ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1447.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1447.)

  И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

 28 uni 1997

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (3.)

  Мина й представлението на Re. Излъчваха го и по националната телевизия, та си го записах на видеото вкъщи. Седим след концерта й двамата с нея в кокетно кафене на тиха уличка по-далеч от големия шумен булевард между Тунела под Древния Римски амфитеатър и Сточна гара. Собственикът на кафенето, вероятно двайсетинагодишен нахакан момък, прави демонстрации, да го забележим ли – що ли! Мята тъпи шегички на висок глас и се хилоти, качи си патъците върху съседната маса (по хамерикански). Подхвърля тарикатските си задевки с претенция за остроумие към пиянде (то пък на трета маса от общо четири), задява се с девойчето зад бара в преустроения за кафене тухлен гараж. Накъсо, след като телевизионната камера поне в една трета от времето, докато Re. беше на сцената, я снимаше, глупакът сега ми изглеждаше по-приятен и от конска муха. И си рекох: българинът е в състояние от едно нищо с мерак и усилия да направи нещо хубаво, а после сам да го съсипе и срине. Хубав ден. Свежо. Въздухът резлив. Носи се лек аромат от дворчетата наоколо – от скоро развилите се люлякови храсти. И греещата лъчезарна Re., разтоварила се от напрежението на сцената. И ето, появява се Негово величество Досадникът и почваш да се питаш: аз какво правя тук?

  Бяхме си го харесали това кипро кафененце, но тази подробност развали всичко.

   6 uli 1997

  За сборника "Кардиф"* продавач на сергия, някогашният й г-н учител по българска литература, правил аналогии със стила на Вапцаров, а местният поет Иван Вълев от Стрелци, село на 40 км. от Пловдив, но и някогашен редактор в местното издателство, "Христо Г. Данов", важно-важно се произнесъл пред Re. за текстовете: "Това е стилът на Кавафис". Сергиджията, след като около час развивал философските си възгледи относно съдбата на хубавите жени и щастието, подметнал между другото, че странно, но за пръв път открил у моето момиче излъчването на продавачка на хот-дог. Демек, що ли толкова се интересува как възприемат стиховете ми тези двама продавачи на книги. Бясна беше горката аристократка с благородническа кръв. По бащина линия се явява баронеса в бившата Австро-Унгарската империя, чичо й Патрик – музикант във Виенски бар, в чест на раждането й композирал игрива мелодия за новородената.

  Изгълтахме в 40-градусовата жега общо три шишета кока-кола, както се изрази тя, "в унес от онова определение за продавачката". За гомнарски бръмбар най-добра ще да е гомнарска бръмбарка – успокоявам я, макар и двамата с побеснялата Re. да нямаме нищо против продавачките на хот-дог... Прав е поетът Вълев, че в сборника "Кардиф" има нещичко от Константинос Кавафис. Но със същия успех пак там друг би открил и нещо от чилиеца Сесар Вальехо, французина Албер Камю (макар че Камю е прозаик и философ), от колумбиеца Габриел Гарсиа Маркес, а и от Жак Превер, испанеца Лорка, елинката от остров Лесбос оклеветената Сафо и най-общата българска представа за древноелинска лирика и прокълнатите френски поети Пол Верлен, Стефан Маларме, Бодлер, Рембо, и както твърди колегата ми д-р на филологическите науки госпожица Невена Ичевска, може би нещо от Александър Вутимски; а защо не, бих попитал, и от пазарджиклията Димитър Бояджиев, Уолт Уитман, щурия Пърси Биш Шели, Габриела Мистрал, твърде скромната за щедрия си талант Емили Дикинсън, всички те вкупом?!

  Пак добре, че въпросният ценител на хубавите млади жени и изящната поезия не ме е причислил към могъщата плеяда съветски и родни певци заради "светлото бъдеще и най-хуманния от всички общества строй". Добре, че на жарките филигранни строфи на Венко Марковски – любимец на цялото мъдро Политбюро на ЦК на БКП, не му мяза "Кардиф"! Ровне ли обаче под заглавието "Кардиф", току-виж изскочили и неколцина предтечи от поезията на смръщений Албион. Мили родни предвземки!

   15 uli 1997 

  Библията е построена според канони на лириката: повторения, алегории, смислови обрати, лаконизъм, внушения, озвучени от образи и картини. Например, в Четвъртата книга Мойсеева (гл. 24, ст. 15-16) има такъв пасаж:"И мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии, който има познание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени".

  Ето още един пример за поетически обрат в речта, който ми звучи чудесно в Петата книга Мойсеева (гл. 27, ст. 2-3): "И кога преминеш Йордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар; и напиши на тия камъни всички думи на тоя закон, кога преминеш Йордан..." Ами че това е началото, запев на могъща в пестеливостта си поема за цялата ни смотана днес цивилизация с великите й претенции, независимо че все още изживява юношеския си период пубертета! 

Пловдив – гнездо на невежеството и културата

Plovdiv, edited on 7 dec. 2023

Илюстрации:

- Концертната зала ми напомня олтар на душата.

- Не разбират, че Космосът е всъщност хармония.  

–––
* Сборник от 100 стр. в тираж 300 екз., издаден през 1998 г. на мои разноски (150 лв.), който се разпродаде на цена 3 лв. за екземпляр по тогавашния курс на лева (днешни 3 лв.). Бел.м., tisss.