ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)

  Светът е сцена и ние сме актьори на сцената: влизаме-излизаме и за своето време всеки играе разни роли. – "Хамлет", Уилям Шекспир (1564-1616)

  9 apr. 1990

О, СВОБОДА!*

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: 

– Свобода-Свобода!
Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге*.

Боже мой,
какво става
в тази наша държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
бившият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп
и слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце –
тъй незрим и незабравим,
на всяка престъпна власт необходим!

А над масата
в нашата кухничка бедна
мъждука надеждата наша последна,
И макар тарикатът да ни убеждава,
че за свободата дори живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
"За какво му е власт при това?"

"Свобода! Свобода!" – там скандира тълпата
и не знае, че не се дарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да ни се подиграе,
както само той умее,
както само той знае.

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited оn 17 sep. 2024

___
* Янко Дунев Янев** долу в мензата на Софийския университет около един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му предам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография, собственоръчно написана и три снимки като за паспорт, за да ме направят информатор на Държавна сигурност, като срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. бе месечната заплата на баща ми, мебелист VII разряд в пловдивското мебелно предприятие "Напредък", за да му предавам седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията БКП и другаря Тодор Живков, по празници да следя и записвам кой от познати и приятели ходи на черква да пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият този чешит Янко Дунев, разперил ръцете като планински орел пред микрофон от Парадното стълбище на Народното събрание агитираше българите колко прекрасен за нас, е чудесният американски План Ран-Ът, после основа партия, стана й лидер и по единствената ни национална телевизия над две години въртяха документален филм за несретния му живот на активен борец с комунизма, защитник на свободата, за правото на човека да живее по съвест.

** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението го написах непосредствено след излъчения на живо по единствената родна телевизия репортаж как някогашният университетски доносник агитира за Плана Ран-Ът иззад микрофоните пред Парадния вход на Народното събрание. И за да не остане съмнение за кого точно става дума, линк към вестник "Демократическо знаме: https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4 , и още един линк: rg/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD) към статия в уикипедия за дейността на този "изключителен българин",както му беше името докато бяхме състуденти в I курс по специалността Българска филология на Софийския университет учебната 1967-1968 г., след което въпросният Янко Дунев Янков няколко пъти си смени името и фамилията по специалността право и след това в политическата си кариера след Десето ноември.

Из уикипедия:

  На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на Българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, чиито кодови наименования са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, "Дракон" и „Непокорник“.

  Две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза с доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио "Свободна Европа"), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права. Скоро след това правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.

  При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации "Амнести Интернешънъл" и "Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. "American Bar Association", "Lawyers Committee for Human Rights" и редица национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции срещу Българското правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и "БиБиСи" излъчват предавания, посветени на дейността му и нечовешкото му третиране в затвора. Март 1989 г. шефът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията ред факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори. Бел.м., tisss.