ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1530.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1530.)

  – Знам как трудно е сам себе си да разбереш, във всеки случай, ако си непостоянен или нетърпелив, много повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори красиво. Защото човек живее най-много със себе си и в себе си.

  – Заради това винаги ще си те обичам. (М. Николова, отвъд океана). – Аноним (1947)*

 1 apr. 2010 

ВЕЛИКОЛЕПЕН ДЕН, ВЪЗХОЖДАЩ В СВЕТЛИНА

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти, в зеленина и цвят липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...

Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци, от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и аз съм пак момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 1 mar. 2024

Илюстрации:
- Снимката върху дипломата ми от Университета.
   - Бъдещата ми майка, дъщерята на Борис Дявола.  

___

* Из разговор по skype между Пловдив и Монреал (Канада). Бел.м., tisss.