Задължителното гласуване срещу митинговата демокрация

Задължителното гласуване 
vs. митинговата демокрация

По повод дискусия в Интернет-форум от 2 август 2013 г.

  Цитат: ...Когато изборите не са задължителни – колкото по-малка е била избирателната активност, толкова по-нелегитимна е държавната власт.

  Уязвима ли е основата, върху която градите тезата си? Да не гласува, когато не е убеден в ефективността на изборния модел, за гражданина също може да е въпрос на личен избор. Само че този път това вече е вот срещу тоталната манипулация под бойкия абсолютно фалшив за географските ни ширини лозунг "За честни избори!" 

  Протестните шествия в момента са несъгласие със системата за избор на народно представителство, несъгласие и с модела, чрез който са формирани партиите у нас след "славния за партийците" Десети ноември 1989 г. Няколко хиляди (или стотина) души висят и скандират всеки ден пред Парламента и пред Правителството, но този род протестни шествия са само върхът на айсберга, на народното брожение. Взрете се в миналото у мнозинството кресливи фронтмени и анализатори на демокрацията по митингите в България и по телевизионните студия, и си отговорете: тези ли са достойните личности? 

  Повече по досегашния начин вече не може да продължава – да, това е смисълът. Задължителен или не, обаче, вотът си остава вот. А да излезеш от играта, в която предварително си обречен винаги да губиш, засега може и да е най-полезният ход при днешното положение на нещата в държавата, но това ли е пътят да се отървем от мъртвата хватка на алчното невежество, лъжата и лицемерието? Бъдете здрав! 

 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 avg. 2019

- Ушевите слухтят дори и когато си сам в кенефа (горе);
- Рай на безхаберието и политическите тарикати (долу).

Илюстрациите са на чеха Йозеф Лада (1887-1957).

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело,
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.* 

Мария Магдалена в пещерата, картина от Жул Джоузеф Лефевр**

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

На таз, която ми постла легло 
и утеши ме в тъмен час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой, 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
се чувствах като рицар аз.

Превземах нейните гърди, корем, 
премрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен, 
и по-щастлив не съм бил аз. 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, аз с дързък глас, 
във вечна вярност й се клех 
и после с други лягах аз. 

Как лъгах я! О, как щурях 
опиянен от сласт и мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към друга жалост оттогаз
не съм изпитвал съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам как кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали призори,
ала виновен съм си аз,
че образът й ме гори!

Обречена на друг била,
проклинам си сам участта,
но друга не събуди в мен
мъжа за подвизи роден.
 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 fev. 2011 – edited by 1 avg. 2019

___
* Робърт Бърнс (1759-1796), из "Девойката, която ми постла легло".

** Картина на Жул Джоузеф Лефевр от Залата на френското изкуство (кр. XVIII-нач. XIX в.) в Зимния дворец на Ермитажа, Бел.м., tisss.

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

  – Каква е разликата между спамаджията – драскача, плямпалото, графомана, словоблудстващия  –  и нормално пишещите?*

  – Разликата ли? По какво да го открием ли! Че се подвизава в Интернет чрез трийсетина мъжки и женски имена, като започнеш от Ангел Грънчаров, Иван Ангелов, talkinghead, terro_22 (с женски лик), evros (с ухиления Иван Костов), АngelPotter, nocapitalism, protossgbg, nightmare, Живка Георгиева, Живко Георгиев, philopsy, Dogenius и пр., та до Humanus (с образа на Сократ).** 

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

 Към рожба на Ленинградската висша партийна школа!

Всеки ден се извършват милион чудеса,
а ти гъгнеш: животът е пошлост и скука,
аз пък виждам тревата в сълзи от роса
и дъждът чувам как си бъбри с капчука.

В изоставени ниви днес троскот расте,
ала въпреки всичко, сме живи все още,
всеки зрял мъж е всъщност малко дете
и не мисля, че всички сме толкова лоши.

До вчера доносник, днес косена трева,
животът е всъщност вселена безкрайна,
били ти шута – и с право, какво от това,
ако честно признаеш срамната тайна!

