Публицистика – FREE EUROPE (1.)

FREE EUROPE (1.)

      Продължение от 16.11.1998 г.

    Снощи, неделя, в течение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата предаването на тема "Чистота на българската реч", показваха как у нас дори езиковеди и литератори говорят с грешки книжовния Български eзик. Току се засичат един друг, току си откриват сами грешките, та ми се видя интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*.

         Дами и господа вм. родното "госпожи и господа",

    четеме, пишеме, твърдиме вм. "четем, пишем, твърдим",

     русизмите считам и примерно вм. "смятам" и "например",

     претенциозното по отношение на вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

     русизма нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато всъщност руската дума на български означава "безпристрастно"; заетата от руска словна конструкция във връзка с... вм. "за".

     Вместо "бъбрим за Пешо", според нафукания им терк тези спецове биха рекли бъбрим относно Пешо. Предполагам, българският предлог "за" им се види твърде обикновен пред русизмите относно… или във връзка с... Учени хора, от госпожа министърката до попадията и клисарят, говорят, мислят, вършат все по отношение на... Може би тъй им звучи "ентелегентно".

   Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, и все пак не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как говорите книжовния Български език.

   Тези приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева някак си не умеят да скрият неуважението си към отсъстващи от разговора опоненти – "другари комунисти" (някакви си от БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда Владко Мурдаров в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от фалшива престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред: громят вражески позиции, та пушек се вдига, разпердушиниха врага, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят "врага".

   Мила родна картинка! Образци от лъже-елита на днешна демократична България в ролята "борци за демокрация”. Нагледахме се, наслушахме се. По същия начин същите праведници громяха преди Десети ноември 1989 капитализма, днес с апломб говорят от името на Българската нация. 

   Когато властта бе здраво у партийците-комунисти, тези храбри "борци за демокрация" градяха кариера чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ето ги: като олио над водата – ръсят лакърдии срещу врага на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги вечни наемници! Какво постигате... освен че настройвате срещу промените обръгналия, паметлив, наблюдателен обикновен българин? Вероятно прост овчар първи го е рекъл: "Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече се замислям: Защо е тази ярост! Дали съвестта не ги мъчи прекалено болезнено?

   Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата досада, че повечето от коментаторите на т.нар. Свободна Европа дрънкат все на една и съща струна. Ей че желание да ти набият в ума колко противни са им преустроилите се "леви, модерни, обновени и прочие червени"! Па що се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко е разтворило порти и от прозорците му висят байраци, шити от алените копринени гащи на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.

   Дали новопокръстените с тези нахакани от злост гласове съзнават как от чучела фабрикуват герои! Де ги комунистите? "Другарките и другарите" първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се все около новите демократични по название партии и движения, в структурите на властта се скупчиха като мухи на мед, най-ярки демократи в опоскана България. Къде ги търсите, драги! С школуван в бившите партийни школи глас на "стопани" кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, лицемерни, трижди по-лицемерни от ерата на соца, ум раздават на доверчивия народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от техните уста не ви ли звучи кощунствено?

  Следва 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 23 maj 2015 – 24 maj 2018

Илюстрации: 

по-горе – Иво Инджев – агент Ивайло (1955)** 

най-долу – Георги Коритаров - агент Алберт (1959)***

____

*http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0

**http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2

***http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

Публицистика – МРЪСНИ ДНИ

МРЪСНИ ДНИ* 

    21.12.2004.

    Втори ден подир Игнажден, от т.нар. мръсни или бесовски дни преди Бъдни вечер, според поверието, наоколо витаят лошите духове и злите сили. Без да се мисля за религиозен, откривам християнската философия далеч по-възвишена от претенциозното невежество, от озлоблението и алчността. Не съм се прекръстил. Нямам намерение да се кръстя пред олтар, свещ, икона, защото не съм религиозен. Но съм вярващ. Вярвам в моята България, особено като виждам младите българи застрашени от натрапвано чрез медиите духовно невежество и стремеж към успеха на всякаква цена.

    Но как да обясня на моите дванайсетокласнички (19 девойчета), че между управници и учител противостоенето е открай време? Искат от мен високи оценки, а смятат, че със записване на това, което им казвам по Роден език и Литература, се изчерпва ученето. Към света и помежду си, меко казано, не са за пример. Домашно възпитание им липсва, но и какво ли добро са видели досега извън дома си за своите осемнайсет години, какво ли по-гръмко заявено, освен наглост и простотия! А то си е фронт между духовност и гавра с Десетте Божи заповеди у нас. Понякога в океан от помия се усещам островче, случаен минувач покрай магазин с лъскави пластмасови кукли и дрънкулки. Понякога, казвам, не винаги! Не са редки просветленията у тези чудесни инак сантиментално добри душици – Катя, Елена, Ширин, Милена; защо обаче назлобяват срещу самото учене.

