ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1630.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1630.)

  За да те унижи, натрапникът наема бившия тарикат да пренапише националната ни история по начин, който му е удобен да те държи с глава в задника и подвита опашка. Когато решат да унижат една нация, наемат мекеретата на новите господари да пишат история, която никога не е била: робството наричат присъствие, и по това ще узнаеш кои са отродниците от Българския род и вековен жизнен опит. – Аноним (1947)

  23 avg. 1996

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка си лежеше,

търкаляше се в старото легло

с очи като узрели две череши,

като врабче с пречупено крило.

Защо, юнако, ти я изостави

и хукна подир чуждите жени?

Едва ли ще откриеш днес такава

по географските ни ширини.

Осукват се тук не един и двама

мъжкари, зажаднели за любов;

и знам защо, но виждам тази драма

ще продължи с любов по някой нов.

Ще хвърли той непраната си риза,

патъците си, шапката от лен...

И виждам вече как разгонен влиза

в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща

в килера посред мръсното пране

и цялата занемарена къща

се срутва от любов на колене.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 23 avg. 2024

Илюстрации:

- Отечеството днес е разграден двор.

- Да се гавриш с нацията стана мода.