сряда, 7 февруари 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1511.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1511.)    

  Направиха кмет маминото синче и милият доказа, че е чудесен некадърник. Двете млади жени, опитали да спрат незаконното застрояване на най-големия столичен район, властта вкара в пандиза с букаи на нозете и ръце в окови по закон за борба с корупцията. Всеки бял ден у нас стотици гърла бълват омраза, разпореждат се с държавата като да им е бащиния. И отвън се обаждат млади вълчета, чиито зъбки тепърва растат. Народе, както сме я подкарали, накъде вървим? – Аноним (1947)

  30 oct. 2008 

ИЗПАДАМ В ПЛЕН 

Изпадам в плен на всякакви измами
и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,
от мен тук по-наивен просто няма
и доверчив докрай оставам пак.

Купуват ме и ме продават – само
достатъчно е, че им вярвам аз,
и може би в това е мойта драма,
че срам ме е дори да ревна с глас.

В съгласие у мен живеят двама:
наивник и щастливец, та напук
чувал жито заменям с наръч слама
и вадят ми душата със памук.

Тъй милозлив към тариката мазен,
пред грандомана в смут на колене,
не мога истински да ги намразя,
или да им обърна гръб поне.

На всякакви небивалици вярвам,
крадеца да пожаля съм готов,
на лицемера с гордата му врява
отвръщам с най-смирената любов.

И пак, каквото и да стане, зная:
щастлив родил съм се на този свят
и чувствам се почетен като в рая,
където за мизерника е ад.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdivedited on 7 fev. 2024

Илюстрации:
- С Надя, когато нямаше още дори една годинка.
- Пътят през Балчик към Добруджанското плато.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...