ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1350.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1350.)

  Всичко свое дължа на нея, на суровата й майчина нежност, за която едва ли съм се досещал, докато след смъртта й от роднини на баща ми чух, колко се е гордяла с мен, макар докато бе жива, а аз – доста палаво хлапе, имаше случаи да ям пердах от баща ми дърводелеца, нахъсван от нея, любимата щерка на Борис Дявола. – Аноним (1947)

  14 maj 1983

МАЙКА МИ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
между Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан, зъл, наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on avg. 2023 

Илюстрации:

- 1942. Пазарджик, майка ми 17-годишна.

-  1955. В Чепино, пред езeрото Клептуза. 

–––

* 9.IX.1944 година. Народният съд е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания, на които Царство България бе обявило война и бе победено, като съюзник на нацистка Германия. Съдът е създаден от правителството на Отечествения фронт, където БРП (БКП) има едва четирима министри, по изричното указание на дипломатите от Великобритания. Съденето на виновните за въвличане на Царство България във Втората световна война и престъпниците от другите европейски страни е утвърдено със споразумение в Лондон на Великите сили победителки Великобритания, САЩ, СССР и Франция от 8 август 1945 г., както и с Декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г. и след Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от Втората световна война (1949)". Вж. Официални архиви и повече подробности в книгата "Нищо измислено, нищо случайно" от юриста Васил Василев.

** От сб. "Кардиф", стр. 13-14; самиздат, тираж 300 екз. 1997 г. Бел.м., tisss.