Ars Poetica – МАТИЛДА ПРОСТИРА

МАТИЛДА ПРОСТИРА

Матилда е момиче от народа,
беднячка и една от всички нас,
готова да мете, да мие пода
на богаташите от тая част

на шумния ни и суетен полис,
да гони топките ти, тенисмен
надменен, самовлюбен, подъл,
с лъжица златна във уста роден,

изпраните ти ризи да изглади,
с наивни думи да те весели,
и докато е още млада, млада,
леглото си със теб да сподели.

О, да! За гувернантка става!
И само с пръстче да я призовеш,
ще дотърчи тъй жизнена, такава,
че да усетиш стария копнеж

по простичките правила в живота,
когато Да! е да и Не! е не
и сам си носиш кръста и хомота
както Матилда – своето пране.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 4 apr. 2017

Ars Poetica – РОГОНОСЦИ

РОГОНОСЦИ

Мъжа щом пожелал Бог да изпита,
изпратил го със Ева във Едем*
и Дяволът – като змия навита,
на Ева рекъл: Сакаш да ядем?

Подал й ябълка червенобуза
и Евичка склонила начаса,
и после със мерак я затътрузил,
та овършали хубаво леса.

В Светата таз Троица има още
един, и той блажено сладко спи –
сънува цветно денем или нощем,
т.е. пасе Небесните кози**.

Мъже епични, умни, героични,
ахиловци от древни времена,
една жена, когато е обичана,
е, мили братя, Дяволска жена***.

Докато сили мерим ний с юнаците
или козите Божии пасем,
на някой трети вдига тя мераците
и гъвкаво го води към Едем.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 4 apr. 2017

____
* Накъсо, будала.
** В любовта жената поумнява, мъжът губи ум. И понеже Дяволът е първи сексуален партньор за Ева, оттам изразът "Дяволска жена".
*** Едем - Райската градина. 

Публицистика – ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

    Подлостта и лицемерието затова са опасни, защото обикновено ни сварват неподготвени. Предателят винаги е довчерашен близък приятел и съмишленик, на когото сме се доверили. Книгата "Ламски" в пълния си обем от 496 страници беше проектирана да се появи пред читателите на 6 май 2004 г.* Всичко вървеше по план, докато зависеше лично от усилията на автора. Стиснах зъби, пристегнах колана с една дупка навътре, изтеглих заем от две хиляди лева и поръчах отпечатването на човек, когото от трийсетина години знам като редактор в известно преди време с храбростта си провинциално издателство.

    Наслушах се на хубави приказки от този приятел, и тъй да се каже, взех, че му се доверих. Броих парите – немалка за моето дередже сума, и зачаках моя Гергьовден, размечтах се за моя си личен празник, понеже книгата без читатели не е никаква книга. Онзи човек вървя по петите ми, звънеше ми и посреднощ като любовница, докато да си получи накуп парите за онова, което обеща да стори, сетне изчезна от хоризонта. Като въртя телефона да питам какво става с отпечатването на книгата, чувам свежия глас с познатите обертонове на мъжественото, каквито ми бяха дотук впечатленията от тази рядка птица. "Що ме безпокоиш – гневи се. – С книгата ти всичко е наред. Ще стане. Ще ти се обадя, кога съм готов. Скоро книгата ще я имаш."

    Тъй я караме досега**, вече десетина месеца.

    И понеже имам работа с типичен Герой на нашето време, не разполагам ни с яки нерви, нито с пари за пилеене, а не вярвам, хич вяра нямам на българското ни правосъдие, пих чаша студена вода, па си рекох: Е, Гьорги, радвай се, че само с толкова се размина. Този харен тип живота ти можеше да почерни, да ти обере и залците от масата, да му станеш до гроб донор с надеждицата, която великодушно ще ти обещава винаги щом го откриеш, все до гуша зает в неговите обществени дела.*** С малко се размина, но за хвърлените нахалос парици ценен урок получи.

    Урок ми е кои бяха по Тодор-Живково време преобладаващите назначени за поети и писатели, как стана тъй, че тарикати, т.е. хора без достойнство и съвест бяха въздигнати за изразители на този доверчив народ. Не ща друго освен да кажа на българите от моята черга, живеещи в оскъдица, но съхранили честност и достойнство, колко по-важни са за България от прославените сламени кукли, с чиито образи и лични драми медиите всекидневно ни манипулират. 

    Когато стойностното (градивното, човеколюбивото) слиза до нивото на посредственото (разрушителното, злостното), рискува да бъде уподобено на своя антипод. Поначало – за да добие значение, несъстоятелният ум, понеже му е никакво духом зрението, търси да надуши като прасе в гъстия лес нещо подредено и слънчево, за да го преоре със зурла. Цивилизованият ум не ще спечели в пряк двубой с варварите на света. Слизането на ниво ръкопашни схватки е голямо изкушение за талантливите строители на разбирателство и хармония, но това снижаване носи ползи единствено на неандерталеца. Избягвайте словесни и всякакви препирни с този образ на посредствеността, независимо как сам обича да се титулува – поет, писател, философ, психолог, демократ, единствен защитник на европейските духовни ценности.

