригваш. Хайде, със здраве! 1.08.19 г., 22:22

  Анонимен: – Лоша идея. Инфантилна, ама яко! 1.08.19 г., 22:40

  Философът: – Другарко, ама доста сте ми обидена, че милион пъти Ви изобличих в тъпотия, и сега се мъчите да ми отмъстите по не по-малко тъп начин. За мислене не говорете именно Вие! щото това е то субстанция, с която Вие нямате нищо общо. Говорете за завист, за злоба, за идиотизъм – неща, които са Ви родствени и близки. 1.08.19 г., 22:40

Диалог № 4

  Анонимен: – Едно нещо да уточните, моля! Дали ние пишем в блога ви, щото сме мръсници, или сме мръсници, щото пишем в блога ви? Това не схващам. 1.08.19 г., 8:56

  Анонимен: – Грънчаров, нали щеше да се отказваш! За какво връщане плещиш? Това куче (пес в двора на фирмата, където философът е нает за пазач) вземете да го подстрижете в тия жеги, иначе няма как да се чувства добре и да е здраво. Ама за да се сетиш да го подстрижеш, трябва да си човек с адекватен житейски опит, а не изкукуригал философ, дето в живота си не е виждал нещо по-далеч от прашната си лавица с книги, които и без друго никой не чете, и когато го изринат от държавната хранилка, започва да вие на умряло! 1.08.19 г., 13:01

  Философът (Отговор 1): – Ууу па, другарко, колко сте зла! От колко години не сте правила секс, та се озлобихте толкоз? От безсексие се полудява, това поне чувала ли сте го? Ама откъде ли ще сте го чула, като не сте чела моите книги, в които пише всичко нужно за живота? Другарко, зафанете да ми четете книгите – може пък и да поумнеете ненадейно. А от злобата ще се излекувате, стига да прочетете поне пет мои книги. 1.08.19 г., 14:22

  Философът (Отговор 2): – Другарко Петя Терзийска, защо да съм Ви лъгал? (Става дума за предаване по Пловдивската обществена телевизия, което философът води веднъж седмично.). По-леко употребявайте думата "лъжа" по мой адрес – аз никога не лъжа. 1.08.19 г., 14:24

  Анонимен: – Ако бяхте подарил ваша книга на този младеж (който се бил обесил тия дни) и я беше прочел, вероятно да се е самоубил по-рано. 1.08.19 г., 17:18

  Философът: – Висококултурна другарко, завършила вишо у рабфака, а че нима е толкова вредно да се четат философски книги, ма! Затова ли по време на учението си у рабфака не прочетохте ни една книга? И ето сега докъде я докарахте. Станахте тъпунгерка и злобарка от класа. 1.08.19 г., 18:04

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 avg. 2019

Задължителното гласуване срещу митинговата демокрация

Задължителното гласуване 
vs. митинговата демокрация

По повод дискусия в Интернет-форум от 2 август 2013 г.

  Цитат: ...Когато изборите не са задължителни – колкото по-малка е била избирателната активност, толкова по-нелегитимна е държавната власт.

  Уязвима ли е основата, върху която градите тезата си? Да не гласува, когато не е убеден в ефективността на изборния модел, за гражданина също може да е въпрос на личен избор. Само че този път това вече е вот срещу тоталната манипулация под бойкия абсолютно фалшив за географските ни ширини лозунг "За честни избори!" 

  Протестните шествия в момента са несъгласие със системата за избор на народно представителство, несъгласие и с модела, чрез който са формирани партиите у нас след "славния за партийците" Десети ноември 1989 г. Няколко хиляди (или стотина) души висят и скандират всеки ден пред Парламента и пред Правителството, но този род протестни шествия са само върхът на айсберга, на народното брожение. Взрете се в миналото у мнозинството кресливи фронтмени и анализатори на демокрацията по митингите в България и по телевизионните студия, и си отговорете: тези ли са достойните личности? 

  Повече по досегашния начин вече не може да продължава – да, това е смисълът. Задължителен или не, обаче, вотът си остава вот. А да излезеш от играта, в която предварително си обречен винаги да губиш, засега може и да е най-полезният ход при днешното положение на нещата в държавата, но това ли е пътят да се отървем от мъртвата хватка на алчното невежество, лъжата и лицемерието? Бъдете здрав! 

 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 avg. 2019

- Ушевите слухтят дори и когато си сам в кенефа (горе);
- Рай на безхаберието и политическите тарикати (долу).

Илюстрациите са на чеха Йозеф Лада (1887-1957).

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело,
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.* 

Мария Магдалена в пещерата, картина от Жул Джоузеф Лефевр**

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

На таз, която ми постла легло 
и утеши ме в тъмен час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой, 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
се чувствах като рицар аз.

