ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1684.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (1684.)

  За любовта е потребен известен наивитет. И ти го притежаваш. Съхрани го. Той е дар Божи. Загубиш ли го веднъж, никога не ще си го възвърнеш. Да се родиш глупав не е позор, но да умреш глупав и гневен е жалко. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)*

  Лицемерието си пада по гръмки фрази и тържествените зли заклинания. човешките неща са лесно разбираеми, защото са простички: обичай, това е. – Аноним (1947)

  10 uli 2000

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната Руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен гранитен мъртвец.

Пловдив – столица на културата и пошлостта

Plovdiv, edited on 9 fev. 2025

Илюстрации:

-1938, редникът от Българската армия Борис Ангелов, дядо ми.

- 2025, Пловдив, Паметник на руския войник върху Бунарджика.

___

* Някогашният ми пръв помощник при създаване на една от първите след Десети ноември у нас опозиционни политически трибуни – вестник "Демократическо знаме" от 19 май 1990 г. до 26 февруари 1991 г. Спас Гърневски (1953) от село Марково, пловдивско преди години обяви предизборната си кампания за кмет на моя роден град с идея Паметникът на руския редник да бъде разрушен и префасониран на бутилка "Кока-кола", за да не напомня за издъхналите в Пловдив от рани, болест или друга важна причина войничета на Съветската армия. Текста смятах да посветя на кандидата Спас  Гърневски и години по-късно огнен оратор за партията ГЕРБ в парламента, но като размислих, отказах се. Остана си този текст реплика за опити да бъде сринат знак не на войнственост, а за пожертван живот. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна касапница, участвали в сраженията им с вражески пълчища, няма как агитката на напористи мекерета на отвъдокеанския велможа лично да не ме засяга. Вж. https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Spas-Gurnevski-V-uchebnicite-po-istoriya-upravlenieto-na-Borisov-shte-se-razglezhda-kato-tova-na-Stefan-Stambolov-2442425 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1683.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1683.)

  Попитах го кой е тарторът за пакостите в класа им, а той: "Как кой! Ами, че аз. Даже имам и телохранител, един главок ме следва като сянка и ме пази от побойници". В чест на внука Борко, когото заради топчестото му личице и доброто сърце – дарявал любимите си играчки на хлапенцата в детската им градина и те на подбив го наричали Бобчо-Фасулчо. Ученик в елитната пловдивска немска гимназия, зарекъл се веднъж пред майка си: "Мисля да се изуча и никога вече да не си броим, мамо, стотинките". Съучениците му го търсели да им решава споровете... А той бие ли се? –питам дъщеря си, че все пак ми е внук, като знам какъв бях на неговите години. А тя: "Да се бие?! Че защо да се бие? В класа му го боготворят. Момиченцата се натискали коя да е около него, с пръстче да го докосне" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря Лъвицата. – Аноним (1947)

  18 avg. 2013

БОБЧО-ФАСУЛЧО 

Днес ти си моят Добричък герой.

Тук добрия го мислят за смахнат и луд.

Не си раздавай играчките, миличък мой.

Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,

 на буболечето обаче стори му път.

Най-красивото е всъщност дори без глас,

а хубавите неща... Те винаги предстоят.

Ти пак не унивай, или пък не съвсем!

днес твърде живи сме, за утре не знам.

Дъждът дано да ти напомня за мен –

как чрез раните човек израства голям.

Бий барабанчето, мили, Празник е днес.

Слънце изгрява, идат хубави дни.

Ще си отидем накрая и ние без вест,

Само тъгата не давай да те плени.

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!

Естествено накрая всеки е сам.

Смей се, когато най-силно боли –

ние с теб сме една кръв, нали!

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата*

Plovdiv, edited on 6 fev. 2025

Илюстрации:

- 18 август 2016 г. Внукът Борислав.

 - Пазете децата си! Българи, бдете! 

___

* На внука Борко, роден на 18 авг. 2008 г., и на майка му Лъвицата Надя.

** Омраза и пошлост в родния ми Пловдив от двайсетина години сее грандоман, обявил се по Пловдивската обществена телевизия за публичен философ заселил се в тук от градчето Долна Баня, Софийско. Бел.м., tisss.