ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1513.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1513.) 

 Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон/ с възглавнички сини./ В гнездото на луди целувки най-нежният стон/ дано укроти ни... – Артюр Рембо (1854-1891)*

    21 dec. 2006

ВСЯКО НЕЩО С ВРЕМЕТО СИ

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени.
Уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата рехава обръсна,
отряза дългите коси. И ето го красив възкръснал,

достоен кавалер, тъй горд, идалго от Ла Манча.
Занемарения си двор премете, прекопа и значи,

със дланите на колене отпред в очакване приседна
мома с разнежено сърце да го открие ненагледна.

Моми дал Бог, но тез моми защо към него не поглеждат!
Замятат мрежите встрани към глупавичките младежи,

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво –
не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Отлита бързичко, уви! – сезонът шумен, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 Plovdiv, edited on 8 fev. 2024

Илюстрации:

- Вълнува ни скромността, не модата. 

- Nymphs & Satyr, painting Bouguereau.

–––

* Артюр Рембо (1854-1991), из "Сън за зимата" (1870), превод от френски Кирил Кадийски.

Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D1%8E%D1%80_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BE Бел.м., tisss.