Публицистика – АРТИСТЪТ

Иван Николов (1937-1991) и Андрей Германов

АРТИСТЪТ

Ти, жалък, подъл, скучен шут – прощавай!
За по-голям те взех: каква съдба!
Но виж, опасно е да се стараеш
премного...

Уилям Шекспир, "Хамлет", из ІІІ действие

    17.01.1999.

     Изкуството изобразява, а не обяснява. Обясненията са отвъд, последица от импулсите, раздвижени от пристрастия и образи. Задача на артиста е да събуди безпокойство, да изгони застиналата делнична пепел от жизнеността и творческата енергия у човека. Един Балзак, като образ на обясняващия докрай, ми е непонятен; смятам, че амплоато му би трябвало да е в архивистиката, икономическите анализи, социологията, ако щете – човек на науката, но защо непременно писател!

    "Случаен" щрих в платното на истинския творец понякога съобщава повече от тонове скрупульозно осчетоводени факти. Артистът именно с това свое умение е божествен. Какво, да не искате доказателства за обективност и безпристрастие у него? Не мисля, че Творецът (или Господ) е бил когато и да било безпристрастен, т.е. неангажиран. Отворете Стария (Вехтия) завет и опитайте да откриете зрънце обективност и порядъчна разумност от тази, която ни е нужна в делничния живот... Няма такова нещо. Там логиката е космическа, не човешка.

    Времето няма власт над прозрения в изкуството. Формата, словосъчетанията избледняват, архаизират се; ароматът на изкуството е отвъд сенките на думите. И подир 2700 години зле преведените стихове на Сафо продължават да излъчват към нас духовна аура, което ще рече: страст и жизнелюбие. Страст и жизнелюбие – ето стихията на артиста. 

    Което е важно за оцеляването, то като че ли се е съхранило. Това добре ли е? Разбира се, че е добре!

    Поради разни обстоятелства обявяват сръчния версификатор за творец. Когато измрат всички, които са го виждали и чували на живо, чак тогава нещата си идват на място. Суетата отлетяла, останали да се подмятат дрипи от напомпания фалшив образ. С двайсетте си миниатюрни стихотворения в сборник за неизвестни автори, сполучливо назован уж на шега "братска могила" или "обща гробница", Йордан Кръчмаров от добруджанското село Гурково за мен е много по-значима стойност в лириката от трудолюбиво-неуморния Иван Николов, родом нейде из хасковските села (Горски извор). Днес двамата са мъртви физически, но духом Данко стои къде по-високо от някогашния широко известен на публиката у нас и в чужбините поет, преводач, главен редактор в издателство и пр. Иван.

    Литературна награда с името на Йордан Кръчмаров, доколкото ми е известно, е учредил Добричкият или Балчишкият писателски кръжец. Литературна премия с името и в памет на Иван Николов всяка година обявява и бизнес-дама и радетелка на литературата, някоя си Божана Апостолова*. Кое от двете отличия е по-ценно?

    Иван Николов умееше да се пласира; Данко Кръчмаров бе разхвърлян и неумел дори в стиховете си. И въпреки това... И въпреки това!

    Литературната буболечка Петко Рачов Славейков (вж. акад. Пантелей Зарев, "Панорама на българската литература, т. І,1966 г., 171) от град Търново, искрено влюбен в България и всичко българско, прави през 70-те години на ХІХ век една изящна поема – "Изворът на Белоногата". Общественото пространство на поробена и току-що изскокнала из "великолепното" Турско робство България е изпълнено с неговите вестници, книги, надежди, радости, отчаяния, хленчения. Стига до депутат в Учредителното Народно събрание, до народен трибун, любим за простолюдието оратор на лакърдии от високата парламентарна трибуна. Обичан. Уважаван. Много известен. Ценен и хулен, въздиган и нарочно пренебрегван, но винаги в центъра на обществените вихри. Без съмнение той е от предтечите на българските върхове в литературното изкуство. Споменатата негова поема е ненадмината по изяществото си и досега.

    Тогава защо не ми е на сърце? Дали заради аромата на пот, който се просмуква от цялата му родолюбива дейност?

