ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1704.)

 – Аз ще поседя тук – каза Брет.

 – Оставам и аз – каза Коен.

 – За бога! – извика Брет. – Идете някъде. Не виждате ли, че с Джейк имаме да си говорим?

    Ърнест Хемингуей, из романа "Фиеста"

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

Прелита дявол с табла във вечерно

красиво черно с ангелски крила,

току зад папионката се мерне

усмивка на испанец от смола.

Едно, че второ, трето и четвърто –

завърта се вечерята ни в кръг
и виното испанско в смут те хвърля
сияеща от тишина и скръб.

Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившият ти мъж;
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.

От кухнята излита облак сяра,

обгръща най-желаната жена

и в три редици вън, на тротоара

ахейците, Троянската война...

Пловдив – културна столица, Европа 2019„

Plovdiv, edited on 2 maj. 2025 

Илюстрацията долу:

- 1966 г. С Галя сме на сватбата на Анастасия в Мечкюр, днес квартал на запад от Пловдив с име Прослав. Седяхме около триста души върху грубо сковани пейки пред маси, наредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, тъкмо насят със зеленчук. Минало беше вътрешно-армейското ни състезание по бокс към II ПВО и ВВС на II българска армия в един от самолетните хангари на някогашното пловдивско летище, после се сбих на тротоара срещу черквата "Свети Георги" в Мараша с едни навлеци пред очите на стотина души, чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че бяха ги унижавали онези трима – туркинята Надин, високият кокаляв треньор на гребците от местния отбор по каяк на Текстилния комбинат "Марица" Радослав и сина му гимназист, така и не му научих името. Туркинята, от която трепереше махалата, крещеше: "Ти знаеш ли аз коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". А и затова й бих шамари пред сащисания й мъж и сина й. 

–––

* Главатар на башибозушките орди, бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.

Пловдив – културна столица на Европа 2019

Plovdiv, edited on 2 maj. 2025 

Илюстрацията долу:

-  Май 1966 г. С Галя на сватбата на Анастасия в Мечкюр, днес квартал на Пловдив с името Прослав. Седяхме около двеста души върху грубо сковани пейки пред маси, подредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, насят със зеленчук. Минало беше вътрешно-армейското състезание по бокс в един от самолетните хангари на някогашното пловдивско летище, после се бих сред улицата срещу черквата "Свети Георги" в стария пловдивски район Мараша с навлеци, които бяха унижавали родителите ми пред очите на стотина съседи, чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че месец бяха унижавали туркинята Надин, високия кокаляв треньор на гребците от отбора по кану-каяк на Текстилния комбинат "Марица" бай Радослав и сина им гимназист, така и не му разбрах името. Туркинята, от която трепереше махалата наоколо, ми крещеше: с пяна на устата "Знаеш ли коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". Затова й бих шамари пред сащисания й съпруг и пред сина й гимназист. Идиотката не знаеше, че съм праправнук на Ангел Керемидов, 36-годишен четник в Хвърковатата чета на Бенковски от с. Калугерово, тежкоранен завлечен в родното си село и на мегдана там за ритуално обезглавен. 

–––

* Предводител на башибозушките орди, бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.