.jpg)
Всичко наше е временно, любезна, всички временно сме на този свят, а от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)
Журналистика е да съобщаваш на света неща, които някой друг не желае да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)
Републиката ни и нашата преса ще преминат през възход или падение заедно. Способната безпристрастна, както и вдъхновена от обществения интерес преса, интелигентно подготвена да знае кое е правилно и имаща смелост да действа, може да съхрани националните ни добродетели, без които популярността на всяко правителство е просто измама и фарс. – Джоузеф Пулицър (1847-1911)
12 jan. 2000
ДOН КОРЛЕОНЕ
"Аз съм истински пролетарий. В 1929 г. станах член на Демократическата партия, понеже искрено смятах, че тя е прогресивна и левичарска партия. Поради своите силно проявени леви тенденции, още в 1930 г. на конгреса водих остри пререкания с ръководството на партията. Изпаднал в пълна мизерия и безизходно положение, това ме принуди да се възползувам от някои лични връзки, за да бъда назначен за кмет... В Банско се свързах с редица комунисти – Михаил Ковачев, Димитър Зайков, Ламби Данаилов и др. и доколкото можах работех за народа. Тази ми деятелност не можеше да бъде скрита и след една проверка бях подложен на уволнение заради сътрудничеството си с комунистите. По инициатива на Михаил Ковачев и други бяха събрани хиляди подписи за моето връщане. Бях възстановен на служба и преместен за кмет в село Добринище, а после в Бачково...
При възстановяването на Демократическата ни партия през 1945 г. влязох в нейните редици с най-искреното намерение да съм полезен на новата Отечественофронтовска власт, да работя за приобщаване на партията ни към Отечествения фронт. Бях избран от младежите демократи да водя преговорите с Комунистическата партия за пълното ни приобщаване към властта. На тази плоскост съпартиецът Христо Данаилов заяви, че въпросът е уреден и че на младите демократи ще се даде възможността да станат кандидати за народни представители, ще ни се окаже съдействие, да можем по места да проявим разбиранията си за сътрудничество с Народната власт. Кандидатирах се в Кюстендилска околия, мимо нареждането на Централното бюро на партията (бел.м., tisss – обновената след Девети септ. 1945 г.), влязох във връзка с Никола Стойков – Руски. Получих от него нужното съдействие, да мога да се боря против кандидатите на Земеделския съюз "Никола Петков" и срещу Демократическата партия, ако друг такъв ще се кандидатира. Това обаче стана причина да бъда наказан и изключен от Бюрото на Софийската градска организация на старата Демократическа партия."
София, 20.VІ.1951 г. Подпис: Борис Кюркчиев*
ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ СВЕТЕЦ
Завчера, 9 януари, в късо време, кажи-речи, в една и съща седмица, си отиват от света три неслучайни личности в националния наш български пейзаж: политикът Стефан Савов (1924-2000), неудобният критик на всеки властен самозванец вечният затворник в годините на соца Илия Минев (1917-2000) и дългогодишният режисьор в нашата национална телевизия Неделчо Чернев (1923-2000).
Кой е Стефан Савов, предложен от Борис Кюркчиев и избран за шеф на обявената с фалшив протокол от т.нар. Демократическа партия, стигнал до поста Председател на Народното събрание на Република България? Баща му Димитър Савов (1887-1951) е финансов министър в кабинета на Царство България, известен с факта, че договорил за Българската армия остаряло въоръжение от модернизиращата се по онова време армия на Третия райх в нацистка Германия.
Стефан Савов, когото в онази Демократическа партия през парадния й вход въведе доносникът на "Народната власт" Борис Кюркчиев, същият Кюркчиев (1908-2002), обявен през 1990 г. за лидер на Демократическата партия и чрез протокол със задна дата признат за възстановител на една от по-старите партии след вътрешнопартийния преврат в БКП на Десети ноември 1989 г.