    "След обилна – по селски – вечеря..." Стих от Иван Николов. Така започва едно от хилядите му стихотворения за каквото ти дойде на ум.

    "Легнал съм между щурците..." Така започва цикълът "Цялото ми богатство" в сборника "Общежитие" (изд. 1985 г., с. 126): общо единайсет поети, кой от кого по-неизвестни. Но това тук е Данко!... И си мисля, че между тези двамата именно Данко е големият, не трудолюбивият етичен Иван с варакосания ореол на велик артист. 

    Що ли ги деля? И двамата са орачи на българската поетична нива. Или... Иван е орачът на нивата, дето се труди с пот на чело, а Данко – Данко е пилето над полето, пее как му дойде, живее като птичка божия, не знам да е правил някога тънки сметки или да е пожелал да е повече от това, което е.

Йордан Кръчмаров (1948-1986)

     Подсказано от Re. – "Кардиф", според нея, била предназначена да се чете при по-особена обстановка. Вечер. Свещи върху свещника. Уиски "Балантайн" в кристална чаша. Цигари "Кралски Ротмънс", тънки, дълги... Романтични аромати, аристократично пренебрежение към формата, грубовата на места фраза, под нея – нежност, печал, есенни пространства от самотност, движения или застиналост, която ги прикрива. Гордостта на просяк, смирение на отшелник.

    Пропуснах – и камерна музика, долитаща някъде издалеч. Или симфонична, да речем Бах, може би Моцарт, Шопен, Шуберт... Не, мила; предпочитам "Литургиите" на Чайковски.

    Момченце, какъв е този сплин!*... Загиваш ли?

Пловдив, когато 4-5-годишен майка ми ме водеше на Бунарджика

    23.01.1999.

     Обади се сестра ми. Забравил съм, че днес й е рожденият ден, виж ти! Някога много я обичах, милата ми сестрица. Тя още си мисли, че съм й близък, пък мене драмата й отдавна не ме вълнува. Същото се получи първо с бившата ми съпруга, после и с Мария, за която насмалко да се оженя. Ужасно, но истина: някога имената на тези жени са ме вълнували; днес като да назовавам мумии отпреди три хиляди години. 

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

    ВЪЗПОМИНАНИЕ

    Посмъртно
    произведохме снощи
    бай Кощи за адмирал на Балчик.
    Дано духът му най-после
    хвърли котва сред залива тих.
    Чудак, пройдоха и несретник,
    на всекиго бе лоцман той –
    с ръждив леген
    или с корабче от вестник
    да разкопчае синята яка
    на палавия хоризонт.

    Живееше
    в лулата му ръждиво морско конче,
    да тегли лодката, когато няма вятър.
    С плъх във джоба – да предсказва страшното.
    И рак във пазвата – да щипе неприятеля.
    С него в кръчмата нахлуваше зората!
    Платна плющяха и шумяха ветрове.
    И не една цигулка скръбно плака в мрака
    омагьосана от фантастичните му стихове...

    Когато истината не достигаше
    рибарската си мрежа да закърпи,
    той навиваше с безкраен смях
    на пръста си лъжа подир лъжа.
    Но лъжа ли беше,
    че всяко утро слънцето избухваше
    в провесената на ухото му пиринчена халка?

    * * *

    Приятели,
    да отлеем от памида –
    жаждата в душата му да утешим.
    Жаден си отиде, той, горкия,
    макар че пиеше кръвта на паламуда –
    самотната си земна кръв
    със морско чудо
    да смени.

    Отиде си
    и сребърните капки на сафрида
    изсъхнаха върху крайбрежния камъш.
    Заглъхна в канарите
    есенната песен на смокините
    и върху пясъка закапа –
    ръждив и мътен,
    ръждив и хладен –
    дъжд.

    И виснаха
    платната на сънуваните ветроходи.
    Козирогът стана рог на калпава коза.
    Угасна дивото сияние на Северния полюс.
    Пощурелият компас крилете си прибра.

    Приятели,
    да пием от памида.
    Да пием за душата на човека,
    цял живот мечтал
    да изсуши ръкавите на бедната си риза
    под пламъка на мамещия Южен кръст.
    Да пием за последното пристанище,
    което чака нашите флотилии
    с каруца суха, равнодушна пръст.