   Не можеш насила да си им Учител. Учител насила не се става. То е като любовта. Ако не те приемат като знания и опит, ако не те разбират, когато показваш разликата между добро и зло, между натрапено и естествено, нормално е да те гледат с дебели очи – и теб, и Училището. Първият от двата ми учебни часа в дванайсети клас вчера мина да ги слушам как се джафкат помежду си, да ги успокоявам, да си изясняваме какво общо има между Паисиевото "о неразумни и юроде" и "българино, знай своя род и език" и онези така любими за младото моме кремчета, мазилца, гримчета, аксесоарите от просто тенеке и пласмаса или злато, дрешки, прически, особено – със заетия от естрадните глезли непукизъм.

    Що да им река! Травеститът Азис ги очаровал с песните, с костюмите, с циркаджилъците, нали е икона на непукизма, успехите си по света, в топ-класацията на еМ-Ти-Ви бил, научавам. Надупеният срещу лобното място на Васил Левски костинбродски мазен Азис им бил на сърце.

   Мога и да отстъпвам, но как да приема за нормално пренебрежението към естественото и естетичното! Кога са станали варвари в храма, питам. Та тези момета – утрешни майки на следващото поколение българчета, са прекият обект на пошлостта. Пошлостта царствено шества из България: от Митю Пищова, Лорд Бул, Денди, Фънки до висшите етажи на властта. Как да възприемат любовта като висша духовност и нормално отношение към света, а не като бяс за консумиране, това ми е проблемът.

   28.12.2004.

   Рефлексът за писане, в смисъл – сътворяване на свят от чувства, образи и размишления, е вроден не у всекиго, макар у всеки да я има открита възможността да усеща тъй нежните духовни излъчвания. Сред осмокласниците имам три ученички, които ми представиха "стихчета"; от тях едната, според мен, е талант и предстои да се развие. Съпоставянето между лъже-творец и роден талант, между докоснат от бог и стихоплетци не само тук, но и в медиите, напоследък ми вади очите.

   Странно наглед, у т.нар. поетеси (набедени за поетеси от колегите им, но без дарба, според мен) прави впечатление добре подредената форма, зад която бледнее тривиално съдържание, каквито и вопли или радостни трели да пунтира писаното от тях. У талантливия съдържанието по-често пренебрегва формата, стихът сякаш не е стих, погледнато отгоре-отгоре; обаче атмосферата му е интензивна и вълнува: лицето, нрава на твореца, неявните затаени очаквания съзирам, каквото и на повърхността да ми казват стиховете.

   Сиви дни. Занимавам се с текстообработващата програмка PageMaker 7.0 и не ми спори. Едва напредвам. Нарядко ми се мярва в ума: можеш ли да си щастлив с измама, че си поет, писател, философ, психолог. Опитът да издам книга на мои разноски ми бе крайно нужен. Доста неща в текста (факти, образи на политици, сюжет) са взети от реалността, описал съм, по-точно казано, предугадил съм ги в книга, която още не е на бял свят.

    17.01.2005.

   Нормалният простосмъртен учител е малко самотник, вероятно защото съвестта му е спокойна и честта му си зависи единствено от него; той не е многословен, не се обяснява надълго и нашироко пред света, не громи врага, не се бие с юмрук в гърдите колко е велик, не бръмчи като латерна: аз съм философ и психолог, аз съм новатор, имам отличия, аз съм умен, аз съм роден само за учител и на това съм си обрекъл живота и съм този, който ще ви свърши работа. Уви! Около такъв нещастник трева не никне, хората го избягват, защото носи у себе си наказанието заради надменност и елементарно неумение дори озлоблението си да поприкрие. Които пък му повярват и ги обземе съчувствие, тепърва ще има да берат ядове.   

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 2004/ 2005 – edited 20 maj 2018

–––

* Наричат се мръсни, тъй като това е време след раждането, което е нечисто. Известни са и като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци, Караконджови дни. Навръх Коледа светът е нов, но граничи все още с другия свят на тъмни зли сили. Оттам към нас прииждат нощни гости: караконджули, бродници, всякакви ужасни твари. Земята ще се отграничи от нечистото, ще се затвори за злото чак на Йордановден. До 6 януари са дванайсет дни, когато водата още „не е кръстена“, и затова има някои забрани за човека. Вярва се, че всеки, който пристъпи забраните, ще се разболее. Бел.м., tisss.