Стефан Савов, който остана загадка как по едно и също време хем бил интерниран от комунистите, хем ограбен от Народната власт, и както твърди, с турците ял екмек (хляб), хем не пропуснал нито семестър при следването си в Софийския университет, при това не по каква да е специалност, по Право. Нещо фантастично за сина на бивш царски министър от години на Царство България и точно по време на Червения терор над Българската интелигенция и духовенство, по време на масовите екзекуции.
Стефан Савов, когото изпечен комунистически агент в младежката организация на Демократическата партия от 1946 г., според собственоръчно писаната си биография от 1951 г., поставил начело, преди да се оттегли в сянка, като Почетен председател на същата тази фалшива ДП**.
Стефан Савов, който в изборите за Велико народно събрание се представяше из софийските улици с луксозен цветен афиш, като внук на Ботев четник от Враца.
Стефан Савов – по времето на соца председател на казионния Съюз на преводачите в България.
Стефан Савов – същият мъж, който с уклончиви обещания и подмолни маневри успя да елиминира двете далече по-многочислени организации на регистрираната преди това Демократическа партия и разбие ядрата им, като изпратените от Пловдив за обединението Златка Русева (1964), Спас Гърневски (1953), Христо Марков (1962-2020), Теодор Димитров (1963-2007) и доносникът на ДС Андрей Захариев привлече в партията на Кюркчиев, осигурявайки им място в парламента и властта.
Стефан Савов – същият, който бе основен инициатор за т.нар. "Гладна стачка на 39-те депутати", напуснали заседанията на VII Велико народно събрание като протест срещу проекта за нова Конституция на Република България, в която по-късно се закле като праведник и като Председател на Народното събрание... И в онзи период, когато беше най-важният човек в Народното събрание, стана основен гарант за прилагане на същата конституция, която пламенно отричаше, заради която излезе да се търкаля на зелената росна морава между обществените кенефи срещу Софийския университет и сградата на Парламента.
Стефан Савов, същият дето, като Председател на следващото Народно събрание бе инициатор преди т.нар. масова приватизация тънка прослойка рожби на някогашната обогатила се от войните буржоазия у нас да бъде облагодетелствана. Опитен актьор в политиката, по филибелийски казано, тарикат по призвание и манталитет. Видях го отблизо в късната есен и първите дни на зимата през 1990-1991 г., здрависахме се с него. Беше долетял с антуража си в моя роден Пловдив да ни приказва за демокрация и свобода. Представиха ни го и му дадоха думата в същия салон на някогашното кино "Балкан". После вкупом излязохме на слънце да се погреем. Здрависваше се радушно с всекиго от нас, членовете на първата и най-добре организираната между мижавите новоизлюпени мижави партийки с гръмки кухи имена, които вкупом образуваха СДС, т.е. пловдивската Демократическа партия с жизнените си структури из цялата страна, активна, жизнена столична организация от потомствени демократи от фамилиите на Александър Малинови, Никола Мушанови, д-р Дренкови, Петко Каравелови. И в дома на Екатерина Каравелова, наследствен имот на г-жа Фани Дренкова, провеждахме няколкото сбирки на членове, дошли тук от цяла България. По онова време вестник "Демократическо знаме" с тираж 25-30 хиляди екземпляра, за часове изчезваше сред зажаднялата за политическа обнова аудитория на България от 1990-1991 г. Абонати, разпространители, кореспонденти и ревниви сътрудници на "хубавото Знаме", както го наричаха дори в пленарната зала като трибуната на Демократическата партия със седалище Пловдив, имахме из цяла България – София, Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Карлово, Пазарджик, Пещера, Брацигово, Хасково, Сандански. Обаждаха се с писъмце до редакцията българи, стари емигранти от всички краища на света – Италия, Щатите, Канада, Великобритания, Холандия, Русия, от Африканския континент, от Австралия.