    1983

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 2 avg. 2017

––––

* https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0)

** Тягостно настроение, униние.

Статия – ПРОМИВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ТЕХНОЛОГИЯ

    "Светлина от газена лампа" е заглавие на филм от 1944 г. с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г.

ПРОМИВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ТЕХНОЛОГИЯ

    Любима техника на диктатори, самовлюбени, грубияни, самозванци, гурута. Провежда се бавничко, човекът да не усети, че му въздействат целенасочено. Обаятелните персони – любители на тази технология, ти прилагат следните манипулации:

1. Лъжат те най-безочливо

    Знаеш, че е откровена лъжа, да кажем: че Цацаров и Прокуратурата му са независими и не им пука от ГЕРБ. Въпреки това я заявяват открито в лицето. Що са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ти изръсят толкова нагла лъжа, как да си сигурен, че всичко, което ръсят денонощно по медиите, е истина. Целта: да си несигурен, неуверен в сетивата си.

2. Отричат да са сторили нещо, дори да имаш доказателства

    Знаеш, този човек каза това… и ти си го чул. Но отрича упорито, толкова упорито, че започваш да се съмняваш в собствените си сетива и памет: ах, може би наистина Бойко Борисов, да речем, никога не е поръчвал дарение от четири тона суджук по негова рецепта и вкус? И колкото по-настойчиво те уверяват от ГЕРБ, че Борисов изобщо суджук не яде (понеже имал високо кръвно), толкова повече започваш да поставяш под въпрос своите сетива и за реалност приемаш казаното от Цветанов, Борисов и прочие хубави хора.

3. Използват всичко, което обичаш, като оръжие

    Знаят колко си обичаш децата, как държиш на своята различност. Това е от първите неща, които атакуват у теб. Ще те накарат да се чувстваш виновен към децата си, заради децата си. Ще ти кажат: щеше да си достоен човек, да не беше гласувал за "комуниста" Радев… (или нещо от този род ), т.е. атакуват най-дълбоките ти мотиви и основания за един или друг твой личен избор.

4. Изтощават те с времето

    Един от най-коварните детайли при "затъмнението" – че се върши постепенно. Една лъжа тук, втора-трета лъжа там, подигравателен коментар от време на време, и дори самостоятелно мислещият може да бъде засмукан в този водовъртеж, толкова ефективна е тази манипулация. При нея човекът е жаба, която пекат на тих огън. Жабата не разбира какво й се случва, докато не стане твърде късно.

5. Действията не съвпадат с думите

    Когато имаш работа с персона/институция, ползваща този тип манипулация, гледай какво върши, не какво казва. Думите не означават нищо. Те са просто хубави общи приказки. Въпросът е какво вършат спрямо теб.

6. „Потупват те по рамо“, за да те объркат

    Същият тип или дружината тарикати, които обикновено ти режат крилцата и те уверяват, че си чучело без стойност, сега великодушно те хвалят за нещо, което си сторил. И то разбира се допълва безпокойството ти: "Ах, май не били толкова зли и лоши?!" Не, миличък! – ужасно подли са! Това е, за да се почувстваш зависим и да се съмняваш в личната си преценка. Виж причината защо така внезапно обилно и умилно те хвалят, нещо в тяхна полза ще да е може би?!

7. Знаят, че объркването отслабва човека

    Манипулаторите знаят: всеки от нас има свой вътрешен усет за стабилност и съответствие (адекватност) спрямо ситуацията. Целта – да изкоренят твоя фин усет, да те принудят да се съмняваш във всяка своя лична преценка. Естествено е, така разколебан, да си потърсиш човек, група, институция, които да ти върнат усета за стабилност. И разбира се, насреща баш тогава се появява точният човек за тебе – манипулаторът.

8. Проектират

    Ако ти правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват ти и т.н., ще те обвиняват в същите простъпки. То се прави толкова често, че започваш да се защитаваш и вече си отклонил вниманието си от гадното, проблемно поведение на манипулатора срещу тебе.

9. Опитват да убедят другите, че си луд за връзване, че си откачен

    Този е от ефективните инструменти за манипулиране, целта: да предизвика у хората пренебрежение. Манипулаторите знаят: ако останалите поставят под въпрос твоя здрав разум, кой ще ти повярва, ако кажеш, че издевателствали над тебе!

