Ars Poetica - МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

Свърши кафето в кутията, свърши и чаят, 
цигарите – на привършване, редеят,
Август изниза се, животът – също, скучая.
Оттук насетне какво ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и с мъртвите 
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта е весела, празнична, шумна,
навестиха ме тези дни внезапно копнежи 
и любовта ти... Мое сладко безумие!

Какво да си кажем! Подгизнал – паркът,

алеите – в драки и тръни обрасли,

силуети неясни смътно се мяркат

и едва ли там ще сме си на мястото.

Ще се гушнеш у мене, ще те прегърна,

ще ти кажа как много те мисля, когато...

Сетне на пръсти ще се завърнем:

ти при мъжа си, аз – в самотата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 6 apr. 2011 – edited 26 sep. 2016

Ars Poetica – ЕЛИЗА

ЕЛИЗА
На онези, които още имат илюзии

По-хубава от нея аз не знам.
Изпращам я от слънце осветена.
Измислих си я. Сътворих я сам –
тъй нежна, но и мъничко смутена.

Къде отива? Кой я чака там
зад пролетно разцъфналата нива?
Събуждам се – един глупак голям,
усетил, че животът си отива.

Отива си животът. Пак съм сам,
какво тук значи някаква си личност! –
човек е просто толкова голям,
доколкото илюзии обича.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 13 mar. 2011 – edited 25 sep. 2016

Ars Poetica – СБОГОМ, ХУБАВИ ДНИ!

СБОГОМ, ХУБАВИ ДНИ!

Унил, навъсен октомврийски ден,
липата под балкона в снежна влага
излъчва мразовит повей към мен

и чувствам как сърцето ми се стяга.

Догаря и тоз ден подобно фас
от много люта евтина цигара
и въпреки че вкъщи съм си аз,
оставам изпращач на глуха гара.

Току-що отпътувал онзи влак
с ръждата, със вечерните комини,
ала приятели очаквам пак
и жив все някой трябва да намине.

Летят ята над мраз и ветрове,
но участта човешка е такава,
че птиците са винаги по две,
а пък човекът сам накрай остава.

Сигналите на Космоса ловя,
нагазил кал до шия по земята,

а може би спасен е този свят
от милата наивност на децата.

И все по-ясно виждам онзи ден,
когато сам като дъждовна гара
най-после ще съм вече приземен
като човек, излязъл от кошмари.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година*

Plovdiv, 12 mar. 2011 – not edited 25 sep. 2016

–––––

* Вж. http://www.ploshtadslaveikov.com/goryat-naj-krasivite-sgradi-ot-tyutyunevite-skladove-v-plovdiv/

Ars Poetica – ВНЕЗАПНО...

   – Влюбиш ли се в цвете, което е едно едничко, стига ти да зърнеш звездите, за да се усетиш щастлив.

    Из "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944)

ВНЕЗАПНО...

В крайпътно малко, тихо заведение
след уморителен и кишав ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й удивен.

Кой вятър тъй далече ме отвея,
най-малкото какво ли търсех там! –
стоях като моряк ранен на кея,

внезапно влюбен в Тихи океан.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 1 apr. 2011 – edited 24 sep. 2016

Ars Poetica – ЧЕРВЕНОКОСАТА

ЧЕРВЕНОКОСАТА

На Дорис

Тя върви под листопада, тая огнена жена! –  

и над нея меко пада слънчевата светлина. 

Тя е езеро, пъстърва, ручеят игрив пред теб,

тялото й пее, пърха като птица в знойна степ,

целия те изкушава с тези огнени коси 

и когато отминава, вече същият не си. 

Тя е горда, тя е млада, тя е изкласила ръж,
как по нея да не страда пожелалият я мъж? 

Иде, бърза запъхтяна не за теб, ала защо 

ти е нужна окована птица в клетка от злато! 

Срещнал си я най-случайно в есенната тишина
като чужда страст и тайно влюбена във друг жена.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 1 okt. 1978 – edited 23 sep. 2016

Ars Poetica - КОГАТО ЗАСПЯ

Петгодишната Вера, дъщеря ми - мъничко храбро сърчице

КОГАТО ЗАСПЯ

У всеки голям
истински мъж
живее малко момченце.

Обидят ли ме,
момченцето вдига революция.

Когато съм в добро настроение,
момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,
момченцето лежи болно.

А когато заспя,
то излиза от мен,
разхожда се по улиците,
сваля звезди от небето
и ги почиства
с крайчеца
на ръкава ми.

Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, noe. 1966 – not edited 22 sept. 2016

Ars Poetica - СУМРАЧНО

СУМРАЧНО

Дъждовен е вторникът: ту спре, ту вали,
оголен, животът всъщност е драма –
над планините отсреща пъплят мъгли,
и светът се снишил, а тебе те няма.

Сред преспите – ручей от сумрачни дни,
самотата на вторник е толкоз голяма!
Часовникът спрял и навън все ръми,
и сърцето боли, а тебе те няма.

Разбирам как далече от мене си днес –
мъжът е мъж само с белег от рана,
той просто умее да се бие за чест,
но без любов всъщност нищо си няма.
 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година*

Plovdiv, 12 oct. 2010 – edited 19 sep. 2016

–––––

* Поломената от лакомия и наглост разкошна гора край Гребния канал в Пловдив.