Публицистика – ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

    08.10.1998.

    Внучката Невена навършва днес четири години. Още се питам какво общо имам с това своенравно момиченце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, не ми харесва, че отрано се научила да се налага над "онези" баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната госпожица засега са бая объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май усещаме – доколкото разбирам нейното кокетство, притворство и скрит интерес – че от застиналите ни отношения след време може и да избуи нещо силно и ясно очертано. Няма начин, повтарям си, няма начин, нали е моя кръв, моя семка! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от потомствената моя памет... Бр-р-р!

     09.10.1998. 

    Има дни, когато всичко, което дотук съм писал, ми се вижда безсмислено и суетно. Никаква съпротива... Няма ни възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а вид овче щастие, което емен-емен да ме залее... Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!

     В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта", том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, съзирам бездна: по ръба на пропаст страхотна сякаш съм вървял... и ето, иде Спасителят в ръжта от метафората на Джеръм Селинджър, заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс. Ей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцеляло, да не пърхаше твоят ангел небесен над главицата ти рошава? Защо си на този свят! Не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?

    И как се смиряват самонадеяните ни пози в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-е, да речем, преди хиляда години... нещо рязко и значително си сторил. Пак сладки лъжи!

    За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, такъв е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят: "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на ума, се доказват чрез скепсис. За основни неща (по отношение на ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори да бъдат вземани под внимание. Убежденията са затвори. (...) Свободата от всевъзможни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст – основа и власт на битието, още по-ясно, по-деспотично отколкото е тя самата, взема целия му интелект на служба (на делото). (...)

    Много се постига само по пътя на убеждението. Голямата страст има нужда да използва убеждението, но тя не му се подчинява – тя умее да е суверенна. Обратно – необходимостта от вяра по отношение на безусловното "да" или "не" е необходимост на слабостта... "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим човек, който не може да поставя цел... "Вярващият" не принадлежи на себе си, той може да бъде само средство... той се нуждае от някой, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особена чест на морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение би станали причина за незабавната му гибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици – Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон – антиподи на силния, станал свободен дух, макар че великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, действа върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)

    "Ще дойде време – твърди Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – кризата, подобна на която е нямало на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко онова, в което досега са вярвали, очаквали и смятали за свещено... Тогава цялото понятие политика ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички устройства на властта на старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има голяма политика."

    Авторханов отбелязва след цитата: "Без Ницше няма как да бъде разбрана философията на сталинистите". И тъй изяснява, че сталинизмът и фашизмът са духовни рожби на една и съща философия – за свръхчовека, който свръхчовек имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте божи заповеди..

    Питам се: А къде съм аз, българинът, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превъплъщения на Злото. Човечеството се накланя полека-лека към американизма, т.е. към консумативния инстинкт. Като опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да дирим щастие не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за престиж, могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у нас, сочи традицията като временен заслон от яростно налитащите вълни на бездуховност: секс-мания, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, битови насилия, унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите, замърсяване на флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози...

    Злото е навред около нас; в нас обаче е богът, т.е. собствената ни съвест. Но на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни праща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана пошлост.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 26 avg. 2017

–––

* Илюстрации: Горе: Лу Саломе (1861-1937) и Ницше (1844-1900), вж. https://dama.bg/article/lu-salome-muzata-na-nitsshe-rilke-i-frojd/9486/; долу: Партията ГЕРБ агитира.

Ars Poetica – ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мене – теч и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите – сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното... На дъното...
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 maj 1981 – edited 26 avg. 2017

Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...

Детството си и моята Първa любов видях.

Тя беше млада и ужасно красива,
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

– Госпожо! –

обърна се към дамата офицерът напет

и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –

Износих два чифта ботуши, 

докато ви намеря,
за да предам
вам, 

госпожо,
неприятната вест,
че ваш ученик строши прозореца днес

и за наше, госпожо, огромно съжаление

 се оказа стъклото на нашето упрaвление

и естествено

значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева

и кавалерът й прихвана я, взе да я успокоява

колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапенца – стоим отстрана,

ровим с боси пети черната Родна земя,

и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен

като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава

образ на нeщатa в cвиднaта наша държава:

– кръчмaтa с воня на препържена риба;

– вечерта в Пловдив печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;

– офицерът c изтърканите cи подметки

и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited 26 avg. 2017

____

* Илюстрации: Аз в забавачката, 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу).

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

РАЗШИРЕНА МЕТАФОРА

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивката на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 fev. 2008 – edited by 25 avg. 2019

Ars Poetica – ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ

ТРЪГВАМ ЗА КАРДИФ*

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тази –
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни 
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола.
Над веждите си 
ниско
периферията на хоризонта 
ще опъна.
Усмихвайки се, 
сбогом ще си взема
със мостовете, 
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята ще обиколя...
Макар че няма,
няма никъде да ходя.
И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е 
да бъде вечер
като тази...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 24 avg. 1977 – edited 24 avg. 2017

____

* Ключов текст от сб. "Кардиф" (1998).

Sapientiae – ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

ПАЗИ ЖЕНА СИ, ТЯ НЕ Е САМО ТВОЯ!

    * * *

    Някои кървави бунтове и въстания в семейството възникват от бримка на чорапогащник.

    * * *

    Вдигайки кръвното на любимия мъж, благоверната всъщност го тонизира.

    * * *

    На женения му е забранено да охка и пъшка; това е привилегия на жена му.

    * * *

    Всеки съпруг своевременно научава, че е стойност именно понеже жена му е най-милото, най-умничко, най-красиво и чаровно същество в Галактиката.

    * * *

    Той е длъжен да й доказва все нещо си, докато Тя просто си е... Слънчице!

    * * *

    Като отредил жената да ражда, Бог пробвал да обуздае женската стихия.

    * * *

    De nihilo nihil (От нищо нищо не произлиза), твърдели древните мъдреци. Жената от нищо може да направи кавга и други полезни за света работи.

    * * *

    Жената е недовършеният шедьовър на Природата. Някой галантно-нехаен Микеланджело обикновено я довършва.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Лето хилядо деветстотин осемдесет и някое си – edited 24 avg. 2017

Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,

търкаляше се в старото легло

с очи като узрели две черешки,

като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави

и хукна подир чуждите моми?

Едва ли ще откриеш ти такава

по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама

мъжкари, пощръклели за любов;

не знам защо, но виждам тази драма

ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,

патъците си, шапката от лен...

И вече виждам как разгонен влиза

в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща

в килера посред мръсното пране

и цялата занемарена къща

се срути от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 – edited 23 avg. 2017