Публицистика – ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

ГРЪНЧАРЯТ И ФИЛОСОФИЯТА НА ТАРИКАТИТЕ

    Подлостта и лицемерието затова са опасни, защото обикновено ни сварват неподготвени. Предателят винаги е довчерашен близък приятел и съмишленик, на когото сме се доверили. Книгата "Ламски" в пълния си обем от 496 страници беше проектирана да се появи пред читателите на 6 май 2004 г.* Всичко вървеше по план, докато зависеше лично от усилията на автора. Стиснах зъби, пристегнах колана с една дупка навътре, изтеглих заем от две хиляди лева и поръчах отпечатването на човек, когото от трийсетина години знам като редактор в известно преди време с храбростта си провинциално издателство.

    Наслушах се на хубави приказки от този приятел, и тъй да се каже, взех, че му се доверих. Броих парите – немалка за моето дередже сума, и зачаках моя Гергьовден, размечтах се за моя си личен празник, понеже книгата без читатели не е никаква книга. Онзи човек вървя по петите ми, звънеше ми и посреднощ като любовница, докато да си получи накуп парите за онова, което обеща да стори, сетне изчезна от хоризонта. Като въртя телефона да питам какво става с отпечатването на книгата, чувам свежия глас с познатите обертонове на мъжественото, каквито ми бяха дотук впечатленията от тази рядка птица. "Що ме безпокоиш – гневи се. – С книгата ти всичко е наред. Ще стане. Ще ти се обадя, кога съм готов. Скоро книгата ще я имаш."

    Тъй я караме досега**, вече десетина месеца.

    И понеже имам работа с типичен Герой на нашето време, не разполагам ни с яки нерви, нито с пари за пилеене, а не вярвам, хич вяра нямам на българското ни правосъдие, пих чаша студена вода, па си рекох: Е, Гьорги, радвай се, че само с толкова се размина. Този харен тип живота ти можеше да почерни, да ти обере и залците от масата, да му станеш до гроб донор с надеждицата, която великодушно ще ти обещава винаги щом го откриеш, все до гуша зает в неговите обществени дела.*** С малко се размина, но за хвърлените нахалос парици ценен урок получи.

    Урок ми е кои бяха по Тодор-Живково време преобладаващите назначени за поети и писатели, как стана тъй, че тарикати, т.е. хора без достойнство и съвест бяха въздигнати за изразители на този доверчив народ. Не ща друго освен да кажа на българите от моята черга, живеещи в оскъдица, но съхранили честност и достойнство, колко по-важни са за България от прославените сламени кукли, с чиито образи и лични драми медиите всекидневно ни манипулират. 

    Когато стойностното (градивното, човеколюбивото) слиза до нивото на посредственото (разрушителното, злостното), рискува да бъде уподобено на своя антипод. Поначало – за да добие значение, несъстоятелният ум, понеже му е никакво духом зрението, търси да надуши като прасе в гъстия лес нещо подредено и слънчево, за да го преоре със зурла. Цивилизованият ум не ще спечели в пряк двубой с варварите на света. Слизането на ниво ръкопашни схватки е голямо изкушение за талантливите строители на разбирателство и хармония, но това снижаване носи ползи единствено на неандерталеца. Избягвайте словесни и всякакви препирни с този образ на посредствеността, независимо как сам обича да се титулува – поет, писател, философ, психолог, демократ, единствен защитник на европейските духовни ценности.

    За да увлечеш множеството онеправдани и унижени, не ти е нужна барикада, а упоритост да следваш добрия стил, доколкото това ти е възможно, да избягваш конфронтацията с тинестите подмоли на обществото, внимателно и с уважение към човека да напомняш, че в духовен план злобата, отмъстителността е жалка.

   Неврастенична госпожа от личната ми серия "Добри познати" по нрав странно ми напомня Анастас п.Хинов, който беснеел срещу Апостола Левски, но Левски не промълвил думица срещу злостните му приказки и интриги, а много внимателно го пренебрегнал с достойното си държане в комитетските дела сред обикновените българи. Исус и на кръста не говори срещу фарисеите; обвинение срещу фарисеите е стилът му на живот тук долу, сред най-най-обикновените човеци.

    Моите наплашени съграждани и сънародници полека-лека започнаха някак да проумяват, че властта на мародерите не е опасна за душата на един народ и за духа на нацията, ако я елиминираш тази власт като случайно и мимолетно присъствие в общността ни. Този корумпиран до мозъка на костите, затънал в лицемерие лъже-елит, особено влюбен в титлите, боледува от злост; от алчност и самовлюбеност първите ни хора вече са придобили гримасата на озлобено парвеню, пришълец от тресавището на политическите еднодневки.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 24 fev. 2005 – edited 3 аpr. 2017

____

* Християнският празник Гергьовден.

** До датата, когато писах текста.

*** Лафът беше: "Виж сега, за годишнината от рождението на Ботев са ме ангажирали да изнеса слово пред паметника му в Градската градина. Написал съм го това слово донякъде, ама да мине празненството, и ще се заема с книгата ти".