10. Казват ти, че всички други лъжат

    Когато ти кажат, че всички други (семейство, приятели, познати, медии и пр.) лъжат, това те кара да се усъмниш в реалността. Досега не си видял друг, дръзнал да ти го каже. Значи е истина?!... Не. Това е само манипулация. Принуждават те да се обръщаш все повече и повече към манипулатора, за да получиш от него "най-правилната" информация. А тя обикновено е лъжа.

    Колкото си по-наясно с тези техники за обработка на съзнанието, толкова по-трудно ще попадаш в капана на симпатичните акули из нашите медии.

    Редактирал и допълнил автентичния текст: Jores*

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 avg. 2017

––––

*Вж. https://novinite.eu/da-zamina-li-pri-shterka-mi-v-amerika/

Документи – ПО ПОВОД ЕДНА СТАРА ФОТОГРАФИЯ

ПО ПОВОД ЕДНА СТАРА ФОТОГРАФИЯ

    Jores: – На снимката горе е Гана, която се прекръсти на Галя, братовчедка на Ряпов, кръстена на баба им Ганка от Клисура. Спомен ми е от сватбата на Сия (Анастасия), по-малката сестрица на приятеля инж. Тодор Ряпов, в един двор сред пловдивския квартал Прослав, тук съм млад войник (едва шест месеца) в отпуск за вътрешноармейските на ПВО и ВВС състезания по бокс в хангарите на някогашното пловдивско летище. Галя пък бе вероятно най-артистичното моме в рода Ряпови.

    В.Н.: – Личи си. И тя изглежда готино.

    Jores: – На тези състезания заради ІІ място в категория "перо" (до 54 кг.) от армията ме наградиха с двуседмичен домашен отпуск, през което време успях да притесня навлеците в току-що купения етаж от нашите, които навлеци, за да се изнесат от двете стаи и салона между тях на първия етаж на триетажната къща срещу черквата "Св. Георги" в Мараша, предлагаха моите бедни родители да им направят вноска за жилище (1500 лв.) и да им харижат правените с мерак от баща ми холов диван, холов бюфет и шкаф. Десетина нощи спях на врата, хоризонтирана върху две тухли в избата, дето между дъските щъкаха белезникави скорпиони, и сутрин от пет се качвах на етажа, да тракам, изобщо, да вдигам шум, за да дразня навлеците. И те се хванаха на предизвикателството.

    Една сутрин ме обградиха в салончето тримата – мъжът, треньор на гребците от Спортния клуб „Марица”, жена му туркинята и синът им десетокласник. Замери ме туркинята с огромен стъклен пепелник; пепелникът профуча покрай лицето ми, та й бих два шамара пред мъжа и синчето й и изскочих на улицата, следван от тримата, дето още два шамара изяде туркинята, докато се опитваше да ме захрачи и докато ми крещеше пред около двеста души, събрали се пред фурната да чакат за хляб: "Ти знаеш ли аз коя съм! Аз съм на Тосун бей внучката". Тосун бей* е предводител на башибозука, бастисал Клисура, ако не знаеш.

    Същия ден по обяд дотичва в квартирата на улица "Люлебургаз", дето живееха нашите под наем дъщерята Живка на хазяйката им на навлеците Петра Крумова, от която майка ми и баща ми бяха купили етажа, с написано върху амбалажна хартия послание: "Бояджиеви, елате да се разберем, изнасяме си багажа". Ходех запасан с кухненския нож на кръста, че онез чешити вече бяха успели да организират няколко пияндета и бяха били баща ми и майка ми на двора в същата тази триетажна къща в пловдивския квартал Мараша.

    След случая, по думите на съседското моме, в махалата ме нарекли Робин Худ, че съм се справил с туркинята, от която наоколо треперели до онзи ден. Надин или Нада й беше името.

    В.Н.: – Малеее! Вярно ли?

    Jores: – Била партиен отговорник за квартала и съседите се страхували от нея. Венчето (Невена) ми го каза, по-голямата от двете му щерки на съседа зад оградата Панчо от Бойково.

