Години има оттогаз,
бледнее бялото чело,
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.* 

Мария Магдалена в пещерата, картина от Жул Джоузеф Лефевр**

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

На таз, която ми постла легло 
и утеши ме в тъмен час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой, 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
се чувствах като рицар аз.

Превземах нейните гърди, корем, 
премрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен, 
и по-щастлив не съм бил аз. 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, аз с дързък глас, 
във вечна вярност й се клех 
и после с други лягах аз. 

Как лъгах я! О, как щурях 
опиянен от сласт и мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към друга жалост оттогаз
не съм изпитвал съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам как кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали призори,
ала виновен съм си аз,
че образът й ме гори!

Обречена на друг била,
проклинам си сам участта,
но друга не събуди в мен
мъжа за подвизи роден.
 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 fev. 2011 – edited by 1 avg. 2019

___
* Робърт Бърнс (1759-1796), из "Девойката, която ми постла легло".

** Картина на Жул Джоузеф Лефевр от Залата на френското изкуство (кр. XVIII-нач. XIX в.) в Зимния дворец на Ермитажа, Бел.м., tisss.