Превземах нейните гърди, корем, 
премрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен, 
и по-щастлив не съм бил аз. 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, аз с дързък глас, 
във вечна вярност й се клех 
и после с други лягах аз. 

Как лъгах я! О, как щурях 
опиянен от сласт и мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към друга жалост оттогаз
не съм изпитвал съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам как кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали призори,
ала виновен съм си аз,
че образът й ме гори!

Обречена на друг била,
проклинам си сам участта,
но друга не събуди в мен
мъжа за подвизи роден.
 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 fev. 2011 – edited by 1 avg. 2019

___
* Робърт Бърнс (1759-1796), из "Девойката, която ми постла легло".

** Картина на Жул Джоузеф Лефевр от Залата на френското изкуство (кр. XVIII-нач. XIX в.) в Зимния дворец на Ермитажа, Бел.м., tisss.

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

  – Каква е разликата между спамаджията – драскача, плямпалото, графомана, словоблудстващия  –  и нормално пишещите?*

  – Разликата ли? По какво да го открием ли! Че се подвизава в Интернет чрез трийсетина мъжки и женски имена, като започнеш от Ангел Грънчаров, Иван Ангелов, talkinghead, terro_22 (с женски лик), evros (с ухиления Иван Костов), АngelPotter, nocapitalism, protossgbg, nightmare, Живка Георгиева, Живко Георгиев, philopsy, Dogenius и пр., та до Humanus (с образа на Сократ).** 

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

 Към рожба на Ленинградската висша партийна школа!

Всеки ден се извършват милион чудеса,
а ти гъгнеш: животът е пошлост и скука,
аз пък виждам тревата в сълзи от роса
и дъждът чувам как си бъбри с капчука.

В изоставени ниви днес троскот расте,
ала въпреки всичко, сме живи все още,
всеки зрял мъж е всъщност малко дете
и не мисля, че всички сме толкова лоши.

До вчера доносник, днес косена трева,
животът е всъщност вселена безкрайна,
били ти шута – и с право, какво от това,
ако честно признаеш срамната тайна!

Нямаш друг изход освен Любовта,
и дори да е само синапено зърно,
греха си признай и върни се в света

 на народа, от които сам се отвърна.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 

Plovdiv, 24 uli 2011 – edited by 31 uli 2019

___
* http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1794697/page/0/vc/1 и http://angeligdb.wordpress.com/2007/06/13/55-11/  & Лъжецът Ангел Грънчаров…http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1630233/page/0/fpart/all/vc/1
** Pehlyova Sonya: – Нежно...
George C. Boyadzhiev: – Ако разгледаш картинката на човека с каскета и чуеш клипчето към текста, друго ще откриеш отвъд привидната нежност: посвещение към бивш университетски доносник и от години платен трол във форумите, чиято задача е да обезсмисля с тъпотиите си всеки смислен разговор по важни за България въпроси (facebook). А най-странно ми е как вчерашните доносници днес се бият в гърди като първи демократи, новатори и анализатори, борци за световно щастие. бел.м., tisss.

ПРАЗ И ЛУК С ГРАНЯСАЛА СЛАНИНА

ПРАЗ И ЛУК С ГРАНЯСАЛА СЛАНИНА*

Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари,

по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя,
децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива!
Приседнала на крайчеца на стола,
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решиш гледах и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 30 uli 198 – edited by 30 uli 2019

–––

* Да, живели сме бедно, но чувството за справедливост беше жизнено и българите можехме да планираме бъдещето си, раждахме си децата и ги учехме да бъдат честни – нещо, което липсва в днешна България под властта на отродниците, мутрите и бившите ченгета във всички нива на управлението. Бел.м., tisss.

НЕЧАКАН ГОСТ

НЕЧАКАН ГОСТ

Дъждовна нощ. И кофти вятър,
активност гръмотевична.
Чух, някой хлопа по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар.

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
и дълго ме разглежда тя,
в леглото сетне ми се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: Мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили,
споделяме едно легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и бурята се укроти.

Животът в блянове минава
и бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 23 oct. 2012 – edited by 30 uli 2019

КОГАТО ЩЕ ИДВАШ

КОГАТО ЩЕ ИДВАШ

Когато ще идваш, да си сама, 

по парфюм и достатъчно гола,

както мъжът узнава жена,

приседнала мълком на стола.

Да те погледам, сам да реша

има ли смисъл от авантюра

със свенливата твоя душа

или само да ти се любувам.

Изпод крехките женски ръце

умира светът и се ражда –

няма смърт, щом биеш, сърце,

щом измъчва ни тази жажда.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 jan. 2016 – edited by 29 uli 2019