Нямаш друг изход освен Любовта,
и дори да е само синапено зърно,
греха си признай и върни се в света

 на народа, от които сам се отвърна.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 

Plovdiv, 24 uli 2011 – edited by 31 uli 2019

___
* http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1794697/page/0/vc/1 и http://angeligdb.wordpress.com/2007/06/13/55-11/  & Лъжецът Ангел Грънчаров…http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1630233/page/0/fpart/all/vc/1
** Pehlyova Sonya: – Нежно...
George C. Boyadzhiev: – Ако разгледаш картинката на човека с каскета и чуеш клипчето към текста, друго ще откриеш отвъд привидната нежност: посвещение към бивш университетски доносник и от години платен трол във форумите, чиято задача е да обезсмисля с тъпотиите си всеки смислен разговор по важни за България въпроси (facebook). А най-странно ми е как вчерашните доносници днес се бият в гърди като първи демократи, новатори и анализатори, борци за световно щастие. бел.м., tisss.

ПРАЗ И ЛУК С ГРАНЯСАЛА СЛАНИНА

ПРАЗ И ЛУК С ГРАНЯСАЛА СЛАНИНА*

Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари,

по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя,
децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива!
Приседнала на крайчеца на стола,
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решиш гледах и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 30 uli 198 – edited by 30 uli 2019

–––

* Да, живели сме бедно, но чувството за справедливост беше жизнено и българите можехме да планираме бъдещето си, раждахме си децата и ги учехме да бъдат честни – нещо, което липсва в днешна България под властта на отродниците, мутрите и бившите ченгета във всички нива на управлението. Бел.м., tisss.

НЕЧАКАН ГОСТ

НЕЧАКАН ГОСТ

Дъждовна нощ. И кофти вятър,
активност гръмотевична.
Чух, някой хлопа по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя малка изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар.

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
и дълго ме разглежда тя,
в леглото сетне ми се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: Мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили,
споделяме едно легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и бурята се укроти.

Животът в блянове минава
и бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ме разбере.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 23 oct. 2012 – edited by 30 uli 2019

КОГАТО ЩЕ ИДВАШ

КОГАТО ЩЕ ИДВАШ

Когато ще идваш, да си сама, 

по парфюм и достатъчно гола,

както мъжът узнава жена,

приседнала мълком на стола.

Да те погледам, сам да реша

има ли смисъл от авантюра

със свенливата твоя душа

или само да ти се любувам.

Изпод крехките женски ръце

умира светът и се ражда –

няма смърт, щом биеш, сърце,

щом измъчва ни тази жажда.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 jan. 2016 – edited by 29 uli 2019

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

ПЛОВДИВ

НА БЕДНИТЕ

И ей я по патъци, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично, и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит,
явява се обаче взвод милиционери
и цялата компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори –
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия прастари, но вапсани повторно,
под древните зенитки Джендемът* се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат,
последният отляво с фенер голям в ръка
хлапе да спи отпраща при мамчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"

Край пътя, под салкъма стар кон агонизира,
каручката разпрегнал, стопанинът-простак
кълне и псува всичко – и Господ, и всемира,
и пада от небето виолетов мрак.

Додето се озърнеш, и хълмът се забулва
с рояк звезди, подобен на зрял памидов грозд,
и дядо поп изслушва греховна млада булка –
минава тъй животът, величествено прост. 

Това е онзи Пловдив на свидното ми детство –
зъл, с колене охлузени и спукана глава;
тук дивните му образи са леко неуместни,
но Боже мой, за мене любов си е това.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 28 uli 2019

Илюстрации:

- Мильо от Гюлбахча – един от талисманите на града, наред с Данката от Кършияка, бай Анго Шарана от Кичукпариж, ухиления Стефчо от махалицата под Джендем тепе, Чапая – бивш състезател, нефелен след злополука при мотоциклетните състезания с мотора, в онези години милиционер, но обичан и от хлапета, и от възрастни, Цариградски – чистач на плювалници по централните улици на потъналия в прахоляк, конски фъшкии и мизерия Пловдив на бедните от 1950-1960 г. (горе);
- Как Сийка на Чудомир (1890-1967) от разказа му "Не съм от тях". Не една, а мнозина от някогашните възрастни дами на Пловдив, както във всеки провинциален български град, играеха роля на обществената съвест и раздаваха правосъдие по махленски (долу).

____

* Джендем тепе (тур. "Дяволското тепе") – най-високият пловдивски хълм. Помня от детските си години, най-горе имаше следи, а по-късно се оказа, че са от древно тракийско светилище на горските нимфи. Бел.м., tisss.