Ars Poetica – ДЕКЕМВРИ

ДЕКЕМВРИ

Мъгли и сняг обилен обещават,

а днес бе ясен петъкът, уви! –

и ти ми се явяваш пак такава,

че лекичко сърцето ми кърви.

На хоризонта утрото изгрява,

а утре вятър, облаци, мъгли

и може би съвсем не заслужава

за някого сърцето да боли.

Очаквам събота срещу неделя

в добре позната самота, уви –

отминалите дни тъкат къделя,

но кой скърби за миналите дни!

Едва ли някой вече се досеща,

че няма спор, животът си тече

и всеки ден изгубваме по нещо,

без думи се разбираме, поне!

Което и без думи се разбира,

едва ли с думи ще се разбере,

че само който от любов умира,

единствено той няма да умре.

Поспра ли даже миг да си мечтая,

застигне ли ме декемврийски сняг,

изчезне ли красивата омая,

остава ми надеждата все пак.

Годината и тъй си отминава,

затънала под преспи от мечти;

като жена, тъй както подобава,

дали не ме очакваш вече ти?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 30 dec. 2016

Ars Poetica – ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а Зелената морава
пълна е със пеперуди –

всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказката стара.

Като в приказките стари
ти си Малкото момиче,
дето с куклите играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко, 
всички как сме заменими,
ала някак не обичам
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна...
Хайде, просто отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 30 dec. 2016

Ars Poetica – ЧОВЕК СЪМ

ЧОВЕК СЪМ

Просто човек съм, не забравяй това –
не всичко готов съм да ти простя.

С купища нагли лъжи ден след ден,
ме зомбираше жив, беше идол за мен.

Вярвах ти сляпо, бях във възторг,
от лъжите обсебен, те смятах за бог.

Бях добър, бях наивен, просто човек,
ала днес по-фалшив не зная от теб.

Аз съм този, когото прати на война,
за твоята банкова сметка да умра

с прекрасен, чисто новичък автомат,
да убивам с ура за скапания ти свят.

Изпрати и други, по-наивни от мен,
да повтарят до лудост онзи рефрен:

че човек щом съм, значи за теб ще умра,
 лъжите и наглостта ти, че ще простя.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 mar. 2008 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
таквиз сантиментални, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от обида:

за ручея притихнал сред тръстиките,
за щъркела самотен на комина,
за госта непоканен, който питал я
съпругът й далеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата"
и самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта й сетих воплите
у мен във вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи развълнувана
тя милата изплаквала покрусата,
и то били кристалчета сбогуване
с една Любов, не станала изкуство. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 24 apr. 2013 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перцата си и аз да подредя,
като мъртвец, от гроба си възкръснал,
от своя дом навън да излетя.

Какво ли има още да си кажем!
Не се ли плашиш, че съм тъй смирен –
издялано под тебе късче камък
да минеш, горделивецо, по мен?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 29 dec. 2013 – edited 29 dec. 2016

Ars Poetica – МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...*

 МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ 

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 28 dec. 1967 – edited 28 dec. 2106

_____
* Стих на Гуидо Кавалканти. Осемнайсетгодишният Данте Алигиери (1265-1321) заедно с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя и Брунето Латини поставя начало на стила Dolce Stil Novo в худ. литература. 

Ars Poetica – ДЪЛБОКО-ПРОВИНЦИАЛЕН ПОЕТ

В памет на Добромир Тонев (1955-2001)*

ДЪЛБОКО-ПРОВИНЦИАЛЕН ПОЕТ

Развейпрах самовлюбен си остана,
икона в сивата кръчмарска нощ – 

надигнал пълна с лудо вино кана,
жив хъш, очарователен и лош.

На стихове приятно подредени
добре приет от дамите поет –
днес липсват ми хвалбите му големи
и даже коженият му каскет.

И той навярно влачел си ярема,
възпял безсмисления си живот –
играл на провинциалната ни сцена
едничката си роля: идиот.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година  

Plovdiv, 20 oct. 2009 – edited 28 dec. 2016

______
* https://www.facebook.com/notes/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2/40-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-40-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%B8-%D1%81-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2/10150108876868374/