    В.Н.: – Ха-ха! Така й се пада.

    Jores: – До онзи ден майка ми и баща ми се бяха скъсали да пишат жалби до общината, но жалбите им не хващаха дикиш, дето има една дума.

    В.Н.: – Естествено. Няма и как да хванат.

    Jores: – Тъй че след онова театро, което им направих пред около двеста души... бързичко опразниха стаите и нашите се нанесоха вече там.

    В.Н.: – Браво!

    Jores: – Не смееха да ми кажат моите, че са ги били. Единият държал баща ми за ръце, като го гушнал отзад, а бай Слави, треньорът на гребците от отбора по кану-каяк на Дружество "Марица", го пердашил с юмруци по лицето. Това пък от сестра ми го научих. Че като ги питам защо майка ми е с издрано лице, а баща ми насинен целият, говореха ми, че се били спънали нещо в тъмното и такива едни. Срам ги бе да кажат, че са били бити.

    В.Н.: – Ужас.

    Jores: – Представи си какъв глупак съм бил. Трима яки мъжаги пият ракия и блъскат карти на дворчето, а моя милост с препасан на кръста кухненския нож бере в кофа грозде от астмата на два-три метра от пияндетата. Единият (Митко), беше каменар, чукал камъни за някакъв местен скулптор, другият – брат на лъв от София, някой си ген. Врачев. Но не посмяха да ми посегнат.

    Бил съм същият от снимката с Галя, 54 килограма мокър, дето се вика, ама не посмяха да ми посегнат. Шоу.

    В.Н.: – Мога само да си представям какво е било.

    Jores: – Побойник, какво да е било! Търсел съм си със свещ белята. Но пък проблемът се реши моментално. Още на следния ден до обяд онези тарикати си изнесоха багажа и отидоха да живеят в къщурка на съседна уличка.

    В.Н.: – Важен е крайният резултат.

    Jores: – Имали по-големи двама сина близнаци, от които махалицата наоколо треперела, че били зли и побойници. Не ги видях тези двамата да се появят. А бай Слави (Радослав) бил някакъв сътрудник на милицията и той. Бе як, жилест, поне една глава по-висок, но трепкаше като препикано мушкато, докато бих шамари на жена му.

    Това е то генът на майчиния ми Перущенски и Калугеровски род.

    В.Н.: – Правилно. Макар че си щял да отнесеш боя.

    Jores: – Ами ножът на кръста ми?! Пази, боже, от млад и глупав! Па и като са си знаели осраните задници, ни милиционерите от МВР, ни общинари биха им влезли в положение.

    В.Н.: – А бе, какво ще направиш срещу повече побойници насреща ти!

    Jores: – Не знам. Но бях бесен, че някой посегнал на баща ми, на моя мълчалив кротък мебелист Кирил, последен от петимата сина на изключително бедния бирник (?!) от Харманли в Царство България Георги Бояджиев.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 uli 2017

____

* На 26 април 1876 г. башибозуците на Тосун бей от Карлово нападнали Клисура. Селото било запалено от всички страни. За да се спасят, клисурци побягнали към Копривщица. Вж. http://glasove.com/categories/komentari/news/neudobnite-istini-za-aprilskoto-vustanie--chast-2

На снимката долу: С баща ми Кирил (1922-1983) в Китен през лятото на 1961 г.

Ars Poetica – ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

    – Аз ще поседя тук – каза Брет.
    – Оставам и аз – каза Коен.
    – За бога! – провикна се Брет. – Станете и идете някъде. Не виждате ли, че с Джейк имаме да си говорим?

    Ърнест Хемингуей, из романа "Фиеста"

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

Прелита дявол с табла във вечерно
красиво черно с ангелски крила – 
току зад папионката се мерне
усмивка на испанец от смола.

Едно, че второ, трето и четвърто,
завърта се вечерята във кръг
и виното испанско в смут те хвърля
сияеща от тишина и скръб.

Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившия ти мъж; 
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.

От кухнята излита облак сяра,
обгръща най-желаната жена
и в три редици вън, на тротоара –
ахейците, Троянската война...

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 avg. 2006 – edited 28 uli 2017 

____

Нощният Пловдив (фотографията долу)