По-малката от двете ми щерки в осем и трийсет тази утрин ми роди внук. Не мога да си представя, че този мой човек, въоръжен до зъби, ще умира за такава измислена работа, като "демокрация" или щастие на доверчиво племе, което едва ли подозира, че лицемерът-банкер-политик не от благи чувства праща танкове и самолети, бомби и ракетни установки с лазерно насочване от Космоса просто ей тъй, за да направи щастлив наивника на хиляди мили от луксозното си свърталище отвъд океана. – Аноним (1947)
18 avg. 2008
ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ*
купища оръжия идиотски да трупат?!
Желаеш ли мир, готви се за война!** –
И като че ли не виждат,
и като че ли не знаят,
че даже един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
може армия, въоръжена до зъби, да умори.
И генералът –
наглед тъй величествен, достоен и смел,
който пред войските се перчи като петел,
е в действителност един кръгъл простак.
Някой трябва да му го каже все пак!
Понеже войничето, натикано в строя,
е по-възвишено не да загива в боя,
а да умира от страст и да губи сила
в прегръдките жарки на своята мила.
Илюстрации:
- Коя майка ще изпрати сина си да умре на фронта!
- Пушечно месо за банковата сметка на политиците.
* Текст от "Порто Фино" (последно пристанище), сборник готов за печат от 2000 г., но неиздаден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар