И ги катурна народът, търкулна ги от връо
баш у дерето със змиите, па се завтече да слуша речите на Оногова,
дето си дойде с новички празни куфари от Испания да ни припомни стариямерак от времето на дедо си
Фердинанди на прабаба
си Клементина за зарзаватчийска яко
доходоносна България, цъфтяща и връзващанация
от трудолюбиви и предприемчиви българи.
И
пак народът се показа дете, излъгано, изоставено – повярва на явилия се месия.
А учените хоране проумяха отведнъж, че народът има нужда от вяра
и надежда за нравствен живот и справедливост; а царедворците се държаха с него като вечеряли с бога.
И стана нетърпимо да се мизерува в бита, и особено в духа. Та бог ни изпрати Бойко
Борисов да пооправи нещата. И човекът, захранен с филия свинска мас, и хората му опропастиха
всичките ни мечти за сто години напреж, че слушаха какво ще нареди г-н
Посланика. Хем с двете уши слушаха и в очи го гледаха като палета.
"Трудно
е да отхвърлиш учтиво предложение, особено предложение от учтив човек с патлак
в ръка". Личният ми девиз обаче е от японските легенди: "На добрия
самурай не му се налага да се бие". Защо ли? Бият се леваците – да се докажат,
че не са леваци. Накъсо, не виждам по-добро оръжие от разум в карък ситуация.
Пази, Боже, от страхливец или от псих с
оръжие в ръка! Тези отрепки са от най-опасните. Затова съм категорично за
ограничение върху продажбата на огнестрелни оръжия извън органите на реда и
закона.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 18 avg.
2017
___
* Станислав Йежи Лец (1909-1966), из "Невчесани мисли".
Има
френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш –
"Айша"... Наистина е много приятна мелодия. На петдесетия ми рожден
ден седим в кафене край къмпинг до летовището Каваците след Созопол с моята Re. Духаше поривист вятър, след дни на жеги времето
се бе развалило и ята гларуси с огромни разперени криле ниско летяха над
главите ни, а в кафето бяхме сами, или май имаше младо семейство с хлапенце на
3-4 годинки...
Картината
ми се е запечатала в ума; изплува винаги, когато чуя мелодията, която тогава се
просмукваше до нас през поривите на вятъра от ръждиви две тонколони. Един от
миговете щастие, свързан точно с тази арабска мелодия... Днес нищо вече не е
същото, но мелодията ме връща във време, когато съм бил преизпълнен с илюзии и
поради тази причина щастлив, много щастлив.
Десет
дни изкарахме с Re. в крайно занемарена почивна станция, при това в компания
от местни досадници. Нали като се готвиш за романтичен воайяж, и ти би се
ядосвала, ако чичковци и лепки се пришият към вашата двойка! А в онзи момент тъкмо
се бяхме отскубнали за около час от досадниците.
Всяка вечер се пренасяхме да преспим в различна
барака. И Re. всяка нощ навиваше плюшено зайче с барабанче, което цънцънкаше
тихо и мелодично, докато се гушкахме в тъмното... Колата ми не беше наред, та
едва се дотътрихме дотам, претоварени от багажа на добри приятели, заради който брах
дертове и провалихме замисления преход от Бургас нагоре до Каварна и нос
Калиакра с преспиване по луксозните хотели край брега. Странното е, че днес,
двайсетина години по-късно, този е от най-хубавите ми спомени от преживяното
дотук.
…Но
наглостта на мекотелния хомункулус, който се приема за лидер на Националната
oръжейна aсоциация (NRA), едва ли е голяма
изненада. NRA винаги са лансирали масова параноя.Защото Страхът продава оръжия.
Когато усетят натиск от обществеността, NRA винаги се позовават на Втората поправка къмКонституцията на Щатите,
която гласи: всеки американец има право да носи оръжие. Конституцията,
виждате ли, е неприкосновена. Самото споменаване на Втората поправка кара
противниците на NRA да замълчат.
Що
за безумие! Та нали Джеймс Медисън е написал тази алинея преди 220 (двеста и двадесет) години!
По времето на Дивия
Запад… Да не говорим, че предпочитаните от масовите убийци автомати по онова време все още не
са съществували дори в научната фантастика! И къде щяхме да бъдем като
цивилизация, ако нямахме нещо, наречено прогрес, и ако всеки документ
от миналото, се възприемаше
за
абсолютен и вечен?
Навярно
сте чували за прочутата Прощална
реч на Дуайт Айзенхауер. Тази от 17 януари 1961 г., неговия последен ден
като президент на Съединените щати. Слушайки я днес, невъзможно е да не ви побият
тръпки. Айзенхауер можеше да говори за какво ли не: за студената война, за термоядрената
надпревара, за Маккартизма… Вместо товаизбра
да предупреди бъдещите поколения за опасността от внедряването на Военната индустрия в
цивилния живот. Според него, ако тази зараждаща се Супер-сила увеличи влиянието
си, тя ще застраши идеалите ни и основните структури, върху които се крепи
обществото ни. Айзенхауер
нарече опaсността “Военнопромишлен
комплекс” и оттогава този израз навлезе широко в глобалния политически речник.
Още по-изумително е, че предупреждениетоиде
от петзвезден генерал, върховен главнокомандващ на НАТО и герой от Втората световна война.
Днес пророчеството на Айзенхауер е печална
действителност. Щатите
не могат
да си позволят лукса
да не произвеждат
оръжия, тъй като ще се срине икономиката им и стотици хиляди янки ще останат без работа.
* Дуайт Айзенхауер е тридесет
и четвъртият президент на САЩ (от 1953 до 1961 г.). Умира 78-годишен 1969
г. във Вашингтон. Вж. https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%B0%D0%B9%D1%82_%D0%90%D0%B9%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%83%D0%B5%D1%80 На снимката долу: Моята правнучка Виктория (2016).