    За да увлечеш множеството онеправдани и унижени, не ти е нужна барикада, а упоритост да следваш добрия стил, доколкото това ти е възможно, да избягваш конфронтацията с тинестите подмоли на обществото, внимателно и с уважение към човека да напомняш, че в духовен план злобата, отмъстителността е жалка.

   Неврастенична госпожа от личната ми серия "Добри познати" по нрав странно ми напомня Анастас п.Хинов, който беснеел срещу Апостола Левски, но Левски не промълвил думица срещу злостните му приказки и интриги, а много внимателно го пренебрегнал с достойното си държане в комитетските дела сред обикновените българи. Исус и на кръста не говори срещу фарисеите; обвинение срещу фарисеите е стилът му на живот тук долу, сред най-най-обикновените човеци.

    Моите наплашени съграждани и сънародници полека-лека започнаха някак да проумяват, че властта на мародерите не е опасна за душата на един народ и за духа на нацията, ако я елиминираш тази власт като случайно и мимолетно присъствие в общността ни. Този корумпиран до мозъка на костите, затънал в лицемерие лъже-елит, особено влюбен в титлите, боледува от злост; от алчност и самовлюбеност първите ни хора вече са придобили гримасата на озлобено парвеню, пришълец от тресавището на политическите еднодневки.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 24 fev. 2005 – edited 3 аpr. 2017

____

* Християнският празник Гергьовден.

** До датата, когато писах текста.

*** Лафът беше: "Виж сега, за годишнината от рождението на Ботев са ме ангажирали да изнеса слово пред паметника му в Градската градина. Написал съм го това слово донякъде, ама да мине празненството, и ще се заема с книгата ти". 

Ars Poetica – ТАКА ЕСТЕСТВЕНА СИ, ГОЛА

ТАКА ЕСТЕСТВЕНА СИ, ГОЛА

Не ти ли е студено? Тъй жежко е навън.
Това, че си у мене, е просто само сън.

Две чаши, с вино пълни, на масата стоят
и ти посягаш мълком към къшея чер хляб.

Животът ни какво е без щипка тъжна сол?
Наздраве, мила моя, със чаша алкохол!

Тук Някаква си в черно забулена жена
дошла ми е от вчера неканена, сама.

Косата, със която душите ни коси,
забрави пред вратата, на гвоздея виси.

В кутията с цигари остава ми една –
животът ни обгаря в златиста светлина.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

 

Plovdiv, edited 2 apr. 2017

Ars Poetica – ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО

ГОВОРЕЩИТЕ 

ВЪВ СЕНОТО

– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
със гроздове звезди?

– Така е, мила, но на лято,
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.

– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?

– Не ще усетя. Но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.

– При мен е тесничко и шумно,
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там…

– Така е. Но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.

– Какво предлагаш да направя?
Нима съм луда да зарежа
граденото дотук!

– Но аз обичам те такава,
очарователна и свежа.
По теб съм луд.

– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че – забрави!

– Ужасно е, че ще ми липсваш.
Без тебе дълго сам ще страдам.
Целувай ме и си върви.

– – –

Така си бъбреха в сеното
онези двама. И защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене
не ме усетиха в ръжта.

Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и тази нощ.

…С мъжа й пихме цяла вечер:
бедата си той ми разказа
и ромът хич не беше лош.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 avg 2007 – edited 2 apr. 2017

Ars Poetica – НИЩО ПОДОБНО

НИЩО ПОДОБНО

Докато тя казва: "Не трябва, не трябва",
в свойте прегръдки той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто – съвсем не му пука
какво ще си кажат другите гости...

А другите гости не са никак прости;
те всъщност разбират: тя казва "не бива",
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово буйно безумство.

И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на скучна разпивка,
преди да поемат по свойте пътеки,
и всеки – със своите грижи не леки.

И няма да виждат под небесния свод
нищо подобно в своя сбъркан живот.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv,  1 apr. 1992 – edited 1 apr. 2017

Ars Poetica – БЕДНИ И МНОГО ЩАСТЛИВИ

БЕДНИ 

И МНОГО ЩАСТЛИВИ

Ядяхме само праз и лук оная зима
и две торби фасул с гранясала сланина.
Аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари.

По цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя.
Децата ни край нас не със играчки,
а си играеха с буркани празни и капачки.

И колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
понеже те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива.
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те, обичана и гола,

косите си как решиш гледах и така
отлитнаха най-хубавите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 7 noe. 2009 – edited 31 mar. 2017