Ars Poetica - МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

Свърши кафето в кутията, свърши и чаят, 
цигарите – на привършване, редеят,
Август изниза се, животът – също, скучая.
Оттук насетне какво ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и с мъртвите 
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта е весела, празнична, шумна,
навестиха ме тези дни внезапно копнежи 
и любовта ти... Мое сладко безумие!

Какво да си кажем! Подгизнал – паркът,

алеите – в драки и тръни обрасли,

силуети неясни смътно се мяркат

и едва ли там ще сме си на мястото.

Ще се гушнеш у мене, ще те прегърна,

ще ти кажа как много те мисля, когато...

Сетне на пръсти ще се завърнем:

ти при мъжа си, аз – в самотата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 6 apr. 2011 – edited 26 sep. 2016