Та здрависахме се, значи, с този любезен, достолепен на вид господин. Приказваше ги едни такива: "Виждам, че сте млади, изпълнени с желание и идеи. Пък аз съм стар, уморен. Бъдещето е пред вас. Смятам вече да се оттегля от политиката". Бил едва 65-годишен през 1990-1991 г., не дотолкова възрастен за политик, защо ли му било онова театро, защо ли му били онези приказки! Такива ги диплеше този достолепен на вид господин: "Ще се обединим, нямаме пречки. Демократическата партия ще стане сред най-влиятелните партии в Нова България". Остави впечатлението, че обединението е въпрос на технически подробности, ала по-сетне? Сетне се оказа, че именно той, тъй добронамереният, закопнелият за почивка 65-годишен авторитетно изглеждащ мъж бил най-сериозното препятствие да изградим многочислена национална политическа организация, която да е в опозиция на преименувалата се, обновена и облицована с пищни камуфлажни лозунги и човеколюбиви драперии БКП/БСП.
"Родолюбивата му дейност", като Председател на Народното събрание от 8.ХІ.1991. до 17.ІХ.1992 г. свързвам с бързането да се върнат първо и веднага имотите на най-едрите собственици, по-известни сред народа ни с противното име "реститутки", наследници на някогашни най-едри богаташи, далавераджии от военните, гладни за бедстваща България години, докато четири-пет милиона наши българи – селяни или наследниците им, осем и девет години продължиха да чакат връщането на дребната си нивичка, гледаха с насълзени очи как бащинията им тихо пустее, буренясва или се разпределя като лична собственост между бабаити, тарикати или подставени лица на "демократичната" власт. И Отечеството превърнаха в пустиня. Земята престана да ражда. Плъзнаха с каруци цигански банди из кърищата да грабят оскъдното, сято от селянина. Унищожено, разпиляно, разпродадено, разграбено бе всичко родно наше, градено с потта и кръвта на милиони обикновени българи. Какъвто бе и моят дядо Борис Ненков Ангелов, Борис Дявола от Пазарджик, който от четири-петгодишен ме водеше от пет часа сутринта с талигата на къра край Пазарджик, Мокрище, Хаджиево и Звъничево да орем петте му лозови градини, всяка от по няколко декара.
Това е последицата от дейността и на този кумир, и на тази голяма фалшива икона на съвременния български политик, създадена да бият чело пред нея наивници, да й палят свещи ослепелите от мъст и слободия наивници от всички сфери на сегашната наша България. Оттам тръгна анархията в нравствеността и възпитанието на децата ни. Оттам тръгна пренебрежителното гадно отношение към по-възрастните поколения нашенци. От народ, грабен от доносници и партийци, от печени в съветските школи за манипулатори се заеха да ни превръщат в електорат, стадо за чиста свята република, само че не републиката на карловския сирак дякон Левски, а на новоизгрелия веднага след т.нар. демократични промени в политическия театър сДон Корлеоне и неговите събратя по манталитет и слава.
Plovdiv, edited on 16 apr. 2025
Илюстрации:
- Фронтмените на демокрацията у нас 1990 г.***
- Стр. първа на вестник "Демократическо знаме".
___
* Част от биографична изповед, писана собственоръчно за пред органите на МВР от Борис Кюркчиев, въвел Стефан Савов в политиката. Предците на Стефан Савов по традиция са членове на Народняшката партия, най-върл противник на някогашната Демократическа партия с лидери Петко Каравелов, Александър Малинов, Никола Мушанов. По-подробно личната биографията на ловкия доносник Борис Кюркчиев е представена в бр. 1 на вестник "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г.
** По пространно са описани в "Здравите сили" текст от поредицата "Въведение", са Златка Русева (1964) и Стефан Савов (1924-2000), просперираща двойка в родния политически живот непосредствено в годините след славния Десети ноември, когато доносници и служители на зловещата Държавна сигурност си писаха героичните биографии на дисиденти и първи демократи.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар