ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Недялко Йорданов, Петър Анастасов, Стефан Цанев*

ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Отричали ви, дявол да ви вземе;

какво ти дреме, ако си голям –

Поетът с главна буква няма време 

с глупаците да се разправя сам.

Подразнил възгордялата се нула,

на дарбата си само подчинен,

големият чудесно се римува

с народа беден и обикновен.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 mar. 2014 – edited by 26 mar. 2019

–––

* От тези трима лично познавам само Петър Анастасов (1942); Недялко Йорданов (1940) ми е на сърце с печално едно стихотворение за извънбрачната любов, а Стефан Цанев (1936) – с крилата фраза към някогашните млади "Носете си новите дрехи, момчета". Бел.м., tisss.

ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

За една дяволита твоя усмивка

бих заложил петак или наръч сено. 

За две бих заложил герданче мъниста,

а за три бих поръчал кана вино.

За целувката с обич – роза червена, 

ако две са целувките – ален колан; 

ако виждам при туй, че си силно смутена,

на теб аз сърцето си, мила, ще дам! 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited by 26 mar. 2019

ЗРЯЛАТА ЖЕНА

ЗРЯЛАТА ЖЕНА

Дълбоко в себе си жената зряла сам ще те допусне,
след като за ръка те преведе покрай алеята й с рози
и позволи да вдъхнеш от плътта й като миг изкуство –
естествено тъй както само опитен ловец го може.

Триж по-щастлив ще стигнеш с нея ти до края,
отколкото с припряна в любовта си някоя дивачка,
която из трънаците в луд бяг със страст ще те подкара
докато прокървиш като жребец, нахапан в люта схватка. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 14 apr. 2013 – edited by 25 mar. 2019

ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША

ОСТАВИ ДА СИ ДОПУША* 

Защо ли ми се струва, че нещо не ми е наред?
Уж всичко си е както преди –
гората същата, въздухът същият, водата същата,
само дето той не се върна от боя.

Вече няма да разбера кой от нас беше правият
в горещите ни спорове без сън и покой;
взе да ми липсва едва сега,
когато не се върна от боя.

Мълчеше неуместно и пееше ужасно фалшиво,
него все не можеше да го разбереш,
не ме оставяше да спя, ставаше с изгрева,
а вчера не се завърна от боя.

Самотно ми е, но не за това говоря;
изведнъж усетих: ами че ние бяхме двама,
и сякаш вятър ми угаси огъня,
когато той не се върна от боя.

Днес пролетта сякаш се отскубва от плен,
та му подхвърлих: "Остави да си допуша!"
А в отговор – тишина...
Той вчера не се върна от боя.

Нашите мъртви не ще ни оставят в беда,
нашите мъртви са като часовои –
небето се отразява в гората както във вода
и дърветата са някак сини-сини.

Землянката ни беше напълно достатъчна
и времето си течеше като за двама;
Сега всичко е само за мен, а защо ли ми се струва,
че аз не съм се върнал от боя!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 25 mar. 2019

Вж. http://epicenter.bg/article/Pilotat-na-vtoriya-Su-25-progovori-kak-prikrival-mayor-Filipov-v-posledniya-boy-s-islyamistite--VIDEO-/146734/7/0 

–––

* Превод: tisss.

ПИСМО ДО ТЕБ

ПИСМО ДО ТЕБ

Какво да се прави, кажи,

като слушамe плитки лъжи,

и нищо нормално не става

в тази сбъркана наша държава,

откъдето реших да ти пиша

без илюзии, без въздишки –

че онез там добре подредени

не им пука за теб и за мене.

А и що ли нас да ни мислят,

като любим ние на чисто!

Па и кой ще те трае такава,

щом и там любовта се продава?

И врабците край Сена ще кажат,

че и там е от камък паважът,

и дали пък не е все едно –

кой съм аз, че да те жаля?!

Парижани си чакат Годо,

ние тука гоним Михаля.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 uli 2012 – edited by 24 mar. 2019

ХЛОРОФИЛ

ХЛОРОФИЛ

Боли ли я косената трева,
нима очакваш нещо да ти каже!
Вдигни очи, виж тази синева
в зеленината как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес
пренася си товара нечовешки.
Да съди който ще, но – и злочест,
ще ти прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил,
лице заровил под калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й до края.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 jan. 2012 – edited by 23 mar. 2019

СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ УЛИЦА КОЗЯК

СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ

УЛИЦА КОЗЯК

Човекът зад завесата се крие,

на поста си, разбира се, той бди

да не сгрешим и кротки да сме ние,

разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче

у мен започва всичко да крещи

и ще ми се през локвите да крача –

щом видя го, на мен ми се греши!

С копривата да вляза в люта битка,
безплодната лоза за покося,
да разгневя гнездото на осите – 
да ме ужили някоя оса.

Над влюбения кос да се надсмея,
да литна след самотното врабче,
обхванат в плен от щурата идея,
че още съм невръстното момче,

че възрастните нищо не разбират,
ако навикват малкото дете,
че само търсещият не намира,
а пък тревата все пак си расте.

Косят я, мачкат я с обноски груби,
а тя е дом за всеки като мен,
готов да тича подир пеперуди
като хлапе до сетния си ден.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 19 mar. 2007 – edited by 21 mar. 2018