ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1480.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1480.)

 Как лесно е разочарован да си тръгнеш, а непосилно е да удържиш на препускащата страст юздите, да останеш жив, когато вече няма да те има! – Аноним (1947)

  2 fev. 2007

ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ  

Заплетените възли не разсичай!

Нима туй героично е, уви,

 щом болката към теб се стича
и в рани пак сърцето прокърви?

И вместо с жест извадил меча –

изваян от сиянието връх,

засричаш болката с усмивка мека,

от чашата отпиеш смърт…

 

Това, уви! – не всеки тук го може;

далеч по-лесен – показният жест,

и ето, ръкопляскат всички ложи

в Театъра на показната чест.

Светът приема дръзкия палячо,

а ти си просто тъй обикновен,

че театралното за теб, то значи

единствено жест строго забранен.

 

Заплетените възли… Ах, момиче,

тъй трудно е да си обикновен:

смирил се в участта на необичан,

на самотата си отдал се в плен.

Ехти Театърът, тресе се даже

от ръкопляскания из основи чак,

а зад кулисите като прокажен

си истински, макар и в мрак.

 

Заплетените възли не разсичай!

Достойнство ли? Не, слабост е това

да режеш там, където те изпитват

за стойността на гръмките слова.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

 

Plovdiv, edited on 3 jan. 2024