ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1564.)
Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в забравата. Забравата убива. – Аноним (1947)
2 noe. 1976
ДЪЖД В СЛЕДОБЕДА
Не мога да ти се обадя. Не, не мога.
Навън е дъжд, такова тъжно време!
Лилав е здрачът зад прозореца
и минувачите като насън се движат.
Една жена с червен чадър пресича
пространството край шадравана.
Тихо е.
Тихо е.
Ръмежът на дъжда едва се чува.
Изтрил е някой от небето птиците.
В небето само облаци. Не зная как
с лошите си мисли да се справя,
но времето на този свят усещам
как движи се в мъглата все към лятото.
Дали при нас ще се завърнеш, Лято –
поляна горска, в утрото разцъфнала.
Целувките. Косите ти изтичащи.
Спокойствието. Плахата усмивка.
Но в тази длан, която знае толкоз много,
днес в тази длан как нищо не остана:
две капки – дъжд, сантименталност
и малко здрач, от миглите ти паднал!
Как искам да те видя, да ти кажа...
Подтиснат съм от слабостта си, Обич.
Желал бих всичко твое да забравя,
да се стопиш у мен като дъждовен облак.
Ала пак с думи следвам твоите устни,
лицето ти – тъй бледо, тъй далечно,
гори у мен... и ненаситна жажда
да те обичам
безнадеждно
ме обзема.
безнадеждно
ме обзема.
Не мога да ти се обадя. И не трябва.
От старост оглушал е телефонът.
Навън – и дъжд, и облаци, и хора,
и всичко там в мълчание изтича.
Над Пловдив няма птици. Иде Зима.
Сега ще се загърна с малко нежност.*
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 11 maj 2024
Илюстрации:
- Как бързо отминава любовта по улицата!
- В дъждовни дни животът става по-уютен.
–––
*
Писах този текст на прима виста в голямата стая с четирите бюра на
"Комсомолска искра" около пет часа надвечер. Бе мрачен, тъжен, кишав
ден. Бях кажи-речи сам в цялата редакция, слязъл бях за малко преди това до
хлебарницата долу и за чаша кафе от близкия ресторант "Астория". Ето тогава усетих пъстри едни очи, втренчени в мен откъм млада жена, прониза ме като електричество внезапно и силно. Това е текст
за безнадеждно отминалата любов. Най-напред го показах на Иван Желязков – колегата ми от отдел "Селска младеж", който се върна мокър до кости
някъде към пет и половина часа. Иван го хареса. За мен е може би най-доброто от
сборника "Сутрин рано". До последния момент се колебаех дали
"Дъжд в следобеда" да не е заглавие на целия сборник – първия ми единствен сборник от текстове, от които съм спечелил пари през живота си. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар