Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 30 декември 2016 г.

Ars Poetica – ДЕКЕМВРИ

ДЕКЕМВРИ


Мъгли и сняг обилен обещават,
а днес бе ясен петъкът, уви! –
и ти ми се явяваш пак такава,
че лекичко сърцето ми кърви.

На хоризонта утрото изгрява,
а утре вятър, облаци, мъгли
и може би съвсем не заслужава
за някого сърцето да боли.

Очаквам събота срещу неделя
в добре позната самота, уви –
отминалите дни тъкат къделя,
но кой скърби за миналите дни!

Едва ли някой вече се досеща,
че няма спор, животът си тече
и всеки ден изгубваме по нещо,
без думи се разбираме, поне!

Което и без думи се разбира,
едва ли с думи ще се разбере,
че само който от любов умира,
единствено той няма да умре.

Поспра ли даже миг да си мечтая,
застигне ли ме декемврийски сняг,
изчезне ли красивата омая,
остава ми надеждата все пак.

Годината и тъй си отминава,
затънала под преспи от мечти;
като жена, тъй както подобава,
дали не ме очакваш вече ти?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, edited 30 dec. 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар