Story – ЗАНЕМАРЕНОТО КАФЕНЕ

 ЗАНЕМАРЕНОТО КАФЕНЕ

    Има френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш – "Айша"... Наистина е много приятна мелодия. На петдесетия ми рожден ден седим в кафене край къмпинг до летовището Каваците след Созопол с моята Re. Духаше поривист вятър, след дни на жеги времето се бе развалило и ята гларуси с огромни разперени криле ниско летяха над главите ни, а в кафето бяхме сами, или май имаше младо семейство с хлапенце на 3-4 годинки...

    Картината ми се е запечатала в ума; изплува винаги, когато чуя мелодията, която тогава се просмукваше до нас през поривите на вятъра от ръждиви две тонколони. Един от миговете щастие, свързан точно с тази арабска мелодия... Днес нищо вече не е същото, но мелодията ме връща във време, когато съм бил преизпълнен с илюзии и поради тази причина щастлив, много щастлив.

    Десет дни изкарахме с Re. в крайно занемарена почивна станция, при това в компания от местни досадници. Нали като се готвиш за романтичен воайяж, и ти би се ядосвала, ако чичковци и лепки се пришият към вашата двойка! А в онзи момент тъкмо се бяхме отскубнали за около час от досадниците.

     Всяка вечер се пренасяхме да преспим в различна барака. И Re. всяка нощ навиваше плюшено зайче с барабанче, което цънцънкаше тихо и мелодично, докато се гушкахме в тъмното... Колата ми не беше наред, та едва се дотътрихме дотам, претоварени от багажа на добри приятели, заради който брах дертове и провалихме замисления преход от Бургас нагоре до Каварна и нос Калиакра с преспиване по луксозните хотели край брега. Странното е, че днес, двайсетина години по-късно, този е от най-хубавите ми спомени от преживяното дотук.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 avg. 2017